Апартаментът на Мадмоазел

Тук, на улица „Камбон" в Париж, Коко Шанел е приемала елита на Европа.

Милена Попова 01 September 2006

Снимка: getty images/guliver

Духът на Коко Шанел живее в четирите стаички на третия етаж, обзаведени с уникален вкус и изпреварила времето си страст. Български журналист за пръв път беше допуснат до покоите на жената, променила не само модата, но и мисленето на жените през 20-и век.

Коко Шанел 1970

В една есенна вечер в Париж през 1970 г. на улица "Камбон", в частния апартамент над салона на Шанел стаите в беж блестяха в особена светлина. Навсякъде трептяха пламъчета на свещи и светлината им се отразяваше в кристалните полилеи, в големите огледала със златни рамки на стените, в лакираните китайски масички и сребърните кутийки с аристократични емблеми. В камината пращяха дърва, въздухът бе пълен с аромат на свежи цветя, а два бронзови елена стояха на пода като лакеи...

Коко Шанел, дребна, тънка и очевидно център на компанията, стоеше в позата, с която се бе прочула: опънати назад рамене, издаден напред ханш, единият крак пред другия, едната ръка в джоба, а в другата - цигара. Блестящите очи и широката червена уста оживяваха кръглото й лице, докато бърбореше, и изпълваха цялата стая с енергията, която излъчваше.

Когато икономът обяви, че са пристигнали почетните гости (херцогът и херцогинята на Уестминстър - б.а.), мадмоазел Шанел, облечена в бял копринен костюм, закопчан странично, бързо тръгна към вратата. Протегна ръка към херцога, прикова тъмните си очи към него и го покани да влезе. Всички други останаха извън погледа й... Впили очи един в друг, двамата разговаряха тихо, почти шепнешком, като само от време на време избухваха в смях. "В живота си не съм виждала такива силни чувства - отбеляза присъстващата Даяна Вриланд (легендарната главна редакторка на "Воуг"- б.а). - Ясно е, че някога са имали страхотен роман."

Така започва една от романизираните биографии на Коко Шанел, написана от Джанет Уолак. Херцогът, за когото става дума, е един от най-богатите мъже в света по това време. Двамата са имали изпепеляващ роман.

През 1970 г., времето на разказаната случка, Шанел е на 87 години. Само една година я дели от смъртта й. Тя ще измине тази година с изправен гръб, с цигара в ръка, безупречно облечена - всеки ден, прекосявайки улицата между хотел «Риц», където спи, и частния си апартамент на «Камбон». Всеки ден до смъртта си Мадмоазел изкачвала витата стълба рано сутрин, сядала на ниско кресло, за да може очите й да са на нивото на подгъва под коляното. Слагала на врата си ножици на шнур и започвала работа с поредния модел. Главната й асистентка стояла като парализирана с карфици и сантиметър в ръка. Мадмоазел като всички свръхактивни хора била нетърпелива, капризна, сприхава и думата й била закон.

Юли 2006
Изкачвам се по тази вита стълба от мрамор на улица "Камбон", около която са старинните огромни огледала. Седнала на стъпалата, оттук Шанел е гледала ревютата си. Води ме Виржини, която работи като PR в Дома Шанел, аз съм първата българска журналистка, която допускат до частния апартамент на Мадмоазел.

Признавам си, че с всяко стъпало пулсът ми се ускорява. Апартаментът на Шанел е на третия етаж. Дали е студен и напудрен музей? Дали е съхранил частица от нейната енергия, дали духът на една необикновена, гениална жена витае сред старите мебели? Какви символи, какви знаци е оставила тя за хората, които искат да се докоснат до нейния дух? Защо всъщност марката Шанел ни най-малко не загуби от бляскавия си ореол, както се случи с много други френски марки през годините, защо и днес 20-годишни момичета носят костюми Шанел и изглеждат шик? Защо една "моделиерка", както се е наричала самата Мадмоазел, накара хората да свързват 20-и век и с нейното име?

Вратата се разтваря и отговорите идват сами.

Попадам в пространство, което душата на обитателката като че ли не иска да напусне. Бронзовите елени са тук, наистина като двама лакеи. От преддверието се вижда малка масичка, на която са очилата й, точно до отворена книга. На друга специална масичка са разхвърляни карти таро - като че ли тяхната владетелка всеки момент ще влезе с цигара в ръка и със замах ще ги събере. Сякаш усещам и аромата на цигарата й, неизменната, най-верната й приятелка. Каква самотница - милиони жени са й подражавали и са я обожавали, но нито една приятелка до края й.

