Исабел Алиенде: Станах „професионален убиец“

Ивайло Харалампиев 09 април 2014

Снимка: Личен архив

 

Казвате, че историите буквално витаят в пространството около вас.

Обожавам историите на хората, всеки човек е една история. Понякога с Уили отиваме на ресторант, той бърбори някакви глупости, а аз изцяло се концентрирам в разговора на съседната маса и записвам върху салфетката. Но ако някой ми подари историята си, не мога да я разкажа едно към едно. Усещам историите, за които пиша, като семки в себе си, набъбват и растат, човъркат ме, докато не ги разкажа.

В новата си книга отделяте голямо внимание и на алтернативните терапии.

Преди три години диагностицираха белодробна фиброза на мъжа ми, дадоха му две години живот. Конвенционалната медицина нямаше какво да му предложи и потърсихме алтернативни терапии. Сега той е в перфектна форма, а лекарите казват, че са сбъркали диагнозата. Много хора му помогнаха, както и собственият му дух. Така че всичко, което пиша в книгата за алтернативната медицина, сами го изживяхме преди това.

Имате ли ново предизвикателство?

Винаги казвам, че бих искала да напиша еротичен роман, но трябва да изчакам майка ми да почине. Тя е на 93 години и е безсмъртна, докато си отиде, аз вече ще съм стогодишна и не ми се вярва да имам необходимата хормонална нагласа да напиша еротичен роман.

Снимка личен архив

Защо няма повече филми по ваши книги?

Всичките ми книги стават за филми, защото са много визуални. Винаги има заинтересовани продуценти, но аз не виждам никаква възможност да се разберем с Холивуд. Четири години плащахме на суперскъпи адвокати по време на преговорите за филмиране на „Дъщеря на съдбата“. И когато всичко беше готово и пред мен стоеше договор с дебелината на телефонния указател, изписан с малък шрифт, отказах да го подпиша. В него ми искаха всичко – правата да направят игрален филм, анимационен филм, в целия познат свят и в този, който предстои да бъде открит, с наличните технологии, както и с тези, които ще бъдат разработени. Завинаги. На всичкото отгоре ми поискаха правата и върху героите. Ако исках да ги използвам в друг роман, трябваше да им плащам комисионна. Трябва да си идиот, за да подпишеш нещо такова.

Ще стане ли традиционната книга жертва на дигиталната?

Няма никак да се учудя, ако след някоя и друга година не трябва да четем дори и от екран, а директно ни имплантират някой чип в главата. Днешната книга утре може да е само за колекционери и за музейни сбирки. Не ме плаши това, технологията може да се промени, но човешката необходимост някой да разказва истории няма да изчезне.

Как гледа убедена феминистка като вас на президентските постове на жени, все повече в Латинска Америка?

Най-после виждаме колко силни, организирани, интелигентни и подготвени са латино-американските жени. Това не означава, че мачизмът е изкоренен. Същите тези прекрасни жени все още възпитават синовете си да им се слугува и дъщерите си да слугуват. С мачизма можеше да се приключи за едно поколение, ако майките действително го желаеха.

Вашата фондация работи в много страни, най-вече с жени и деца.

Срещали сме такова ужасяващо насилие, че се питаме как е възможно човешко същество да достигне до подобна степен на чудовищност. В Северно Конго има половин милион жени, изнасилвани цял живот, някои дори не могат да ходят. Когато човек се изправи срещу подобно насилие, се пита какво се случва с човечеството. Насилието и безредието са заразни, не може да бъдат спрени, докато няма някаква наистина силна намеса. Чрез фондацията виждаме екстремна бедност, а има американ-ци със състояние, равняващо се на бюджета на цяла страна от Третия свят. Как е възможно да съществува подобно неравенство?

Винаги се обявявате за оптимистка.

И продължавам да бъда. На моите 71 години виждам, че светът все пак се променя. Струва ни се, че вървим в кръг, но истината е, че го правим в някаква спирала и винаги научаваме нещо и се изкачваме нагоре. За феминизма дори не се говореше, когато бях малка. Мислех, че аз съм го измислила като тийнейджърка. Най-големият напредък вероятно е в комуникациите. В миналото шест милиона китайци умираха от глад и ние разбирахме пет години след това. Днес узнаваме в същия момент. Имаме усещането, че на всеки от нас му тежат болките на целия свят. И все пак фактът, че го знаем, означава, че можем да разрешим проблема. След като сме създали тази криза, можем да я разрешим. Светът върви напред, не назад. Чакайте само да свършим с патриархата и тогава действително ще напреднем.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР