Представете главните си герои.

Американецът Джон е журналист, който попада в България, за да се запознае със семейството на съпругата си. Мрази ракия, опитва се искрено да проумее какво е да си българин в началото на ХХI в. и през по-голямата част от времето се старае да постъпва правилно. Мая е българска журналистка, която неохотно се съгласява да помогне на Джон да напише статия за първите две убийства, но постепенно открива, че е увлечена до маниакалност от загадката за това кой и защо принася хора в жертва на тракийски светилища. Джон се чуди дали бракът му не е бил грешка, Мая предпочита да преминава през живота, без да се обвързва. Между двамата прехвърчат искри с всички съответни последици за съдбите им.

Какво е трудното на връзка между българка и американец?

Когато обелим културните различия, засягащи въпроси като колко студено да духа климатикът, кой какви филмчета е гледал като 7-годишен и какви точно трябва да са пържените картофи, накрая получаваме един мъж, една жена и всички универсални трудности, които трябва да преодолеят като двойка: ревност, страх от самота и страх от промяна, желанието или нежеланието да направиш компромис.

Колко убийства извършихте в книгата си?

Мога да назова поименно (макар и с известно замисляне) девет жертви, но нямам идея колко е общият им брой. Накрая става едно мазало...

Номер едно е тракийското светилище Харман кая край село Биволяне, Кърджалийско. Девствена природа, с безкрайно небе и камъни, изсечени преди хиляди години в странни форми. Номер две са полу- или напълно изоставените села около Ивайловград. Допреди затягането на контрола по границата в края на 1940-те и началото на 1950-те те били оживени и големи места, в които многолюдни родове се занимавали с бубарство и винарство и строяли високи къщи със специфична архитектура. Номер три не е едно, а много места: изоставените гробища от ХVII-ХIХ в. с техните каменни кръстове, по които са врязани слънца и луни, разпятия, цветя и женски плитки. Ето няколко локации: край селата Гърло в Западна България и Нисово край Русе и в двора на църквата в Гумощник, до паметника на онези осем мъже от селото, които загинали с „Титаник“.

Писали сте много за Гърция и Турция. Вашите най-хубави спомени от тези държави. А лошите?

Гърция е място за удоволствия, като това да гледаш Партенона и да не искаш да помръднеш; да плуваш с рибите сутрин в Бяло море; да се изгубиш в планините на Пинд и овчар да ти покаже пътя. Турция е по-скоро място за откривателство на местности, истории и хора. Сред тях са странните улици на Карс и мумиите, които внезапно откриваш в музея на Амася; изгревът над Арарат и Парашут Баба, който търси Ноевия ковчег и междувременно е собственик на хотелче, където можеш да отседнеш за 1 долар и да ядеш великолепно за доста повече. Единствените лоши спомени и от двете места са свързани с обектите, таргетирани от организирания туризъм, и са общо взето еднакви: лоша, но скъпа храна и чувството, че гледат на теб само като на източник на доходи. Затова – избягвайте ги.