Кое е най-интересното място на света? Приятели и познати често ми задават този въпрос, а отговорът винаги е бил особено лесен: Африка. Но къде в Африка? Това вече е най-трудното нещо, което са ме питали някога

Да извадиш щипка есенция от толкова много цветове, аромати, звуци и впечатляващи картини и да я поднесеш на някого, който все още се колебае да я види, вкуси и усети, е сложна работа. Дори да опишеш накратко най-интересното от този интригуващ континент, без да използваш познатите клишета, е твърде голямо предизвикателство.

Най-добрият съвет за началото на едно африканско пътешествие би бил: не вярвайте на всичко, което гледате по телевизията. Африка не е отчаяно място, раздирано от кървави конфликти, глад, престъпност, зарази и епидемии. Да, вярно е, че не е най-лесната дестинация на света за организирано пътуване. Може да се наложи да минете през доста трудности или да промените първоначалните си планове в движение. Туристическата инфраструктура и логистичните улеснения не са сред нещата, с които Африка като цяло може да се похвали. Но с изненадващото си въздействие и парадоксалното си разнообразие този континент може да промени изцяло разбирането ви за света. В това най-голяма заслуга биха имали не толкова красотата на природата и дивите животни, а хората. Силата и духът на тези милиони танцуващи, пеещи и широко усмихващи се босоноги чеда на Мама Африка. Има поне половин дузина страни, които винаги препоръчвам на тези, които се чудят какъв избор да направят, за да отидат на първата си среща с Черния континент. Това са Намибия, Замбия, Ботсвана, Етиопия, Кения, Танзания... Западна Африка оставям за познавачи, Судан – особено любима моя дестинация – препоръчвам на истински пътешественици, а диагоналът Западна Сахара–Буркина Фасо–Нигерия–Конго–Малави е любимата ми тема за разговор между напреднали.

Едно от нещата, за които предполагам, че карат мнозина да търсят други, неафрикански дестинации, е простият факт, че Африка обикновено е сред най-скъпите оферти на туристическите агенции. Ако започнем с Намибия, първата страна в препоръчителния списък, всеки би могъл да си организира сам пътуване дотам. Столицата Виндхук е най-лесно достижима през Франкфурт – има достатъчно полети, а понякога цените на билетите са съвсем приемливи. В Намибия е приятно и спокойно, няма обратна расова дискриминация, на каквато може лесно да станете жертва в съседна Република Южна Африка, няма и такава престъпност. Огромна територия с по-малко жители, отколкото София. Намибийската столица е спретнат неголям град с улици, чиито имена носят различни вибрации и послания – от Моцарт щрасе до Фидел Кастро авеню. Това не е чак толкова необяснимо, като се има предвид, че независимостта на Намибия е извоювана през 1990 г. от марксистката групировка СУАПО, а през XIX в. страната е била колония, наречена Германска Югозападна Африка.

В Намибия няма българско посолство, но кацайки във Виндхук, е добре да знаете, че там има български почетен консул, който би могъл да свърши повече работа от голямо и добре организирано дипломатическо представителство. Михаил Михайлов е достатъчно известен за повечето българи, пребивавали в Намибия, и контактите му може да бъдат намерени лесно. Това не значи, че трябва да очаквате да ви организира екскурзия из страната, но съветите му биха могли да са от полза. Освен всичко друго, Михайлов е сред организаторите на фестивала „Рок он дъ рокс“, който в началото на всяко лято съвпада с метеоритните дъждове над планината Шпицкопер. Всеки, който се интересува от магнитни аномалии или космически артефакти, би трябвало да иде до Намибия.

