Казвам го за добро, да не би някой привърженик на минимализма или архитектурен пурист да получи световъртеж или друга временна нетрудоспособност от екзотиката, която предстои.

Още с влизането пред погледа се възправя импозантна статуя на собственика Георги Тумпалов, изобразен като рицар с огромен меч и плащ, загледан в необозримото бъдеще, когато ще бъде напълно завършен неговият Opus magnum – Замъка „Влюбен във вятъра“. От скалата под нозете му блика водопад, който се излива в малко езерце с есетри и моруни, чиито перки в еднаква степен лениво и заплашително порят плитката вода. Не, не бих си потопила пръста при тези зверове.

После погледът среща Адриановата порта от Цариград. Това е единствената реплика на съществуващ другаде обект в имението. Всичко останало е плод на вдъхновението на собственика, който е и архитект, и конструктор, и дизайнер, и мениджър, и шеф-готвач, и каквото още се сетите на Замъка. С поддръжката на наистина прекрасните градини се занимава съпругата му,  а писането на приказки и разкази за Замъка и оформянето им в книга е възложено на Стен Леон – придворен летописец и художник.

Ще го познаете по аутфита, вдъхновен от „Тримата мускетари“, „Котаракът в чизми“ или някое друго класическо произведение с изобилие от пера по шапките. Стен Леон е артистичен псевдоним на русокосия млад мъж, с когото може да се снимате, за да доизбиете рибата във фейсбук.

Замъкът изобщо е любимо място за снимки на абитуриенти, сватбени двойки и обикновени почитатели на екзотичните декори. Ефектът при разглеждането им е: уау, това в България ли е?

После вдигаме погледа по-нагоре, още по-нагоре, до 39 и половина метра над земята, където пробожда небето иглата на най-високата от четирите кули на замъка. Както и всичко останало, и тя е от естествен камък – странджански варовик на възраст 65 млн. години. Цветът му се променя – сутрин слънчевите лъчи го оцветяват в розово, през деня е бял, вечер е оранжевочервен, а на лунна светлина блести като сребро.

20 хил. тона камък (не съм ги мерила лично, но на око и на мен толкова ми се сториха) са вградени в гигантската постройка, която е детска мечта на собственика, но се ражда реално преди 18 години. Една сутрин, след като навършва 40, той се събужда и очертава с лопата огромен кръст върху земята – това е архитектурният план на Замъка.

Отнема му 20 минути. Неординерните от инженерна гледна точка решения са карали не един и двама архитекти да късат дипломите си – една метафора за нонконформизма на замъковия ансамбъл. Всички детайли в него са плод на моментно вдъхновение, никой не е измислен за повече от 2 секунди от Георги Тумпалов (!).