Десетки мъже са били в краката й, но нито един не е останал до края й. Шанел издъхва сама в хотел "Риц", в съня си. В този апартамент, който и аз сега разглеждам с неудържимо любопитство, няма спалня. А само четири неголеми стаи - преддверие, салон, трапезария, втори салон, от който има таен вход за сервизните помещения.

Преддверието

Лакирани китайски паравани Coromandel, с които са тапицирани стените, огледала, които магически пречупват повърхността им. Коко толкова е харесала намерения случайно в провинциален магазин параван, че не се е успокоила, докато не изкупила всичките 32 паравана, които е намерила в парижките антиквариати. Първоначално са били в просторната й къща на „Фобур Сент Оноре", после, когато я продава, ги пренася на „Камбон". А по-късно - и в магазина за бижута на площад Вандом. Разчленила ги е и е тапицирала с тях стените на целия си апартамент. Така жилището й прилича на китайска лакирана кутийка, съхранила редки съкровища, уютна като утроба. Върху лакираното им дърво има изящни позлатени рисунки на пагоди, оризища, малки къщички, китайци с конусовидни шапки, разцъфнали клонки и птички, йероглифи и мистични планински върхове, реки, по които плуват малки лодки. Както и любимите й цветя - камелиите.

Дори в тази любов към камелиите, които Шанел слага на ревери, колани, чанти, превръща в бижута и дори капак на скрит часовник, има символика. Камелията е цвете, което разцъфва през зимата, няма мирис, цъфти само в два цвята, бял и розов. И което е по-интересно - било е тайният запазен знак на куртизанките. Другият й любим символ е фениксът, изобразен на параваните, символ на късмет и безсмъртие.

Могат да се направят много асоциации с живота на Коко Шанел. Като се започне от детството й, започнало в бедност, изминало в мразовитата атмосфера на приюта, лишено от топлина и любов. И се стигне до отношението й към мъжете. Още докато е пеела в популярно кабаре, за да изкарва пари, Шанел се е научила да използва мъжете по начина, по който днес, в 21-и век мъжете използват жените - не просто за секс срещу пари, а за връзка, която може да ги обогати и да даде тласък на кариерата им.

На широкото кресло от сатен в цвят на сметана, което е в преддверието, Шанел е позирала за прочутите си портрети. През този вход са влизали с благоговение десетки известни, богати и талантливи мъже. Някои като Великия херцог, Жан Кокто, Игор Стравински, Салвадор Дали са били чести гости, други като Юбер дьо Живанши са идвали рядко. Дървената фигурка на негърче, което „кани и изпраща" гостите, е забавлявала клиентките й, превърнали се в част от обкръжението й - Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Анук Еме, Роми Шнайдер, Жана Моро. Все жени, които тя е обличала според своите представи за елегантност - в туид и жарсе, с дрехи, които е „изрязвала" по тялото им с ножица и карфици - защото Шанел така е работела, без кройки и скици, направо като скулптор, използвайки силно развитото си чувство за линия и цвят, както и гениалното си въображение. Един от нейните гости, който въпреки ухажванията й не й станал любовник, бил Пабло Пикасо. Той я нарекъл „най-смислената жена в Европа".

Салонът на Мадмоазел

Тя е първата жена, която слага панталони. Първата жена - моделиер, която облича мъжки пуловер, а после го срязва, обточва и прави жилетка, първата жена, която шие вечерни дамски рокли по тялото от материята, от която се прави мъжкото бельо тогава - жарсе. Защо да не бъде също толкова смела и екстравагантна, когато обзавежда собствения си апартамент? Погледнете дивана в дневната - огромен, удобен като легло и в пясъчнобежов цвят. Столовете, тапицирани в същия цвят. Килимът - в цвят сметана. Топли и въздушни нюанси, далеч от тогавашната пищна, претрупана мода. Какво е различното ли? Прокарайте ръка по столовете. Да, тапицирани са с истинска кожа, велур. Идея, която й спечелва възмутени забележки и неприятни клюки в парижкото общество, използващо само и единствено многоцветни дамаски от брокат за тази цел.

