Неотдавна главният сладкар на Белия дом Бил Йосес демонстративно подаде оставка, защото първата дама Мишел Обама го принуждавала да преобразува рецептите си със здравословни продукти. Толкова ли е опасна захарта и с какво можем да я заместим, попитахме д-р Юлия Григорова, гастроентеролог и диетолог в болница „Лозенец“ и експерт към компанията за здравословен начин на живот Fine line

Д-р Григорова, опасна ли е за здравето бялата захар?

Бялата захар потиска имунната система, а вече е и доказано, че е канцерогенна. Освен това има пристрастяващ ефект. Големите количества рафинирана захар предизвикват цикли на завишена и понижена енергия и дисбаланс на кръвната захар, хормоните и невротрансмитерите. Но все пак тя е необходима за нормалната обмяна на веществата – затова нека да е в по-малки количества и във възможно най-близка до естествения си вид форма.

По-здравословна ли е кафявата захар от бялата?

Хранителните свойства на бялата и кафявата захар почти не се различават и с нито една от тях не бива да се прекалява. Здравословните дози са за мъже до 20 г на ден, а за жени – до 15 г на ден. Кафявата захар бива различни видове – демерара, мусковадо, турбинадо – и съдържа растителни влакнини и витамини, както и микроемеленти. Такива полезни вещества има само в натуралната кафява захар, която се прави от захарна тръстика. Такава е и добитата в Китай – наречена червена захар „хунтан“.

Прекаляваме ли с консумацията на сладки неща във всекидневието си?

Всеки втори българин злоупотребява с консумацията на продукти и напитки със захар. Всеки втори мъж и всяка трета жена у нас страдат от наднормено тегло. Годишно българинът консумира по 36 кг захар, докато преди близо век употребата на този продукт у нас се е свеждала едва до 2 кг на година. Прекомерната или честа употреба на захар, захарни или сладкарски изделия води още до свръхприем на енергия, наднормено тегло и затлъстяване, които увеличават риска от високо кръвно налягане, сърдечно-съдови болести, диабет тип 2, зъбни кариеси и още куп заболявания.

С кои естествени подсладители да заместим захарта?

Стевията е широко разпространена заради сладкия вкус на листата си. Със своя екстракт от стевиол гликозиди, който е с до 300 пъти сладостта на захарта, стевията привлича вниманието като подсладител – нисковъглехидратен и с ниско съдържание на захар. Стевията има незначителен ефект върху кръвната захар. Листата може да се консумират пресни или в чайове и храни.

Кленовият сироп е подсладител, който се получава от сока на захарния клен. Произвежданият в Канада кленов сироп има уникални свойства – вместо вредна захароза, той съдържа изработена от дървото сладка глюкоза и голямо количество полезни микроелементи. В истинския кленов сироп не се добавят консерванти, оцветители и ароматизатори. Той е изключително богат на калий, калций и желязо. Предпочитан е от хората, които са загрижени за приема на калории, тъй като е стопроцентово свободен от мазнини и напълно органичен продукт. Кленовият сироп може да замести захарта във всички области на нейното приложение – като подсладител за горещи напитки или печени тестени изделия.

Освен това може да се добавя не само към сладки, но и към месни или зеленчукови ястия. Учени от Квебек са доказали, че кленовият сироп е ефективен в борбата срещу растежа на ракови клетки в главния мозък, простатата, белите дробове и в гърдата. Пчелният мед също е добър естествен подсладител. Той е обогатен от пчелите с полезни ензими. Но с него не бива да се прекалява.

Има ли полезен шоколад?

Доказано е, че черният шоколад съдържа близо четири пъти повече антиоксиданти от сливите, гроздето, ябълките и ягодите. Докато млечният и белият шоколади имат повече захар, мляко и мазнини, най-полезен е шоколадът със 70% какао. Редица проучвания са показали, че хората, които консумират черен шоколад през ден или няколко пъти седмично, не се оплакват от сърдечни проблеми. Черното изкушение е богато на кофеин – блокче млечен шоколад от 40 г съдържа 10 мг кофеин, а натурален черен шоколад – 28 мг. Ето защо, ако си позволите натурален шоколад на закуска, ще се почувствате свежи и ободрени през целия ден.

А дали да не се лишим изцяло от сладко?

Значението на глюкозата за поддържането на живота е толкова голямо, че ако организмът не получава достатъчно въглехидрати (които превръща в глюкоза), има механизъм за използването на запасите от мазнини и дори от белтъчини и превръщането им в глюкоза. Хората имат различна толерантност към въглехидратите, инсулинова чувствителност и инсулинова резистентност и не можем да ги слагаме под общ знаменател, давайки категоричен отговор на въпроса да ядем ли сладко. По-важен е въпросът какъв вид сладко и по колко да консумираме. Сега живеем в епохата на промишлените имитации и сурогати, които изместват или заместват истинските храни. Опасното е, че съвременната индустрия позволява те да се разпространяват в огромни мащаби.