За съжаление в България ще гледаме „Клубът на купувачите от Далас” - едно от филмовите събития на 2013 г. – на отделни прожекции тук и там. В случай, че не сте го гледали все още в пиратската мрежа, разбира се. Филмът няма да бъде разпространяван у нас по традиционния начин. Така че не пропускайте извънредната му прожекция на 25 юни от 21:40 ч. в One More Cinema в рамките на Sofia Pride 2014. Може и да е последната. (А после ще ми говорят за борба с пиратството!)

Никога няма да забравя Джаред Лето и Матю Макконъхи в този филм. „Клубът на купувачите от Далас” е създаден по истинска история и е с много интересна съдба. Джаред получава сценария още преди 18 години, но дори не си прави труда да го прочете, дори го изхвърля в кошчето за боклук. През всичките години след това сценарият обикаля студия и независими продуценти и всички го отхвърлят. Накрая все пак отново се връща в ръцете на Джаред като този път в играта влиза и Матю Макконъхи, който в момента е в най-добрата си творческа форма – „Клубът...”, както и брилянтното му 10-минутно включване във филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт”, както и сериалът на HBO „Истински детектив”, го превърнаха за една година в култов актьор.

Джаред е Рейън - травестит с грацилни кости и ярко червило, болен от СПИН, който съвсем декадентски се разпада пред очите ни телесно и душевно. Невероятен удар направи Джаред и „Оскар”-ът му е напълно логичен. Същество, което се лута между мъжкото и женското начало и не принадлежи нито към едното, нито към другото. Обикновено травеститите са някакви мъжаги с перуки и подплънки. Не и Джаред.

„Клубът на купувачите от Далас” е жилав, сух, много мъжки филм. С много адреналин, с много тестостерон, но без екшън. Един мъж – Рон Уудруф (Макконъхи) се бори за живота си. Той е каубой по душа, електротехник по професия, живее на макс, друса се на макс, обича родеото и леките жени и... е болен от СПИН. Жаждата му за живот обаче е толкова силна, смелостта му да живее е толкова дива, а куражът му е чак до небето! Лекарите му предричат броени дни, а той изкарва цели седем години, защото е звяр, има хъс, има топки и не му пука. Не се дава. Не просто не се дава лесно, ами не се дава въобще.

Макконъхи е като сухо дърво, което всеки момент може да падне, но не пада. Толкова е американски този негов герой! Волен ездач на диви бикове и сам той див бик. Почти усещаш с носа си мириса на тютюн и уиски, на пот, на мъж. От онези мъже с конете, самотниците, ездачите на приключения. Какво по-голямо приключение от това да се бориш за живота си! И това ако не е екшън! Обаче вътрешен, а не на 3D. И без оръжия. Най-могъщото оръжие тук е човешкото сърце, колкото и банално да звучи. А то може да бъде силно дори когато кърви и се страхува.