Ева Борисова

Екскурзия ли? Истински сървайвър!

Мариана Антонова 31 March 2014

Снимка: Евелина Борисова

Известната актриса разказва за едно екстремно пътуване до Антарктида и Патагония, в което има шестметрови вълни, глетчери, ураганни ветрове и много късмет да оцелееш.

Преди няколко години с две приятелки решихме от време на време да си подаряваме по едно екстремно приключение сред непозната природа. Първо катерихме Мачу Пикчу. След това – Килиманджаро. В началото на миналата година рових из интернет, търсих и избрах за новото ни пътешествие Антарктида и Патагония. Не знаех къде отиваме, но прочетох малко повече и ми се видя най-интересно. Организирах пътуването сама, с местни туристически агенции, и го разделих на две.

Първо – с кораб до Антарктида, после – катерене из Патагония.
За кораба упражнението беше по-трудно, защото трябваше да намеря рейс, който да се вмести в рамките на пет дни. Оказа се, че такъв се прави два пъти в годината. През февруари успях да ангажирам последната тройна кабина за единия от тези два рейса, който щеше да бъде през ноември. Тогава по интернет букнах и билетите за самолет.

Тъй като ни трябваха два типа екипировка, купихме най-огромните сакове, който авиолиниите могат да понесат. Напълнихме ги с термобельо, термофланелки, клинове, два вида якета – по-леко и дебело, ветроупорни и водоустойчиви яке и панталон, ръкавици, шапки, спален чувал и мнооого слънцезащитен крем. Към багажа добавихме задължителните за катерене щеки и три вида раници – голяма, която да дадем на носачите в Патагония, по-малка за нас и най-малка за личните документи, която денонощно стои вързана за теб.

Антарктида: айсберги и топъл шоколад

До Ушуая (най-големият град на остров Огнена земя, Аржентина, и най-южно разположеният град на планетата) летяхме 14 часа с две прекъсвания в Лондон и в Буенос Айрес. Върнахме се в София за 12 часа и половина с пет прекачвания. Правя така, че пътуването да е възможно най-евтино, защото излишни пари за транспорт не ми се дават, след като може да ги дам за други неща. Сама си изкарвам парите от моя малък бизнес, така че внимавам как ги харча. Щом пристигнахме в Ушуая, веднага се качихме на кораба за Антарктида. Бяхме 60 души, това е капацитетът му. Не само ние трите бяхме от България – вторият капитан бе наше момче, от Варна. Така че прекарахме част от пътуването си отпред на кокпита.

Предстоеше ни да преминем през Протока Дрейк, един от най-опасните в света, после ти дават сертификат, че си го преминал. (Проток Дрейк е най-широкият проток на Земята. Свързва Атлантическия с Тихия океан. Разположен е между нос Хорн на остров Огнена земя и Антарктическия полуостров.) Имаше едни 48 часа, в които въобще не виждаш бряг и вълните бяха около 6 метра. На нас ни се струваха огромни, а от екипажа ни уверяваха, че сме имали страхотен късмет, защото това е най-спокойното море, което може да ни се случи на това място. На предишния им рейс вълните били 15-16 метра. Въпреки това като лежиш в койката, или краката ти са на високо, или главата и се хлъзгаш насам-натам. Като седнеш да се храниш, си пазиш чинията, защото иначе пада от масата, а като излезеш на палубата, така духа, че можеш да се отпуснеш на вятъра, без да паднеш. Още на първия-втория ден половината пътници бяха по леглата. А ние и трите не пропуснахме хранене, даже посещавахме бара. Бяхме железни. За мен това беше една от най-големите победи над себе си. Винаги ми е ставало лошо само като видя лодка на пристан.

Този кораб не е предназначен за круизи, а за експедиции. Преди да тръгнем, ни направиха сериозен инструктаж. Бяхме на пълно подчинение на ръководството и на пътуващата с кораба експедиция, в която имаше океанограф, орнитолог, професор специалист по китовете. Те ни научиха да разпознаваме различните видове китове и птици.
Като стигнахме в Антарктида, ни водеха до различни острови със зодиаци, вид гумени лодки за по 10 души, и ако някой не беше облечен според техните изисквания, оставаше на кораба. Островите са малки, ледени и необитаеми. На първия видях за първи път на живо пингвини. На втория – пак много пингвини плюс тюлени и птици. На третия вече ми писна от пингвини, но започнаха другите атракции. Примерно обиколка на айсберг.

Нагледах се и на айсберги. На една от разходките навътре в океана водачът ни попита: „Искате ли да спрем? Тук наблизо има кафене с топъл шоколад.“ И както се смеем, увити отвсякъде и умрели от студ, по средата на нищото изниква друга лодка, която ни носи топъл шоколад. Беше много сладко.
Заведоха ни в един залив, където китовете раждат и отглеждат малките си. Обясниха, че е въпрос на късмет да ги видим. Още щом влязохме в залива имахме огромния шанс да мернем в далечината кит. После на около 20 м от нас дойдоха два огромни, всеки беше поне 5 пъти по-голям от нашата лодка. Гледахме ги, затаили дъх. Само малко някой от тях да се беше обърнал в „грешната“ посока – и нямаше да ни има. Това беше най-голямата атракция.  

Пътуването ни по море приключи на остров Кинг Джордж. (Намира се в Южния Атлантически океан на 120 км от брега на Антарктида. Наречен е на името на крал Джордж III.) Оттам трябваше да хванем самолет до Пунта Аренас, Чили. (Градът е разположен в южната част на страната край Магелановия проток. Главен административен център на провинция Магалянес.) Станахме в 4 часа, закараха ни с лодки до острова. После вървяхме около 5 км с багажа, защото там няма кой да те закара никъде, ходиш си пеша. Дори по пистата, която е от сгур. Страшна буря, мъгла, сняг и след един завой виждаш самолетче и екипажа, който чака. Полетът ни беше за 7,15 ч., но ни обясниха, че пилотът казва кога ще тръгнем, тъй като има много малък прозорец във времето, когато може да излети.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР