Едно от местата, където се провежда нашият конкурс, е перлата на българското Черноморие – курортът Дюни, за да представим новите лица на агенцията, подбирани през цялата година чрез кастинги из цялата страна. С финален кастинг избираме 15-20 момичета, които представяме пред медии, партньори от модния свят, фотографи, световни агенции... Покрай конкурсите сме имали всякакви екстремни ситуации. Например през 2003 г., когато бях бременна в четвъртия месец, по време на генерална репетиция в деня преди самия конкурс – сцената вече беше построена, гостите и журналистите бяха настанени и всичко сякаш вървеше по план – неочаквано небето потъмня и се изви невероятна буря. Нямаше вариант да влезем на закрито, шоуто щеше да се провали, а гостите да останат разочаровани. Събрах целия екип и заедно отидохме в най-близката църква да запалим по една свещичка, молейки се нещата да се обърнат в наша полза. Като се събудих на следващия ден, сякаш вчера не е било. В крайна сметка шоуто беше повече от бляскаво и успешно!
Когато прохождаш и започваш да се изкачваш по стълбицата на успеха, към теб се присламчват всякакви съмнителни хора. Спомням си как през 1999 г. при мен в офиса дойде някакъв много симпатичен мъж, който живее в Щатите. С идеята да правим нещо съвместно. Предложи ми да отворим офис на Ивет Фешън в Ню Йорк. Звучеше доста убедително, аргументираше се за всяко предложение. Признавам си, бях впечатлена и за кратко станах герой в този филм. Дори договорите бяха изготвени, бях на крачка да се хвана в този капан и... вероятно да загубя бизнеса си. Беше прекалено хубаво, за да е истина, и точно това ме усъмни. Проучих нещата по-задълбочено и разбрах, че предложението е нереалистично. Разбирайки за подозренията и съмненията ми, той се отдръпна и повече не го видях. И така Господ отново ме спаси!
С фамилията на първия ми върви, с втория съм щастлива и спокойна
С първия ми мъж се разделихме след 10 години брак. С него изживях най-бурните си емоции – от най-хубавите до най-лошите. Беше щура любов с всякакви емоции, много си давахме взаимно. Бяхме влюбени хлапета, отдадени на мига, удоволствието, емоцията и дори понякога на разрушението. Знаехме как да се обичаме и как да се нараняваме. Накрая просто разбрахме, че не сме един за друг. Бракът ни беше като Бермудски триъгълник, но от него се роди нещо много повече от прекрасно – Луиза! Колкото и бурна да беше раздялата, в момента сме в прекрасни отношения и с него и със семейството му.
Толкова влюбена бях в бащата на Луиза, че когато забременях, ходех в църква и се молех детето да прилича на него. Толкова умно, толкова красиво, същата зодия, само да е по-беличко, той е смугъл красавец. И то се роди точно такова, чу ме Господ. Когато се разведохме с Краси, запазих фамилията си не само за да носим една и съща с дъщеря ми, но и защото вярвам, че с нея ми върви. Останахме приятели, не спряхме да се търсим. Винаги му казвам, че ми е по-ценен като приятел, отколкото като съпруг. С жена му се обичаме много. Семействата ни са приятелски, ходим си на гости по всички празници. Децата ни от вторите ни връзки са връстници и са израснали заедно.
С настоящия ми съпруг всъщност нямаме брак. След драматичния крах на първия ми си обещах повече да не се омъжвам. Следващия човек, който срещнах, е пълната противоположност на предишния. Може би в различни етапи от живота си човек има нужда от различни емоции. Това щуро, ненормално, неспящо, диво ежедневие по време на първата ми връзка не исках да повтарям. Господ ме обича и ми изпрати умен, красив, обичащ и всеотдаен мъж, който до ден днешен пали огъня у мен! Евгени ми дава усещането, че съм специална, жената на живота му. Този мъж ми дава душевното спокойствие и комфорт, от които имам нужда. Занимава се с вътрешен дизайн, произвежда мебели. Спортен тип е. Бивш волейболист. Дори и у мен възпита любов към спорта. Той е страхотен човек, любовта на живота ми. Малката ми дъщеря, Кристина, която има силна връзка с баща си, казва, че един ден, когато има гадже, иска да е като татко й. Красив, добър и с чувство за хумор. А голямата, Луиза, като споделям това с нея, казва: „Мамо, обясни й още отсега, за да не се разочарова, като порасне, че такива мъже много рядко се срещат.“
Малката пита: като Никола е брат на кака, на мен брат ли ми е?
Луиза от много малка е артистична натура. Винаги е обичала да играе, да имитира, да танцува, да бъде център на внимание. Ние двете имаме много специална връзка. И тъй като от съвсем малка е с мен в офиса, сред моделките, по ревюта, снимки, винаги е искала да бъде част от това. Аз обаче никога не съм имала амбицията тя да стане модел. Все съм й повтаряла, че е още малка, да си гледа училището и да си изживее пълноценно детството.
