На корицата на книгата ви има златен ритон и мешана скара. Подсъзнателно ли е пропусната друга знаменита българска работа – шопската салата, и какво от това?

Не е пропусната. Просто докато дойде фотографът, вече беше изядена. Но присъствието й се усеща, както и самата вие отбелязвате.

С какво закусвате сутрин, за да сте така строг, но справедлив?

Обикновена храна.

Практикувате ли положително мислене или друго древно тибетско изкуство?

Практикувам презкурианството и заебизма – две основополагащи философски школи, които ми осигуряват душевен рахат.

Как поддържате аурата си?

Давам й пържоли и от време на време я водя на мач. А чакрите си ги държа в мазето. Коцето-Калки каза, че трябвало да отлежават на тъмно и да не се перат, докато не дойде векът на любовта.

Какво правите лично вие за спасяването на калоферската коза и други застрашени видове?

Водя я в мола. И съм й купил карта за солариум. Всички кози се радват на такива жестове, не само калоферските.

В интервю на Емо Спахийски казвате, че носите душа на градинар. Какви са резултатите?

Зашеметяващи. Но градинарството е бавен процес. Големите постижения идват най-рано след 40-50 години. Така че заповядайте през 2050 година да ми видите градината. Доволни ще останете.

Къде си направихте последното селфи?

Такива неща не съм правил от юношеските си години. Предпочитам да го правя с жени, сам ми е някакси скучно.

Какво записахте последно в тефтерчето си за мъдри мисли?

Да купя кисело мляко, джолан и бира.

Представете си ситуация: викат ви за интервю в уважавано предаване. Но времето не стига за вас, водещият ви се извинява и ви обещава, че ще ви покани в следващото предаване. Как ще реагирате?

Уважавам само едно предаване, а в него това няма как да ми се случи.

Понеже всичко е любов, включително и това интервю, кажете нещо вдъхновяващо за любовта.

Любовта е страшна работа.