Йоко Оно: Когато Джон умря, осъзнах, че нещо съм сбъркала

Ивайло Харалампиев 14 юни 2014

Снимка: Guggenheim Bilbao

Облечена в тъмен костюм, подчертаващ дребната й фигура, с шапка и големи тъмни очила, 81-годишната Йоко Оно подскача, танцува и дори започва да се катери по една от своите инсталации в музея „Гугенхайм“ в испанския град Билбао. Ретроспективата Yoko Ono. Half-A-Wind Show показва до началото на септември над 200 нейни творби от последните 60 години

Тя позира пред медиите витална, енергична, усмихната и артистично замечтана. Ден преди това пуска туит от Билбао: Remember we are all water in the same ocean (Помнете, че всички сме водата в един и същи океан).
Йоко Оно пресъздава три от най-известните си пърформънси. В Sky Piece for Jesus Christ свири камерен оркестър, а застанали до музикантите доброволци започват да ги бинтоват, докато накрая вече не могат да се движат.

Превърнатите в пашкули оркестранти авторката определя като символ на вътрешните и външните препятствия у хората. В Action Painting на големи платна Оно рисува с дебела четка японски йероглифи. Древна японска молитва, изпълнена с нещастие, тя превръща в „седем щастия и осем съкровища“. В Promise Piece троши ваза, парчета от която си взeмат посетителите с обещанието да се съберат отново след десет години, за да възстановят вазата.

В изложбата може да се види и друга от най-известните творби на японката – Cut Piece от 1965 г. Тя сяда на сцената и кани хора от публиката да режат с ножица парчета от дрехите й. „Беше доста опасно, но тогава не го осъзнавах. Бях в напълно друг свят. Май се получи добре именно по тази причина“ – спомня си Оно.

Един пърформънс среща Йоко и Джон Ленън. Той вижда Ceiling Painting в галерия в Лондон през 1966 г. Когато като всеки зрител се качва по бялата стълба в центъра на залата и с висяща от тавана лупа прочита написаната на парче хартия дума Yes, Ленън е толкова впечатлен, че моли да го запознаят с авторката. Тогава Оно вече е сред изгряващите имена в пърформънса. В историята тя остава и като първата жена, приета да учи философия в Япония, въпреки че напуска след втория семестър, за да замине за Ню Йорк.

Днес Йоко казва, че до срещата си с Джон дори не е имала представа кои са „Бийтълс“. Двамата се женят през 1969 г. и тя се превръща, по думите на Ленън, в „най-известната непозната артистка в света“. За нея това е трети брак след тези с композитора Тоши Ичиянаги, от когото има дъщеря Киоко, и джаз музиканта Антъни Кокс. От брака й с Ленън, който е убит през 1980 г., се ражда синът й Шон.

Йоко е родена в богато семейство, баща й е банкер. Спомня си как на едно от редовните си партита майка й и лелите й канят гледачка на карти. Тя им предрича, че ще загубят всичко. Присъстващите тогава й се подиграват, но с избухването на войната предсказанието се сбъдва. От суровите години, когато семейството преживява трудно, Йоко се научава да се превръща във външен наблюдател във всяка ситуация, която би могла да я нарани.

Тази броня ще й е необходима и много години по-късно, когато е обявена за виновница за разпадането на „Бийтълс“. Тя дори пуска песен „Yes, I Am a Witch“ (Да, вещица съм!), с която иронично отвръща на връхлетялата я негативност. Наскоро в интервю Пол Маккартни призна, че „Бийтълс“ щели да се разделят и без Йоко Оно.

Какво чувствате, когато видите събрани шейсет години от работата и живота си?

Има толкова много творби, които бях забравила. (смее се) И съм благодарна за прекрасната изложба, която са ми подготвили. За първи път се чувствам сто процента удовлетворена. Много бях слушала за този музей, но като всеки творец си казвах: да бе, сигурно е добър маркетинг, доста цинично бях настроена. Но когато го видях отвън, бях поразена, влюбих се в него от пръв поглед. Дори тогава си помислих, че вътре сигурно няма да е нещо особено, а открих, че е още по-прекрасен. Вече съм убедена, че това е най-красивият музей в света, който съм виждала.

Днес пърформънсът и концептуалното изкуство са все по-добре възприемани, но как гледаха на вас преди години?

Съзнавах, че е нормално повечето хора да не проявяват никакъв интерес към нещата, които правя. Понякога ми минаваше през главата, че след петдесет или сто години на някого може и да му се стори интересно. Или че един ден ще има нужда от изкуството, с което се занимавам, и тогава ще го преоткрият. Иначе много хора се възхищават на работата ми, други я намират за ужасна, това се случва с всички артисти.

Все още ли сте убедена феминистка?

Разбира се, въпреки че често са ме обиждали заради това. Още живеем в мъжки свят. Мъжете вероятно не си дават сметка за това, но жените – да. Нямам предвид себе си, аз съм привилегирована. Но има милиони жени по света, които страдат. Необходимо е да бъдем по-солидарни и да помагаме. Много е важна позицията на творците. Изкуството, музиката, архитектурата помагат да се промени светът, защото притежават различни вибрации, които няма да намерим във всекидневния живот.

Другата емблема, с която неизменно се свързва името ви, е пацифизмът.

Създаваме прекрасен свят. Всеки човек, от учителя до шофьора на камион, може да общува с целия свят и да получава нови идеи само като си седи на компютъра или по джиесема. Това приближава мира. Обвиняват ме, че съм прекален оптимист, но аз съм реалист. Инвестициите за военни цели постепенно ще бъдат орязвани по финансови причини. Може пък да съм късметлийка и да го видя с очите си. Преди казвах, че мирът ще настъпи през 2050, но тогава бих била на 116 години, май по-добре да е 2025.

Какво казвате на хората, които мислят точно обратното за посоката, в която се движи светът?

Промените винаги са за добро, вървим в правилната посока. Трябва да имаме повече доверие в човешкото същество. Понякога ни е трудно да го приемем, отхвърляме промените, но трябва да помним, че често благословията ни се представя маскирана като нещо друго.

Откъде черпите вашата виталност?

Възрастта е без значение. В момента влизам във втория етап от живота си – в смисъл че искам да изследвам неща, в които досега не съм навлизала. Но не със старото, а с новото си „аз“. Продължавам да търся. Очаквам големия си момент.

Винаги ли сте била такъв оптимист?

Не, като малка исках да бъда като воина от една японска молитва, който преминава през седем нещастия и осем страдания, за да превърне света в едно по-добро място. Но когато Джон умря, стигнах до извода, че нещо съм сбъркала. Ако очакваш нещастието, то ще те споходи. И тогава реших – край, обръщам гръб на страданието и прегръщам щастието. Днес искам да ви подаря седем щастия и осем съкровища.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР