В гримьорната на балерините радиоточката се включва с нетърпящ възражение женски глас. Отнякъде се чува хорът на Операта, който репетира. Марта Петкова, примабалерина на Софийската опера и балет, поглежда през отворения прозорец към необичайно топлия ден навън. Още един ден, в който Червенокосата вещица е щастлива*.

Истинският цвят на Мартината коса е светлорус, но на сцената това се оказало проблем, защото косата се сливала с бялото й лице. Марта трябвало да се боядиса и решила: рижа. Може би защото ужасно отива на огромните й зелени очи. Тя е доста точно копие на баща си – Петко Петков от популярната преди години група „Трамвай №5“, само че без емблематичните му мустаци. Той е и човекът, който купува първата пачка в живота й. Носи й я от турне в чужбина, когато дъщеря му е само на 2 и още не знае, че ще става балерина. Решението за това семейството взема по-късно, когато Марта е на 9. Кандидатства в балетното училище, което не е чак толкова чудно, при положение че майка й Ани е професионален танцьор с 20 години в Ансамбъла на строителните войски. (И още нещо интересно за нея – Ани е наполовина германка, майка й е от Магдебург, което означава, че Марта е с четвърт немска кръв във вените си.)

Оттогава целият живот на Марта е балет. Тя буквално живее в Операта. Освен че понякога репетира по 8 часа на ден, обича и просто да постои там с колегите си. В балета среща бащата на дъщеря си Борислава, както и новата си любов. Ражда детето буквално в „антракта“, когато е на 22. Танцува до четвъртия месец на бременността си, после Операта излиза в голяааам ремонт. След като ремонтът свършва, Марта се връща на сцената. На втория месец след раждането.

„В средата на юни родих и на 1 септември се върнах в Операта. Вземах Борислава с мен. Оставях я да спи до пианото. Или на колежките в стаята. Тя си отрасна в театъра. Много ми помогна и майка ми.“

Защо трябваше да се върнеш толкова бързо?

Точно бях тръгнала да изгрявам и не исках да си губя шанса. Детето го исках и си беше планувано, но знаех, че ако ползвам година или две отпуска, ще ми е много по-трудно после да вляза във форма.

А с килограмите нямаше ли проблем?

Бях качила 10 кг през бременността, 7 свалих в болницата с раждането. Останаха ми 2-3 кг, които свалих, като почнах да се натоварвам.

Пазиш ли диета?

Ограничаваш се, пазиш се цял живот. Ето сега имам репетиция в 4,30 и знам, че не мога да се наям между 2 и 4, защото ще ми тежи. Пропускам храненията или гледам да изям нещо леко. Много пъти ми се прияжда торта или Макдоналдс. Но си казвам: след 2 дни има спектакъл, ще тежа и на себе си, и на партньора си. Истината е, че когато съм ужасно натоварена, не ми се яде. Искам да се прибера, да си легна. От жестоката умора ми се убива апетитът. Като цяло балерините ядат много добре. Но всеки има едно наум.

Марта е висока 172 см и тежи 49 кг. И вероятно защото е лека, краката й не са толкова деформирани, колкото на други балерини. Това не значи, че са пощадени.

Наистина ли краката на балерините са отчайваща гледка?

Ако ви покажа моите, лошо ще ви стане. Целите са в рани. Това е ежедневно травмиране. Случвало ми се е на спектакъл петата ми да е с буквално отлепена кожа. Не можеш да ходиш. Но стъпваш, в един момент болката става непоносима и после забравяш някак си.

Какво е положението на крака в балетните палци?

Палците са от плат и няколко пласта лепило. Самата муцуна е много твърда. Стъпваш в тях с прави пръсти. Обуваш ги за две минути и скачаш на пръстите. Те са много здраво притиснати и при натоварванията се получават изкривявания. Изскачат кокалчетата. Повечето балерини са с огромни кокали.

Марта вдига краката си и ги подпира на огледалото в гримьорната. Прави го винаги, когато може – за почивка и облекчаване на кръвообращението. Дали иска и дъщеря й да обуе палци?

„Нямам намерение да я правя балерина. Друг живот искам за нея. Хората не го разбират, но наистина е много трудно. Трябва да имаш характер да се пребориш дали с глад, дали с болежки. С вътрешното си аз. Натоварването е тежко. И аз не всеки път мога да се накарам да вляза в залата и да работя. Особено ако се стараеш да бъдеш най-добрият. Записах я на балет при Маша Илиева, колкото да има походка, осанка, да се чувства момиче, да се движи елегантно.“

Но ти си успяла.

Аз завърших като звезда балетното училище и мислех, че ще ми е лесно нататък. Но трябваше да се доказвам отново. От 11 години съм в балета, солист съм от 7-8 години. Петър Луканов ми подаде ръка и ми гласува доверие. Той ми повери първия спектакъл, който изиграх. Балетът много ме е научил... на търпение. На самоконтрол, на воля, сила и борбеност.