Фънки беше на представянето на книгата ти „Вицовете на Къци“ наскоро и беше необичайно мил. Юлиан Константинов е в журито и му се „налага“ да те хвали. Какви са отношенията ти с твоите „мъчители“ от Къщата на ВИП Брадър сега?

С Фънки сме в много добри отношения. В Къщата той просто се забавляваше да излиза от кожата си и да буйства по свой артистичен начин, без да се съобразява с никого. Но не е лош човек и може да бъде голям приятел и център на купон. Юлиан, между другото, се държи най-безпристрастно от журито и от четиримата ми дава най-високи оценки. Той е принципен и гледа чисто по музикантски нещата.

Какво наистина те обижда?

Неправдата. Ако видя или усетя неправда, се разстройвам. Или реагирам и влизам в бой, или се затварям.

Имаш момчешки вид, поздравления! Чувстваш ли се улегнал мъж на 50?

Не, за жалост. Бих искал да съм сериозен, но не ми се отдава. Аз съм си момчурляк.

Ти даваш работа на немалко хора. Какъв шеф си? В едно интервю каза, че в това отношение си приличате със Слави.

В работата си съм строг и педантичен. Просто искам всичко да е на макс. И най-малкият детайл може да ме изкара от равновесие. Посредствените неща не ме задоволяват. Все искам нещата да са по-по-най!

Разкажи за „тъмния“ си период – кой би повярвал, че ангелообразният Къци е прекалявал с алкохол. Как се отказа?

Не е бил тъмен периодът. Алкохолът те прави весел и те вкарва в приключения безброй. Това бяха най-вече студентските ни години, когато бяхме млади артисти в театъра. С годините алкохолът взе да ми тежи. Сутрин не се оправяш толкова лесно, главата се люшка, имаш лош дъх и ти е гадно.

Но когато решиш да спреш, виждаш, че това е станало част от социалното ти общуване. Хората вече не могат без чаша и „наздраве“ да седнат на масата, камо ли в компания. Чашката е нещо като социализиращ елемент.

На непиещите се гледа с лошо око, викат им „Що не пиеш бе, да не си болен“?, или “Всички болести идват от нередовно пиене“, все едно са половин хора, а пиещите са супергерои. Крайно глупав капан за слаби души. И тук се иска доста воля и сила да се забавляваш в компания, без да се наливаш. Настроението е вътрешно чувство на вдъхновение и озарение и е глупаво, ако ти е празно, да пиеш, за да се „докараш“.

Най-големият ти син учи музика в Бъркли. Какво бъдеще виждаш за него и за останалите двама?

Тримата братя си е класика. И златна им майка. Още нямам много впечатления от Асен. Той все пак е само от два семестъра в Бъркли. Бях му на гости януари. Много ми хареса средата. Децата учат, не се напиват, живеят само с музиката. Никъде не можеш да влезеш и да пиеш алкохол, ако си под 21. Някак чисти и спретнати ми се сториха децата в Бъркли.

Какво си научил от децата си?

От децата може да се научи много. Да се правиш на луд, да не отговаряш, като не ти изнася, да не се обръщаш, ако те викат за лошо. Да ти става лошо, ако не ти харесва да правиш това, което те карат. Да ядеш колкото се може повече шоколад, без да те интересува състоянието на зъбите ти. Да се лигавиш, ако искаш да ти купят нещо. Да мрънкаш и да се тръшкаш, за да постигнеш целите си. Абе учебник са, стига да си смел колкото тях, за да правиш всичко това.  

Как се запознахте със съпругата ти?

На купон. Не е на раздаването на Оскарите, или в казино в Кан, или на концерт на Майкъл Джаксън в Париж. В интерес на истината, много обичаме да ходим на концерти. Джаз почти не сме изпускали, когато дойде някой от големите.

Готвиш ли?

За себе си готвя редовно, защото както аз ще си го направя, никой друг не може. За семейството готвя по-рядко. Правя питки, банички или палачинки. Децата много обичат, когато се включвам.  

Коя е любимата ти рецепта?

Салата. Напоследък съм увлечен от Зоната (хранителен режим на д-р Бари Сиърс, при която в менюто съотношението въглехидрати към мазнини и протеини е 40:30:30 – б. а.) и моята салата трябва да съдържа равни съотношения между протеини, въглехидрати и мазнини.

Според изследване на Оксфордския университет мъжете прекарват 2 ч. и 28 мин. в домакинска работа на ден срещу 4 ч. и 40 мин. при жените. Как е във вашето семейство?

Значи моите два часа домакинска работа се свеждат до не повече от 30 минути. И то предимно в случаите, когато си правя нещо за ядене. Така че тия учени не са случили на семейства. Аз дълбоко се съмнявам на повечето мъже да им остава време да се грижат по два часа за къщата. Е, ако се имат предвид и строително-монтажните работи, тогава се включвам доминиращо. Да поправя покрива, печката, контактите, да закова, залепя, нарежа нещо и т.н.

Кой разхожда кучето вкъщи?

Тя е на двора, разхожда се сама. Понякога като се разхождаме из Драгалевци, я вземаме на верижка с нас. Всички селски кучета я налайват, щото е красавица.

Семейството на компромиси ли се гради?

И да, и не. Ако само правиш компромиси, няма да има промяна у този отсреща. Компромиси правят по-улегналите, възрастни хора, каквито сме сега. При младите семейства е истинска борба и война за надмощие. И може би така се променяме. Господ събира противоположностите – със сблъсъците си да се променят.

Кажи някое хайку от новата ти книга.

Опитвам да работя пак,
но жалко
шефът е тъпак.