Над дивана, тапициран също с велур, едновременно неин трон и легло за кратка почивка през деня - огромно огледало в позлатена рамка. Шанел е обичала симетрията и особено осмоъгълните огледала. Не ви ли напомня формата на флакона Шанел No5 малко на тези огледала? Ниска лакирана масичка пред дивана, изящен секретер, върху който стои изящна порцеланова чаша за чай. Мадмоазел не е обичала алкохола. Над мраморната камина, поддържана от кариатиди, стоят причудливи фигурки от различни краища на света - нейното номадско съкровище. Тя е горяла почти през цялата година - Мадмоазел е ненавиждала студа, който е белязал детството й.

Където и да е живяла, Шанел се е обграждала с фигурки, символи и предмети от цял свят, както и с книгите си, които е изчела до кора: Плутарх, Шекспир, Ларошфуко, Расин, Молиер, Библията. Дали е вярвала в Бог тя, израслата сред монахини в католическо сиропиталище?
Над статуя на Буда виси японска гравюра. Копие на Венера Милоска съжителства с маската на египетска богиня. Бронзовата ръка на Джакомети лежи на малка масичка до дивана. Навсякъде са пръснати фигурки на лъвове - животното, което е обожавала, защото самата тя е била лъв, родена на 19 август 1883 г. Няма самотни фигурки - обичайки симетрията, а може би религиозно вярвайки, че всяко същество има своя половинка, Шанел е разполагала фигурките по двойки. Плътни завеси в златисто, любимия й цвят заедно с черното и бялото, обрамчват френските прозорци, от които се вижда задният вход на хотел „Риц".

Ето и окото на Аллах, символ от мюсюлманската религия. Както и кристални фигурки на жаби, символ на просперитет в китайската митология. Огромен кристален полилей, свещници, инкрустирани със скъпоценни камъни, антични вази с цветя - чувството й за хармония, симетрия и декорация е толкова силно, че претопява в една сплав бароковите мебели и елементи и изчистените линии на модерните за времето си мебели с техните натурални цветове и нюанси.

Един гениален еклектизъм, който разтваря границите на стиловете и смесва векове, цивилизациии, епохи - нещо, което днес, през 21-и век, е изключително модерно в интериорния дизайн. (А с нейната комбинация от цветове - от сметана до пясъчнобежово и шоколад, един друг гениален дизайнер, Армани, спечели милиони от Аrmani casa, неговата компания за мебели.)

Посланието на Мадмоазел обаче е скрито в един истински шедьовър - огромния кристален полилей. Ако се вгледате внимателно в желязната му плетеница, ще видите преплетените букви на името й, Coco Chanel, цифрата 5 - това е нейното нумерологично число, а по-късно и име на парфюма й, числото 19 - рождената й дата и име на друг парфюм, а също и латинската буква G - от истинското й име Gabriel. Мадмоазел е била запленена от мистиката на числата, от посланията на картите, от предсказанията на бъдещето, които е виждала в двете кристални топки върху масичката си.

И както с много други неща в живота й, и това е следа от голяма любов, мъжки урок, който тя е попивала.
През 1912 г. тя се запознала с Артър Кейпъл, с прякор Бой, 30-годишен и със замайващо черни очи. Шанел му става любовница, заразвайки предишния си покровител. И без да се усети, се влюбва безумно в него. Той остава любовта на живота й и единственият мъж, за когото е искала да се ожени. Когато умира млад, Шанел изпада в депресия, от която едва излиза. Той също е бил влюбен в нея, в нейното любопитство, смелост и наблюдателност.

Когато яздели заедно, тя обличала негови дрехи, които после превръщала в последния дамски писък на модата, а той я насърчавал, смятайки, че има голям талант. Бой споделял с нея увлечението си по нумерологията, по източните религии и книги - страст, която останала до края й. Много от книгите в апартамента й, елегантно подвързани с кожа, са подсказани от Бой... Това е и периодът, в който Шанел става най-популярната моделиерка на шапки в Париж, изчиствайки ги от всички натюрморти и перушини, свеждайки ги до елегантни и семпли аксесоари.

Тогава тя се отказва от корсета и от полите, които се мотаят около прасците, освобождава тялото си от тях и парижанките дълго коментират странните й тоалети, а после любопитно започват да идват в ателието й. Но истинският бум идва с един стар пуловер. Заедно с Бой били в Довил, морския курорт, когато внезапно застудяло. Тя взела един от пуловерите на любовника си, но вместо да го носи през главата, го разрязала, поръбила с тясна панделка, прибавила му яка и връзка. Десетки жени поискали същото. „В основата на богатството ми е един стар пуловер, и то само защото в Довил застудя", отбелязала остроумната Шанел години по-късно. Въпреки че Бой се оженил за аристократка, двамата с Коко не скъсали до смъртта му в автомобилна катастрофа през 1919 г.

