Когато през 2011 г. Исабел Алиенде споделя намерението си да спре да пише, защото е уморена, литературният й агент – испанката Кармен Балселс – изпада в паника. И прави неочаквано предложение на световноизвестната писателка: напиши книга заедно със съпруга си, нали той е автор на криминални романи, а за теб ще е предизвикателство.

Сега книгата „Рипър“ (Ripper, изд. Plaza y Janes), първи опит на чилийската писателка в крими жанра, логично оглави листата с бестселъри. Но от първоначалния замисъл на Балселс не е останало нищо. Исабел Алиенде сама написва книгата от първата до последната страница. На пресконференция в Мадрид писателката разказа тази забавна история.

Какво стана с идеята да напишете книгата заедно със съпруга си?

За малко да се избием. Не може да се пише книга на четири ръце. Оказа се налудничава идея да пиша със съпруга ми, който е гринго, пише на английски и има капацитет за концентрация от единайсет минути, докато аз пиша по единайсет часа и правя проучвания. Аз щях да напиша цялата книга, а той щеше да получи половината признание. Все пак обсъждахме тази възможност до 7 януари. На 8 януари сутринта, когато аз винаги започвам да пиша нова книга, той си пусна новините по телевизията, а аз вече пишех. В девет часа си дадох ясна сметка, че нищо няма да излезе от това.

Защо решихте все пак да напишете криминална книга?

Продължих, защото нямах нищо друго, а и обожавам предизвикателствата. Обичам всеки път да навлизам в територия, за която не разполагам с карта.

А съпругът ви помогна ли с нещо?

Когато приключих книгата, Уили не я прочете веднага, защото чете доста бавно на испански. Но дискутираме и обсъждаме, разказваме си един на друг какво пишем в момента и обменяме мнения. Не се поправяме и благодарение на това сме женени вече 26 години.

Как стигнахте до историята, вдъхновена от ролева игра?

В началото бях много изгубена, нямах история, нито герои. Не знаех почти нищо за ролевите игри, но видях внучката ми Андреа да играе с приятели по скайп на играта Ripper, целта на която е да открият Джак Изкормвача в Лондон през 1888 г. Разрешиха ми да се включа в играта, за да разбера горе-долу как функционира, но изобщо не съм някакъв експерт.

Живея в залива на Сан Франциско, където се случва всичко, няма какво да се измисля, дори не ми се налага особено да задействам въображението си. Ако всичко това ставаше в Латинска Америка, щеше да се нарича магически реализъм, но в Щатите има други наименования – алтернативна медицина, ню ейдж. Всичко това придава страхотен вкус на историята. Романът започва с астроложка. Поне половината от приятелите ми имат астролог или следват хороскопа си. Един ходи при медиум, който го свързва с умрялото му куче. Тези неща присъстват в новата ми книга, но винаги с чувство за хумор и известна ирония, с които малко се дистанцирам.

Правихте ли някакви по-специални проучвания?

Отидох на конференция за писатели на криминални романи. Учителите бяха полицаи, детективи, адвокати. Във въпросите на присъстващите открих много от ключовете към книгата. Повечето бяхме жени. Очарователни баби, които вместо да правят сладки за внуците, умуваха как да убият ближния, без да ги хванат. Една госпожа на средна възраст, с маратонки, дебеланка, зададе следния въпрос: ако на моята жертва инжектирам нещо за разреждане на кръвта, после я набода 13 пъти с нож и я закача с краката нагоре на душа, ще се съсири ли кръвта във ваната или не? Но и аз вече съм спец, мога да убия когото и да било и да не бъда разобличена.

А как измислихте героите си?

Главната героиня е вдъхновена от моята внучка Андреа, когато беше на 15-16 години – много интелигентна, емоционално уязвима, срамежлива, криеща се от света под една голяма качулка. Любимият ми герой е дядото на главната героиня. Вероятно защото това е дядото, който на мен би ми се искало да имам. Аз имах много стриктен, строг, консервативен, силно религиозен дядо от страната на баските в Испания. Беше и много добър човек, но не допускаше никаква проява на чувства. Когато баба ми умря, той се облече в черно от глава до пети, като скала, нямаше никаква нежност в него.