Какво да видим:
джамията Селимие
българските черкви
Сарачлар джадеси
ресторантите край Марица
средновековната лудница

Но най-напред за самия град, който е изненадващо приветлив, с добре изглеждащи нови квартали и приятни булеварди. Не се оставяйте да ви уплаши архитектурата на Тракийския университет в началото на града – изглежда като построен от циклопи, огромен и тромав. След него става по-добре.
Главната пешеходна улица Сарачлар джадеси е лежерна смесица от стари, позападнали гръцки къщи с дървен втори етаж и нищо не значещи съвременни постройки – има ги и в другите турски градове. Но дали заради леката ленивост на разхождащите се по нея хора или заради многото фонтани – атмосферата й е много приятна. Улицата е пълна с малки кръчми, в които може да опитате местната кулинарна забележителност – тава джигер. Тавата е ясна, а джигерът го има и в нашите диалекти. Става дума за пържен тънко нарязан черен дроб, който се поднася с люти чушки, завити и безпощадни като ятаган. Самият дроб е хрупкав и нелют. Може да го опитате и на друго интересно място в града – ресторантите край река Марица, която тук наричат Мерич. Одринци ходят край реката за релакс, тава джигер и айрян. Дотам се стига и с файтони, карани от облечени със спорна елегантност засмени цигани.

Селимие – не съм най-запаленият фен на турската религиозна архитектура, повече харесвам старите арабски джамии, каквито съм виждала в Тунис. Селимие обаче ме спечели с изящество. Според легендата тя била построена с 1000 прозореца, но после зазидали единия. Примерно защото 999 звучало по-добре от 1000. Пригответе се да влезете вътре боси и покрити със синьо-зелено чаршафче, ако сте жена. Ще ви го дадат на входа. Прекрасните килими са леко влажни на допир, защото вярващите са си измили преди влизане краката на красивата мраморна чешма в двора на джамията. Обърнете внимание на красивите плетеници по тесните прозорчета на джамията, за които архитектът Мимар Синан се бил вдъхновил от сплетените коси на майка си (бива си ги в приказките турците!). Селимие е красиво осветена и вечер минаретата й сякаш левитират в небето над града.

От градината пред Селимие има директен вход към един от големите покрити базари на Одрин, прилича примерно на Египетския в Истанбул, но с по-малко хора. Това е и един от плюсовете на Одрин – има си го ориенталския привкус, но без клаустрофобичната истанбулска навалица и шум.
Както и навсякъде в Турция, изключително, изключително впечатляващо е колко е млада тълпата по улицата. Много добре си спомням какво ми каза Елиф Шафак в интервюто си: „В Турция 70% от населението са под 30-35-годишна възраст.“ За човек като мен, идващ от слабонаселената и застаряваща България, младостта и многостта на турците винаги се набива в очи. В Одрин естествено има забрадени жени, но има и съвсем нормално изглеждащи по нашите разбирания момичета – с къси панталони и по потничета.
Не се пропускат двете български църкви - „Св. Георги“ и „Св. св. Константин и Елена”, които напомнят между другото и за многобройното българско население, живяло тук преди войните от началото на миналия век.

Може би най-емоционалното ми откритие в Одрин беше пещемалът. В хотела ни „Султан“ (много удобно разположен в центъра, с хубав паркинг, плътни завеси, климатик, отлична баня, е, и с лек ориенталски кич в обзавеждането) вместо хавлии в банята имахме халати от тънък кенар с ресни по ръкавите, джобовете и подгъва. Супер добри бяха, хора! Държат хлад в жегата, попиват бързо, съхнат бързо, леки, не заемат място. На етикета им от вътрешната страна пишеше нещо като пещималчи. И се сетих аз, че тази дума ми е известна от баба ми, която казваше как еди-кой си излязъл от банята само по пещимал – т. е. едва-едва покрил слабините си с пешкир. Разрових се по сайтове и открих, че пещемалът (или пещимал) е типичната за турските бани кърпа, задължително ръчно такана от фин памук, обикновено 90 на 180 см. Бил е задължителна част от даровете, които са си разменяли младоженците. Най-красивите пещемали, включително халати, открих на сайта на Su Koleksiyon – страхотни десени! Произвеждат ги някъде в Анадола от 600 г. насам, в гр. Булдан. Открих също, че можеш да си поръчаш пещемал през amazon и че Дженифър Анистън, Деми Мур, Робърт де Ниро, Стивън Спилбърг и Бил Гейтс са фенове на оригиналните турски пещемали и ги разхождат по световните светски сборища като Сен Тропе. Значи Деми Мур може в Сен Тропе, а аз не мога в Царево – така ли? (Царево ни беше изходната база за двудневното пътуване до Одрин.) Грабнах се и тръгнах да обикалям базарите на Одрин в търсене на пещемали. Намерих ли поне един? Не, три пъти по триста дяволи – не! Така и си тръгнах от Одрин, вманиачена по пещемалите.

Смешното беше, че оттам не си купихме прах за пране – Светия Граал за повечето български екскурзианти. Ако отворите форумите, ще видите, че всички за това пишат, колко е евтин и къде точно е най-евтин. Дори се бях уплашила, че може да не ни пуснат да си тръгнем от града без заветните 6 кг прах. Пуснаха ни. А на мен пак ми се ходи дотам, защото малко неочаквано Одрин много ми хареса. И искам следващия път да видя онази прочута психиатрия, построена през XV век край Тунджа - която също минава край Одрин. Там лекували психично болните с музика и аромати - нещо като османско спа. Оркестър от 10 музиканти им свирел 3 пъти седмично, съпровождан от ромоленето на водата в големия централен шадраван. Музиката се чувала във всички стаи. Мелодиите имали различно предназначение – да успокояват, да опресняват паметта, да премахват главоболието. Лечебницата била закрита през XVIII век и чак преди 20-ина години я реставрират и я превръщат в Музей на здравето (вижте тук).

Пътят

Одрин е доста близо до границата с България – на около 150 км от Малко Търново (а от Капитан Андреево е на смешните 20-ина км). Пътят от турска страна е идеален, от наша – обичаен с някои по-добри участъци. По-прекият път край Граматиково е непрепоръчителен.
Процедурата на влизане в Турция през Малко Търново е леко странна. Колите  по досещане се оставят на паркинг и след това с питане се разбира, че трябва да се отиде на крака до сградата, в която се проверяват паспортите, документите на колите и се бият печати. Хората зад гишетата са мустакати и ви говорят на турски, леко небрежно, по комшийски.