Яна и Петко

Любов по време на невяра

Мариана Антонова 17 March 2014

Снимка: Енчо Найденов

 

Бебето: очаквано и желано

Петко: Малко преди сватбата разбрахме, че Яна е бременна. Прекрасно е, че бебето дойде, както го искахме. Казахме си, че ще правим любов с крайна цел бебе, и то стана.

Яна: Въпреки това беше много спонтанно.

Петко: Хората, които не зачеват бързо, имат не само физически проблеми, но и психически. Нещо между двамата не е както трябва. Затова и бременността се забавя.

Яна: Смятам да си гледам сама бебето. За мен това е много важно. Искам също да родя нормално в деветия месец и да го кърмя.
 
Слуховете: да ги опровергаеш или да не им обръщаш внимание

Петко: Не чакаме близнаци, както писаха в жълтата преса. Не знаем и пола на бебето.

Яна: Искаме да е изненада.

Петко: Парадоксът е, че като се видим с някого, вместо да пита как сме, се започва: Вярно ли е, че Яна е бременна? Момче ли ще имате или момиче? Когато ти зададат въпроса петдесет пъти за седмица, е...

Яна: ... прекалено и изнервящо.

Петко: Отваряш си фейсбука и там разни любопитни хора също ти задават такива въпроси независимо дали ги познаваш или не. Излизали са интервюта с мен или с Яна, без да сме се срещали с журналиста. Не знам кое е по-правилно – да мълчиш или да кажеш нещо. Защото когато говориш, все едно се оправдаваш. А когато мълчиш, решават, че наистина си гузен. И най-лошото е, че хората вярват.

Яна: Различни издания постоянно ги лъжат и ако тръгнеш да отговаряш, трябва да си ангажираш цялото време. Ще ми се журналистиката да бъде малко по-реална и истинска.
 
Проблемите: нещата от живота

Петко: Разбира се, и при нас не всичко е само рози и гълъби. Ние също си имаме нашите проблеми, също си гоним нашите задачи и постоянно се сблъскваме със злобата, ненавистта и простотията. Хора, които си смятал за близки, в един момент те предават и започват да действат зад гърба ти. Понеже имам малко повече опит от Яна и съм страдал няколко пъти от фалшиви приятелства и колеги, се опитвам да я предпазя и дано да мога.

Яна: Можеш.

Ако любовта е ин, работата е ян

Петко: В момента заедно със съдружниците ми подготвяме най-големия клуб в Студентски град. Той ще има три зали. Едната ще бъде аренби клуб и ще гостуват известни диджеи – наши и от чужбина. Във втората ще има попфолк клуб, което ни е запазена марка, а в третата – бар, който ще обединява двете заведения и освен напитки, ще предлага и качествена храна. Смятаме да стартираме на 14 февруари.

Яна: На мен ми предстои след около месец да направя състезание по латиноамерикански и стандартни танци, наречено Купа България. Работя заедно с президента на клуб „Дъга“. Турнирът ще е с българско участие, поканили сме световните шампиони да направят демонстрация. Това ще е първият турнир в тази област за годината и затова се надявам всичко да е перфектно – от озвучаването на залата през осветлението, продажбата на билети, спонсори, покани, до подготовка на двойките и т.н.

Петко: Използвам контактите и познанствата, които съм градил дълги години, за да направи наистина най-хубавото първенство в България.

Яна: Освен това с няколко колеги искаме да създадем академия по спортни танци с няколко зали и така да популяризираме този спорт.

Петко: За мен той има бъдеще. От личен опит знам, че с него, първо, се разтоварваш психически, второ – чувстваш се по-добре физически, и трето – изглеждаш по-добре.
уютът вкъщи: тайната на добрия брак

Яна: Ние толкова си приличаме, че не е имало нещо, в което Петко да не ми пасне.

Петко: Не сме се опитвали да променяме нещо у другия. Заживяхме двамата, все едно сме били заедно дълго време. Без да говорим много, се разбираме кой какво иска...

Яна: ... и кога и как.

Петко: Може би защото сме възпитавани по еднакъв начин и сме живели при подобен режим. И двамата сме спортували, а когато сме имали свободно време, родителите са ни карали да помагаме вкъщи. Така че идеята за семеен уют е вътре в нас. И когато се опитваме да го постигнем, бързо се разбираме. Примерно аз казвам: сготви нещо. Тя не пита защо, а какво искам. Между другото, готви страхотно. Ще издам една тайна. Когато мъжът е гладен, е много нервен. Като хапне, всичко е наред и само мърка.

Яна: Научих се да готвя в Италия. Там нямахме избор, всички трябваше да умеем да готвим.

Петко: Прави чудесна паста, дробчета, пилешки филета с картофи, страхотни салати, все неща, които обичам. Изобщо Янчето ясно показва, че има жена вкъщи. Не само с готвенето. Макар че има кой да ни помага, за нея не е проблем и да пусне една пералня или прахосмукачка. Има примадони, които не могат една краставица да обелят – и те не са малко. Не мисля, че има нещо срамно в това една жена да може да направи примерно една хубава салата. Аз също мога да готвя и го правя от време на време. И мен също не ме е срам.

Яна: И много хубаво готви.

Петко: Няма проблем да се нахраним в ресторант. Но понякога специално аз имам нужда да хапна храна, приготвена от нея или от мен. И тя ми е десет пъти по-вкусна от вечеря в най-хубавия ресторант. Да си останем вкъщи и да замирише цялата къща на някоя хубава гозбичка, е...

Яна: ... истински уют.

Петко: Като се събудим, аз правя закуската.

Яна: Ставам и ето на тази табла във всекидневната ме чакат чай и бисквити. Не, не ми ги поднася в леглото, не е на хубаво, ще сънуваш кошмари. Суеверни сме за някои неща.

Петко: Не си подаваме сапун и сол, за да не се скараме. И все още не подреждаме детска стая, не искаме да правим нищо предварително.

Яна: Виктор (седемгодишният син на Петко от брака му с Мария Игнатова) всеки ден ме пита какво става с бебето и кога ще излезе.

Петко: Той виждаше какво ми е отношението към Яна и много бързо я прие. Започна да пита за нея, да я търси, да иска да се чуят. Лесно намериха общ език. Смятам, че Яна не го прави, за да ме впечатли, а от само себе си. Това също повлия на решението ми за брак. Никога не е показала, че не иска детето да бъде с нас. Напротив, често тя дава идеята да излизаме тримата заедно. Виктор й беше главен шафер на сватбата. По едно време в църквата се умори и започна да се обляга на Яна и да се крие под роклята й. Много сладка картинка бяха двамата.

... Изобщо животът ни върви гладко ден след ден. И се обичаме все по-силно. Обикновено когато семейство тръгне на почивка, гледа да е с приятели, за да не им е скучно. Ние пък искаме да сме сами и да се радваме един на друг. Дали защото връзката ни е прясна, или от нещо друго – не знам.

Яна: Времето ще покаже.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР