Андреа Бочели е най-продаваният италиански певец и най-продаваният класически соло артист. Пял е със Селин Дион, Кристина Агилера, Мери Джей Блайдж и още много талантливи певци и певици. Пял е пред кралски особи, президенти, кинозвезди, световни знаменитости... и на най-големите световни сцени.

Роден е преди 56 години във фермата на родителите си в малкото градче Ладжатико, Тоскана. В рода му няма музикални гении, родителите му се интересуват от музика точно толкова, колкото всички останали нормални италианци, но музиката успява да омиротвори и успокои иначе доста буйния им и преливащ от енергия син Андреа.

В детска възраст той развива глаукома. По ирония на съдбата с всичката му любов към спорта и движението, страстта да язди буйни коне, да плува в бурни води, на 12-годишна възраст губи зрението след удар с топка по време на мач. От шестгодишен знае наизуст всички арии от операта „Трубадур“ на Верди. Учи пиано, свири на орган, пее, печели състезания по пеене.

Завършва право в Университета в Пиза и за кратко работи като служебен защитник, но не издържа на този живот. Голямата му любов е музиката. Започва да свири вечер в пиано барове, през деня ходи на уроци по пеене. Качествата, които показва, не след дълго му осигуряват място в майсторския клас на кумира му – Франко Корели. Бочели започва да пее класическа музика сравнително късно.

Световният успех идва след изпълнението му на песента Con Te Partiro и малко по-късно със записаната й дуетна версия на английски Time To Say Goodbye заедно със Сара Брайтман. През 1999 г. получава Грами за „Най-добър артист“ и покрай истерията на публиката около турнето му критиката създава понятието „Бочелимания“. През 2001 г. излизат автобиографията му The Music Of Silence и суперуспешният му попалбум Cieli di Toscana.

Андреа Бочели става известен едва на 34-годишна възраст. Критиците го обвиняват, че гласът му е тънък, че диша грешно и за начина, по който фразира. По този повод Бочели цитира Оскар Уайлд: „Хората ще ти простят всичко, освен успеха.“ Но истината е, че публиката обожава тенора.

От 2014 е женен за втори път, за мениджърката си Вероника Берти, с която са заедно от 12 години. Двамата имат двегодишно момиченце. От първия си брак Андреа има две деца.

Вчера имахме удоволствието да го слушаме на живо на стадион „Българска армия.“ Благодарим за възможността за интервю на Moko Solution и за помощта на Вълчо Калудов.

Маестро Бочели, защо един прекрасен певец като вас избира да озаглави автобиографията си „Музиката на тишината“?

Защото тишината е много важна в живота ми, заема важна част от него. В деня преди да изляза на сцена се старая да съм в изолация на тихо, да мълча – научил съм го от моя голям учител Франко Корели. Понякога това е жертва и за мен, и за близките ми. Не е лесно, но мисля, че го дължа на публиката си.

Така се опитвам да дам най-доброто на гласа си. Певецът на опера е като атлет. Трябва да спазва режим на хранене, да спи определено време и да не прекалява с нищо, включително и със секса. Тишината е важна част и от музиката, защото паузите са от изключително значение.

Всеки път преди да изляза на сцена, ръцете ми изстиват, а сърцето ми започва да бие ускорено, препуска и препуска. Всичко просто започва да ми се вижда невероятно сложно. Почти се разболявам. И няма никакво значение колко пъти съм бил на сцена. Това е нещо, което те придружава цял живот. Но то те прави и добър артист.

Наистина ли пътувате на турне и с двегодишната си дъщеричка?

Разбира се, тя е винаги с мен по време на пътуване. Много е музикална, много чувствителна и често ме кара да й пея. Харесва й всичко, което й пея. Всичките ми деца са много музикални, но това не означава, че някое от тях би поело по моя път.

Кой е най-щастливият момент в живота ви?

В живота на всеки според мен най-щастливият момент е този, в който се случва любов.

Можете ли да опишете любовта?

Уау! (смее се, мълчи) Любовта е моторът на света и без нея той не би имал смисъл. Каквото и да бъде провокирано да се случва, е хубаво да бъде предизвиквано от любов. Аз съм много страстен мъж, страдам много и се радвам много. Страдам от малки неща, заради куче или дете, оставено самичко на улицата, или ако връзката ми с партньорката ми или с приятелите ми не върви.

Без любов е тъмно и студено. В миналото се влюбвах често, може да съм бъркал любовта с желанието. Желанието е нещо различно.