Ден четвърти

Подготвили сме се за пещерата на Зевс, всемогъщия. Гидът ни предупреждава, че има доста стъпала нагоре, и предлага да си наемем магарета. Момчетата го правят с охота, аз обаче пропускам ездата, оставайки при млада рускиня и съпруга й грък, които продават екопродукти, домашно производство, точно в подножието на Зевсовата пещера. Веднага съм щедро почерпена със сладко вино и най-ароматния горски мед. Купувам от билковите им чайове, събирани по слънчевите склонове на планината на Зевс. Научавам коя билка за какво е. Скоро откривам и най-посещаваното от туристи заведение, в което се предлагат само топли домашни мекици и прясно изцеден портокалов сок. Пълничката собственичка е изумително пъргава и хвърчи между масите с подноси с парещи мекици. Седнала съм така, че да виждам пътеката, по която ще се върнат магаретата.
Както е тръгнало, този ден е определено посветен на критската кулинария. Обядваме в семеен ресторант в едно от планинските селца. Няма и да ти хрумне, че на такова място може да има ресторант. Оказва се, че специалитетите тук са с трюфели.

Събирането на трюфели е най-невероятното нещо, което може да ти хрумне да правиш, докато си на почивка. Но след този момент вече нищо не е същото. Водачът ни е млад мъж, кучето – специална кръстоска, с къси крака и много чувствителен нос, теренът се пази в тайна, за малко да ни завържат очите. Шегувам се, но наистина обещахме да не издаваме точното място. На Крит са открити до момента пет вида трюфели. Само за два часа, но с цената на здраво катерене в стръмна широколистна гора, много пързаляне по натрупаната шума и падане по нанадолнища, успяваме да се сдобием с цели пет трюфела. А щяха да бъдат с няколко повече, ако кучето не им беше такъв фен. Оказва се не просто забавно, а ултра, мега, крейзи!

Имаме среща с единствения монах от манастира Видиани. Ще ни покаже как прави водосвет, как готви гювеч и как плете комвоскини (комвос на гръцки е възел) или броеници за отброяване на молитвите. (Затова у нас се наричат броеници, а в Русия – чьотки.) Разказва ни как един свят човек се молел и правел на въженце възелчета за всяка молитва. През нощта обаче онзи, чието име не бива да се споменава, ги развързвал. Така молитвите за доброто на хората не се сбъдвали и те продължавали да страдат. Тогава светият човек помолил Бог да му каже пътя, по който молитвите ще се сбъдват. А Бог го научил да прави на всеки възел по 9 кръста и на всеки от тях да изрича молитва. Тръгваме си с разноцветни комвоскини, които вече не са само украшения по ръцете ни, а са заредени с молитвите на монаха, който ги плете.

Ден пети

Тръгваме към остров Санторини. Със скоростна лодка отнема около два часа. Става ми лошо на всякакви лодки, затова се сдобивам с феноменално средство против гадене – специални дъвки от гръцка аптека, които трябва да започнеш да дъвчеш минути преди возенето и изобщо няма да се стигне до найлонови пликчета. Екскурзиите до знаковия Санторини са много харесвани от туристите, защото са добре организирани и можеш да тръгнеш от Крит сутринта, да се наслаждаваш на бяло-синия град през деня и привечер да се върнеш обратно със скоростната лодка.

Ден шести

Уреждайки събирането на трюфели, дочуваме името Спиналонга. Оказва се, че за малко сме щели да пропуснем уникално място, току под носа ни. Отправяме се с лодка към Острова на прокажените – Спиналонга. Град крепост, запазен до наши дни, малко по малко израства пред очите ни, докато приближаваме. Съвсем близко до брега на Крит, този малък остров е приютявал прокажените. До Спиналонга не е посмявал да припари никой. Храната за болните си близки семействата изпращали с лодкари, които я оставяли на безопасно разстояние. Разказите за трагедиите на прокажените са разтърсващи: майка, която се разболяла, а мъжът й водел дъщеричката им години наред на отсрещния бряг, за да вижда тя как детето й расте. Островът станал много известен след излизането на романа „Островът“ на британската писателка Виктория Хислоп, по който е заснет и телевизионен сериал.
Нощта след Спиналонга е безсънна. Отпиваме коктейли на терасата и гледаме лицето на Луната. Същата тази Луна, която са гледали и минойските царе, и прокажените, само че много, много отдавна…

Епизодите от новия сезон на „Без багаж“ могат да се гледат всеки петък на VBox7