На чаша чай с Ина и Кай
Елка Влаховска 26 January 2010
Ина Дамянова утвърди своето име в средите на артелита - художници, архитекти, дизайнери, ценители. Нейният авторски почерк е характерен – т. нар. високо изкуство (графика и живопис) се откроява с изчистеност, монохромност и стегната визия, докато дизайнът на осветителни тела, инсталации и декоративни предмети триумфира с еклектика, съчетаваща цветове, форми и настроения. Днес в много частни домове и интериори на клубове живее нейният творчески дух и най-вече смелостта й да съчетава архитектурната концепция с модерното изкуство или с провокативни авторски инсталации.
Израз на виждането й за необходимостта от одухотворяване на пространството със съвременен арт е нейният „втори дом“ - студиото ID Design на тихата уличка Момин кладенец 7 в кв. Лозенец в столицата. Място с бохемско-артистична атмосфера, в което отпиваме ароматния
биочай ройбос с портокал и канела и глезим вкуса си с биошоколад ром-трюфел, докато лабрадорът Кай, излязъл сякаш от филма „Марли“, кръстосва като „ценител“ сред картини, пластики и дизайнерско осветление.
Тук е едно от малкото места, където си дават среща архитектите и художниците, за да обсъждат защо българските домове все още приличат на мебелни шоурумове, а не носят артистичния дух на европейския интериор. В този смисъл, освен че показва свои авторски творби и решения в студиото си, Ина Дамянова привлича и хората с европейско мислене в областта на дизайна и модерните визуални изразни средства. И се опитва да създаде среда за общуване между клиентите и авторите на техните домове.
ПЕТ теми за размисъл от наблюденията на Ина Дамянова за съвременния български дом
„Българският интериор не страда нито от липса на средства, вложени в него, нито от чиста естетика, но му липсват артистизъм и лице. Точно по това все още се различава от европейския интериор, където модерното изкуство създава атмосфера на артистична небрежност.“
„Когато връзката художник-архитект е прекъсната, е много трудно. Клиентът или архитектът толкова се страхуват да не би да сложат някоя картина, която не отива на интериора, че предпочитат да не сложат нищо, за да не сбъркат. Все още няма у нас хора, които правилно да ориентират кое е модерно, кое е ценно или кое е тривиално в изкуството, а и малко са клиентите, които се доверяват. Със смелост към модерната визия е инвестирала например Мая Илиева.“
„Много ми е тъжно, когато вляза в дом и италианският стол струва 10 000 лв., но за авторска инсталация за стена, за модерна или класическа картина на клиента 5000 лв. му се струват много. Все пак едното е сериен продукт, докато другото е уникат.“
„Има у нас много интериори, които говорят повече за почерка на архитекта, отколкото за собственика. Ако човек сложи нещо по-артистично, това е смелост да покажеш своя вкус и избор.“
„Артобектите са онова удоволствие, което всеки може да си достави – да си избере акцентите, картините, декоративните аксесоари. Това е и заявка за идентичност.“