След като се върнах от Сицилия, вече цяла седмица сънувам Таормина – сицилианското градче, издълбало скалите високо над Средиземно море, което по думите на Труман Капоти е „синьо като окото на паун”. Докато навън безутешно ръми над Витоша, аз усещам насън аромата на смокини и глицинии, на грамофончета, обвили старинните каменни зидове, на червени сицилиански портокали, вкусвам насън морето, уловено в мрежите на местните рибари.
Заминах за Сицилия с идеята да спя в градчето и да наема кола, за да пътувам из острова. Таормина така ме омагьоса, че колкото и да изследвах селцата, сгушени в гънките на планината, все гледах следобед да се върна, да седна на огромната каменна тераса на пиаца Дуомо, сърцето на това средновековно градче, и да гледам от нея как слънцето се разтопява в морето и тънка позлата плъзва в прозорците на старинните църкви.
Да слушам как те разливат сребърен камбанен звън над сребърни маслинови градини, а от ресторантите се носи онзи аромат, с който Италия завладя света – на доматен сос с чесън и босилек, прясна паста, пържени скариди и люти супи с морски продукти.
(Сицилианската кухня обаче внася няколко подобрения в италианската – ръси рибите с пистакио, зеления фъстък, познат у нас като пистачо, пълни с него сардините, използва магданоз вместо босилек, рядко слага доматения сос на спагетите, а по-често ботарга (хайвер), филе от сардини, комбинация от миди. А за преситените с тази безобразно вкусна храна предлага за разнообразие капонада – семпъл вариант на нашия гювеч. И разбира се, божествен сладолед в десетки варианти.)
Не само Труман Капоти, който е живял в Таормина две години с приятеля си, е наблюдавал оттук – пиаца Дуомо – божествения спектакъл на море, скали, палми, покриви, обрасли с орлови нокти, на белите точки на яхтите и корабите, на стрелкащите се птици. Тук са пили вечерните си коктейли Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, а София Лорен и Марчело Мастрояни са раздавали автографи и чар. Тук, на този площад в легендарното кафене „Вундербар”.
Заминах за Таормина и с идеята да разбера защо гениалният режисьор Френсис Форд Копола е избрал селцето Савока за повечето от снимките на „Кръстникът“ в Сицилия, да видя местата, където араби, римляни, гърци са смесвали кръвта и енергията си под едрите звезди на Юга и как са си представяли Бог. Преди това обаче се озовах на пет километра нагоре над Таормина по склона на планината Монте Тауро, в селцето Кастелмола. Тези пет километра се минават за 40 минути.
Колите пъплят по спиралата нагоре и ако случайно се срещнат с туристически автобус, започват маневри на заден ход до достигане на място, на което да се разминат. Всичко това се случва на ужасяваща височина, на ръба на страхотна пропаст. Когато пристигнеш, само ледено амаро може да те отърси от атавистичния страх от височините. Но селцето си струва. Тук си толкова близо до звездите, Сицилия мирише по-пикантно, по-автентично, а в далечината се вижда обвитият в пушек вулкан Етна.
И накрая: Савока! На двайсетина километра от Таормина, високо в планината, с площад – тераса над Средиземно море. Над нея – изсечен от метал силует на Копола, седнал зад своята камера. Ама направо паметник трябва да вдигнат на този гениален режисьор в Сицилия! В това селце идват като на поклонение стада туристи. Снимат се пред бар „Вители“, в който младият Майкъл Корлеоне иска среща с дъщерята на кръчмаря, и... знаете историята. Вътре барът е запазен точно какъвто е бил преди сто години. За щастие на туристите селяни от Савока позират пред бара и се снимат с цигара в уста, вълнени панталони и пояси, стари капи и бутафорни автомати.
От филма си спомням сватбата на Майкъл и младата Аполония в старата селска църква. Ето я и нея тук, в края на каменен път. В Санта Лучия (или Санто Николо, оригиналното име), строена в началото на ХІІІ век, има експозиция от фотографии, запечатали снимачния период на „Кръстникът“ през 1971 г. Не съм предполагала, че далече зад раменете на младоженците се е разстилало морето, до което погледът стига през зелени маслинови хълмове и скелети на изоставени къщи.
Защо ли всъщност се опитвам да разказвам поезия – онова, което се губи в превода?
По-добре няколко практични съвета:
До Сицилия има чартъри на България Еър всяка събота, на отлични цени. Вместо да идвате дотук с кола, по-лесно е да я наемете за около 70 евро на ден, а и транспортът е добре организиран.
Таормина не е никак евтино място. Като събирате багажа и парите за пътуването, оставете половината дрехи вкъщи и вземете двойно повече пари. Хубавата новина е, че няма добри и лоши ресторанти. Всичките са превъзходни.
Ако спите в хотелите на брега, ще чувате влака, но пък ще вечеряте над плажа, в най-добрите ресторанти – „Баркайоло“, „Кастелучо“ и „Ил Делфино“. Една идея за покупка: готварска книга (има я на няколко езика) с прекрасни снимки от острова. В комплект с техните специфични букети от подправки за паста, натрошени пистакио и крем от бадеми.