...Погледът ми се спира върху старинна руска икона, поставена до бронзовата статуя на Буда, подарък от Бой Кейпъл. Иконата пък е спомен от Великия княз Дмитрий, с когото тя споделя живота си след смъртта на Бой. Дмитрий вдъхновил Мадмоазел за руската й колекция - нови шапки с плюшени шнурове, дрехи с бродерии и мъниста, кожени палта, направени така, както руснаците го правят. Шанел въвела зашеметяващи комбинации от плат и кожа, кожа и бродерии, които са били толкова екстравагантни за времето си и така се търсели, че тя назначила още 50 шивачки в ателието си, за да обслужват търсенето в бутиците й в Париж и извън него. Но най-големият принос на Дмитрий бил, че запознал Коко с придворния парфюмерист на цар Николай II.

Така се родил парфюмът Шанел No5, който направил Мадмоазел най-богатата жена в Европа. А в сейфовете на ювелирния бутик стоят многобройните бижута от скъпоценни и полускъпоценни камъни, които Великият княз й подарявал, а тя преработвала по свой вкус така, че да шокира и предизвиква.

Любопитно е как момичето, израснало в нищета, е успяло да развие толкова много сетивата си за лукса и скритата му сила. Разгледайте кутийките върху масичката в салона. Отвън - емайлирани кутийки с герб, отвътре - чисто злато. Ето това било разбирането на Шанел за лукса - никаква показност, скрит, но истински лукс. Тя е попила уроците на своите високопоставени любовници, но най-вече на един, с когото продължавала да се обича до края си - Великия херцог на Уестминстър, най-богатия мъж в Европа, за когото стана дума в началото.

Когато го среща, Шанел кара син ролс-ройс, притежава къща на френската Ривиера и луксозен дворец от 18-и век на „Фобур Сент Оноре", има 4000 души персонал в ателиетата и бутиците, може да си позволи всичко, но е самотна. „Самотата унищожава жената", обичала да казва тя и затова апартаментът й на „Камбон", над ателието, всеки ден е събирал шумни компании. Та когато среща херцога на борда на яхтата му, естествено най-дългата в Европа, Шанел е запленена не от сините му очи и момчешката игривост, а от невероятния лукс, с който се е обградил. За да може спокойно да се качва и слиза на яхтата му, Шанел прави широките моряшки панталони под коляното, с които почва да се появява по плажовете. И предизвиква вълна от подражание.

Трапезарията
Той я ухажвал отчаяно, тя оставала хладна. А гостите й в малката трапезария на „Камбон" се наслаждавали на редки плодове извън сезона, хайвер, охлюви и яйца на дъждосвирец, на редки видове орхидеи и шампанско от кралските изби, с които той я отрупвал. Трапезарията е семпла на вид, с лакирана маса от 18-и век за шест души. Истинският разкош обаче е в съдовете и приборите от кристал и позлата, в менюто, което тя е организирала като поема, и в разговорите, които са блестяли като острие на сабя.

Художници, поети, аристократи с необикновена съдба, модни икони за времето си, гениални актьори - все талантливи и необикновени като самата нея хора. Мадмоазел обаче винаги е била център на тази малка вселена, душа на компанията, с блестящите си език и очи, с неизменната цигара в отрупаната с бижута ръка. В камината са горели дърва, носел се е аромат на цветя, а светлината идвала от изящните канделабри, които тя е обожавала. В огромното огледало над масата гледката е била наистина сюрреалистична...

... Когато Шанел се предала на ухажванията на Уестминстърския херцог, за дълго време апартаментът й останал заключен. Тя се пренесла в имението му с 54 спални в Итън Хол и станала неговата неофициална господарка.
Днес апартаментът на „Камбон" е пълен с подаръците на Херцога - освен емайлираните кутии с вътрешност от чисто злато, многобройни фигурки, предмети, свещници. Буквата W, която се образува върху желязното тяло на полилея, идва от Westminster.

Вторият салон
Въпреки че херцогът е искал ръката й, Мадмоазел е държала на свободата си. Направила е опит да забременее, но след операцията, която й направили за тази цел, не успяла и се отказала. И е продължила да работи - всяка сутрин да прекосява улицата от "Риц", за да отиде в ателието си.
Вторият салон, който е наистина миниатюрен, е спартански обзаведен. Но там има масичка от стъкло с алуминиеви крака. Масичка, която е донесена тук от бутика й, е специално направена мебел за излагане на дрехи и аксесоари.