Край Гротфонтейн се намира Хоба – най-големият метеорит, падал някога на Земята. Открит е случайно от фермер през 1920 г. и от тогава до наши дни се радва на неистов интерес. Посетителите не само се качват на него, за да се снимат (все още е разрешено), но всячески се опитват да си откъртят парче за спомен (вече е забранено). Предполага се, че ерозията и вандалските актове през годините са „смъкнали“ около 10% от теглото на метеорита и днес той е само 60 тона. Пустинята Намиб и Брегът на скелетите са сред най-впечатляващите места в цяла Африка, а срещите с представители на племената хереро и химба – нещо много специално и запомнящо се. На епикурейците Намибия предлага още вкусна и качествена храна, много добро вино и превъзходна бира. А освен всичко друго, никога не бихте предположили, че това е страната консуматор номер 1 в света на глава от населението на йегермайстер. Последното само като бърз щрих колко изненадваща може да бъде Африка.

Не е толкова трудно и скъпо да се стигне и до Ливингстън в Замбия. Защо там? Заради водопада Виктория – безспорно една от най-големите географски забележителности на Черния континент и прекрасен повод да се престрашите за първото си приключение там. Самолетните варианти са или през Истанбул към замбийската столица Лусака и после вътрешен полет, или пък през Найроби, откъдето кенийските авиолинии поддържат редовни директни връзки до Ливингстън. Водопадът е на десетина километра от града и е нещо, което няма смисъл да бъде описвано, защото е най-добре да бъде видяно. Дори и най-добрите фотографии от това място не са достатъчни, за да разбере човек за какво става въпрос. Чувството е неописуемо! В Ливингстън има различни хотели, които биха отговорили както на по-капризните в изискванията си туристи, така и на пътуващите с ограничен бюджет. Този неголям град с право е наречен африканската столица на адреналина. Мостът над река Замбези, където е монтирана платформа за бънджи скокове, дава възможност да се метнеш с главата надолу в 111-метрова пропаст. Това не е най-високото място за бънджи в света (най-високо е платформата на Скай Тауър в Окланд, Нова Зеландия), но определено е най-живописното. Рафтинг в Замбези е друго силно усещане, което си заслужава 100-те долара.

В каньоните край Ливингстън предлагат и други забавления – спускане в дълбока пропаст, катерене по отвесна скала, свободен скок с осигурително въже или едно друго занимание, известно като „тролей“. Да те плъзнат по метално въже, опънато между двата бряга, го има и до Ягодинската пещера в Родопите, но тук става дума за височина от 100 метра. Хора, за които бъхтането из разни пропасти не е еталон за добре прекарано време, обикновено избират разходка с хеликоптер над Замбези или пък остават край басейна на хотела с чаша джин-фис.

В Замбия, както и в Намибия, може да се наблюдават различни животни, но ако това е основният ви интерес, съветът ми е да идете в Ботсвана. Няма по-подходящо място в Африка от делтата на Окаванго!
Добър вариант би бил в едно пътешествие да се комбинират Замбия и Ботсвана. От Ливингстън може да се наеме транспорт до Казунгула. Там освобождавате колата и преминавате пеша през замбийския граничния контрол. После с лодка се стига до ботсванския бряг. Докато плавате, може да видите маркера в реката, който определя точката, в която се събират границите на Замбия, Намибия, Ботсвана и Зимбабве. Помолете лодкаря да намали скоростта, за да си направите снимка. На ботсванска територия следва нова проверка. Обаче няма кой знае какви формалности, цялата процедура не е никак сложна, а представителите на граничната служба са приветливи и усмихнати. В тази част на Африка могат да те накарат да си помислиш, че българо-македонските КПП-та са далеч по-неприятно място. В цялата организация най-важно е да се тръгне от Ливингстън достатъчно рано, за да може да се прекоси реката в ранния следобед. На ботсванска територия наемате местна кола и така още преди да е свършил денят вече сте в Касане. Не е задължително да се сменят колите от двете страни на границата, има и ферибот, но процедурата е малко по-сложна заради документите на колата и местния шофьор. За да не зависите от това, ако нямате тонове багаж или друга сериозна причина, най-добре е да сте се погрижили за отделен транспорт в Замбия и Ботсвана.