Според Дони месоядните хора били гробище за умрели животни.

Тази мисъл е на Леонардо да Винчи. Ако го погледнеш така, може да се опиташ да спреш месото. Аз съм го правила, но сега ям това, което организмът ми иска. Моята кръвна група е такава, че без месо ми става лошо.

Продължавате ли да пътувате поне веднъж годишно на Изток?

Дони си го влече и към Непал. Аз не си позволявам да правя дълги пътувания, откакто Лия се появи. Тя има нужда от нас. Той затова ходи само за десетина дни. А и като ти домъчнее за някого, после си го обичаш повече. Затова и не съм от майките, които – да се спра и да не работя. От малка винаги съм си представяла и съм си мислила, и съм се готвела как ще възпитавам детето си. Ние дълго време нямахме деца. И когато дойде моментът, бях готова за това общуване. Не вярвах, че ще е толкова естествено и лесно. През лятото ходим в един хотел на Варвара за 2-3 месеца. Собствениците са ни приятели. Три месеца помагат и те с Лийчето. И тя си ги чувства близки, помни си ги, обаждаме им се.

В предишното си интервю за EVA казваш, че никога няма да се научиш да караш кола.

Изкарах курс и се опитвам да карам. Исках самостоятелност, да мога да водя Лийчето насам-натам. Даже имах кола, но казах на Дони да я върне. Живеем в центъра, всичко ни е наблизо. Една кола по-малко – идеално за природата. Понякога на морето ми е приятно да карам джипа. Имаме Wrangler, който аз съм кръстила Роки – такава твърда кола, като спартанец. И на Дони много му отива.

За какво ти се иска да имаш време?

През Сезона (така го наричам) аз не почивам. Няма събота, неделя, празници... тогава сме по участия. Връщаш се по нощите, сутринта си на репетиция. Личното време го смествам. Смятам, че една артистка трябва да полага грижи за себе си, да отиде на козметик... Старая се да ходя на масаж всяка седмица. Бях се докарала до състояние да не мога да се движа като хората. Имам плексит. Всички артисти имаме хронични болежки. Правя и йога, но когато не съм спокойна и си мисля „След 10 минути трябва да съм еди-къде си!“, не ми се получава ефективно.

Споделяла си, че нямаш приятелки. Истина ли е?

Може би по това приличам на майка ми. Приятелство на ниво много приятно общуване имам с много хора, но много дълбоко – такова, че да се усещате, без дума да си кажете, имам само с Дони. А то един такъв човек ти стига, да знаеш!

Как успяхте с Дони да съхраните връзката си 13 години и за какво се карате?

Оказва се, че от един наш разговор в Клуб 703, на ул. „Шишман“, сме били съвсем точни в преценките си. Намерили сме се. После не сме се изненадвали отрицателно или положително. Разбираме се от половин дума. Не се караме, не сме от тоя тип хора. Естествено е да имаме различни тези, гледни точки, но просто единият е по-убедителен, а другият приема.
Четох някъде, че ти не чуваш с едното ухо, а Дони е далтонист. Да, чудесно сме се събрали, но Дони по рождение не вижда цветовете. А аз преди няколко години оглушах с лявото ухо. Свиква се, макар понякога да ми изиграва лоша шега на сцената. Двайсет години се мъчих с лещи. Слагах ги на представление. И понякога се налагаше да играя без лещи, ако декорът е такъв, че има много прах. Удрях се, блъсках се, цялата бях в синини. Сега благодарение на двама лекари, на които съм много благодарна - д-р Боршуков и доц. Андреев, виждам. Скоро ми оперираха очите. Престраших се заради „Две капки вода“, защото си дадох сметка, че няма да издържа гримовете. За Джъстин Тимбърлейк ме гримираха шест часа. Трябваше да стоя с лещи през цялото това време.

Нети, как изглеждат вашите купони?

Хората може би си представят, че сте в поза лотос или в странни тантрически пози и всички пият чай от седем вида билки. Същността на тантра е човек да прави това, което желае, но да не пречи на другите. А купоните са с песни, с танци. Понякога пия уиски, не се напивам от него. Ставам весела, танцувам. Правя неща, за които, ако си забранявам, ще започна да мисля много и ще реша да прекаля. А така не прекалявам и ми е приятно и на мен, и на другите.