Тази масичка е била странна за времето си, но днес би седяла добре в който и да е съвременен бутик. Тайна вратичка от този салон водела към кухничка и сервизни помещения, които днес са затворени за посетители. Семплият салон прилича на друго нейно изобретение - малката черна рокля по тялото с дължина под коляното, която тя налага между двете войни. Нищо излишно, всичко по мярка и с подтекст, който носи духа на времето.

Дали не се е затваряла тук да крие сълзите си? Дали някой я е виждал да плаче? Дали някой я е виждал смачкана, унизена, безпомощна? Никога. Гордостта е била основна черта в характера й.

Когато се разделя с херцога след шестгодишна любов, тя продължава да работи. Старинната сграда на няколко етажа на площад „Вандом", където е бил парфюмерийният й бутик, а сега е бижутериен магазин, е подарък от него. Както и многобройните бижута, които й се струват твърде натруфени и тя изнизва всички, за да ги сглоби наново. Шанел вече работи с Индия Азия, Южна Америка и Близкия Изток, прави костюми за балетни представления, организира приказни балове и галавечери в градината си на „Фобур Сент Оноре".

Тя получила дори 1 млн. долара, за да направи костюмите за един холивудски филм, макар критиката да не ги харесала. Обикаляла света и главно музеите със скъпоценности, тъй като била обсебена от бижутата. Дори откраднала бижутера на Картие да работи за нея, а по-късно и да й бъде любовник.. Състоянието й вече наброявало милиони.

Говорело се, че с Ирибе, бижутера-любовник, ще се женят, когато той внезапно починал от сърдечен удар на корта, пред очите й. И Шанел останала отново самотна. Малко след това продала къщата си на „Фобур Сент Оноре" и пренесла на улица „Камбон" кристалните полилеи, бронзовите елени и ориенталските масички. Така животът й започнал да се върти между „Риц", където, твърди се, имала спартанска спалня, ателието на втория етаж и апартамента на третия, където организирала прочутите си обеди. На тях започнал да идва режисьорът Лукино Висконти. Макар и два пъти по-възрастна, тя му завъртяла главата. И двамата тръгнали да пътешестват - разхождали се по островите на Италия, яздели магарета в Южна Франция, разказва отново Даяна Вриланд. А поетът Жан Кокто, чест посетител на обедите й, я обрисува поетично така: „Тя има глава на черен лебед и сърце на черен бик."

Не искам да мисля за края й на 88-годишна възраст, когато издъхва в леглото си в хотел „Риц" през 1971 г. Нито за последните й години, когато младите дизайнери започват полека-лека да я изместват. Когато Париж има своя нов бог - Кристиян Диор. Нито за времето, когато Париж я заклеймява като любовница на висш немски офицер или се присмива в пресата над последните й ревюта.

Защото Шанел накрая пак излиза победител с гордо вдигната глава Светът продължава да носи дрехите й, бижутата й, да купува с неотслабваща страст парфюма й. Удивително е влиянието, което тази дребна и съвсем обикновена на пръв поглед жена оказва не само върху модата, но и върху мисленето и поведението на жените от 20-и век. Тя не просто ги освобождава от корсета, тя ги освобождава от корсета на схващането, че жена без мъж няма стойност, че жената не може да бъде равна на мъжа в творчеството и забавленията, че за жената е отреден само светският салон и кухнята.

Удивителното е, че частица от нейния дух е съхранена тук, в малкия четиристаен арартамент, в просторното й ателие. И ако се вгледаш в огледалата, може да усетиш, да видиш сянката, която преминава за части от секундата през тях - на едно изящно, магнетично лице с горящи очи. На една вечна ЕВА, свободна, търсеща, уникална, магнетична.

p.s. В класацията „Стоте велики личности на 20-и век" на сп. „Тайм" Шанел е единственият моден дизайнер. Модна къща Chanel продължава да съществува като самостоятелна компания, собственост на двама братя, свързани с фамилията Вертхаймер, живеещи извън Европа. Семейството Вертхаймер притежавало патента за парфюма й Chanel No5 и още приживе е изнесло формулата му в Щатите. По-късно тя отива там и сключва сделка с фамилията - продава своя пакет акции за 400 000 долара плюс месечна субсидия, плюс заплащане на всичките й разноски и данъци, както и 2% от годишната печалба (около 1 млн. долара). Сега правата върху целия бизнес с марката Chanel са собственост на наследниците на фамилията Вертхаймер.