По време на един конкурс на Дюни, където скаути от големи световни агенции кастваха новите ни лица, Луиза прояви интерес и тя да се яви. Аз не й обърнах особено внимание и й казах да стои настрана и да не пречи на букърите. Впоследствие, когато разбрах резултатите от кастинга, видях името на дъщеря си в одобрените за работа в Тайван. Отначало не повярвах, помислих, че е станала някаква грешка, но скаутът от Тайпе започна да ме убеждава, че Луиза е много подходящо лице за техния пазар и че искат да говорят с нейните родители – нямаха идея, че е моя дъщеря.
След като го обсъдихме с баща й и съобразявайки се с огромното й желание, решихме, че това е страхотен шанс за старт в модния бизнес. Бях сигурна в модната агенция, че ще се грижи отговорно за нея, но тя беше само на 14 години. Трябваше сама с три прекачвания да стигне до другия край на света, а дори не се беше качвала на самолет. Там се справи блестящо.
Спечели кастинг за световна реклама на преносими компютри и хонорар, какъвто не бяхме си и представяли, че може да бъде платен на начинаещ модел – 25 хиляди долара. Като ни се обадиха в офиса, не можехме да повярваме.
Луиза имаше кратка кариера на модел, но даде максимума от себе си. Аз съм много щастлива, че тя откри своето призвание в актьорството, и се радвам, че хората оценяват таланта й! Мнозина мислят, че моето име и връзки са помогнали на Луиза в кариерното й развитие, но истината е, че когато ми каза, че иска да стане актриса, бях скептична. Исках да учи мениджмънт и да продължи моя бизнес. Не съм познавала никого от актьорските среди и много се радвам, че Луиза сама проби и изгради кариерата си!
Малката ми дъщеря Кристина, която е само на 9 години, следи с възхищение изявите на сестра си и иска да бъде като нея. Радва се на изключително внимание от страна на съучениците си, когато раздава картички с автографи на Луиза. Тя е зодия Овен, бори се да стигне нивото на сестра си, а аз й повтарям, че не е задължително да бъдеш като някого, а трябва да следваш своя собствен път в живота. Тя е много талантлива, рисува прекрасно, ходи на балет, учи езици. Много е упорита и иска навсякъде да бъде номер едно!
Раждането на малката ми дъщеря беше изпитание. Един преглед му беше достатъчен на доктора, за да отсече, че бебето е разположено седалищно и секциото е единственото решение. Моята Кристина обаче реши да покаже своя овенски характер още преди да е излязла на бял свят. Помня, че в нощта преди планираната операция се събудих от болки. Водите ми бяха изтекли. Докато правех опити да се свържа с д-р Джунков и се подготвях за постъпване в болницата, видях, че на прозореца в банята беше кацнал бял гълъб. Шашнах се и извиках мъжа ми да го махне незабавно. Гълъбът обаче не си отиваше. Психически бях подготвена за леко раждане, но всъщност родих бебе по естествен начин, разположено седалищно.
Оттогава обичаме да се шегуваме, че Кристи е типичен Овен и науми ли си нещо, няма сила, която да я спре. Няма да забравя как веднага след раждането се чух с мъжа ми. Първото нещо, което ми каза, след като разбра, че сме добре, беше: „Гълъбът още е тук.“ Заради тази и още много истории от живота ми аз вярвам, че има сила, която ни закриля, и знаци, които ни сочат правилния път. Трябва само да държим очите си отворени за тях.
Луиза Григорова
Родителите ми са... супергерои! Прекрасни хора, с които можеш да свършиш важна работа, да се посъветваш, да изпиеш чаша вино и да се забавляваш.
Къщата, в която израснах... не е една. Израснах на няколко места, но все с хубави хора – моето семейство.
Когато бях дете, исках... да видя извънземно.
Ако можех да променя едно нещо в себе си... нямаше да го направя, защото това вече не бих била аз.
Може и да не го показвам, но не съм добра в... пилотирането. Реално не съм човек, който се притеснява, че не е добър в нещо. Няма как да си добър във всичко. Ако има нещо, в което не съм добра, а искам да бъда, полагам усилия и се получава.
Нощем сънувам... мрака.
Когато погледна огледалото, виждам... не винаги това, което искам. И не говоря само за собственото си отражение.
Може да не е модерно, но харесвам... да чета поезия.
Иска ми се никога да не бях... Няма такова при мен. Радвам се за всяка грешка, която съм направила.
Любимата ми дреха е... роклята. Кара ме да се чувствам специална.
Луксът за мен е... излишен, особено ако компанията и настроението са на ниво.
Книгата, която ме промени, е... всяка следваща, която чета. Скоро завърших „Майстора и Маргарита“ и все още съм сериозно във филма.
Човекът, който винаги ме кара да се смея... шестима са: Джоуи, Рос, Чандлър, Моника, Рейчъл и Фийи.
Моят петгодишен план включва... на първо място работа, другото не го планирам.
Животът ми в шест думи: Вяра, Борба, Любов, Сила, Сълзи, Емоция.
