микс от second hand мебели и модерно космополитно мислене

Концепцията за интериора на артистичния и нетрадиционен дом, в който живее арх. Ивайло Захариев, се налага спонтанно и сякаш от само себе си. На това място, в стара къща, която е съборена и на нейното място е построена новата кооперация, са живели неговите баба и дядо. Част от духа на времената, в които те са пътували с големи куфари и пътнически сандъци и при завръщането им, паркетът интимно е поскърцвал под стъпките им, е пренесен и в новия мезонет. Подът е от възстановения паркет, изваден от старата къща и внимателно подреден, байцван и лакиран, а куфарите и раклите имат нова функция – на маси и шкафове.  Запазени са и част от старите тухли, с които са изградени стени и ниши – оригинално решение за разделяне на пространството в нови функционални зони. На първия етаж между тухлените прегради са дрешникът, вграденият хладилник и санитарното помещение. На втория етаж също има голям гардероб и баня. Прозорците в хола са отворени до земята, защото гледката над старите софийски покриви към Витоша, извила гръб като дракон в небето, е красива през всеки сезон. 

Стилът vintage, който вплита елементи от отминали времена в съвременния живот, се налага категорично в модата в средата на 90-те години, когато звезди като Джулия Робъртс, Кейт Мос и Дита фон Тийз се обличат смело в откровен second hand или в тоалети с апликирани ретро акценти. Светът се понася на тази вълна и днес е модерно да миксираш старо и ново, да приемаш употребяваното красиво като вещ с дух и история, с оригинален дизайн и често с направа от качествен материал и големи (скъпоструващи) дози ръчна работа. В този дом vintage идеите са заложени и постепенно къщата се изпълва със смисъл – за пет години постепенно навлизат ретро-диванът  в хола с ръчно тъканото памучно покривало и плетените възглавнички, креслото – реплика на скандинавски дизайн от 60-те, масата от 70-те години с метална основа и преработен от мебелист плот. Те са от second hand магазини за мебели и са внимателно реставрирани. Някои неща са пък направо „от кофата“, както се шегува арх. Захариев за намерената захвърлена от стара къща декоративна розетка и масата и столовете на балкона. Те имат собствено красиво „звучене“ в дома. „Когато сложиш нещо, каквото и да е то, в интериора и имаш усещането, че то винаги си е било там, значи си уцелил мястото, всичко е станало правилно“ - обяснява арх. Захариев. И допълва с ирония, че неговият дом не е правен като дипломна работа – да се измисли цялостно отведнъж и да се случи в определеното време. А е преживяване с месеците и с годините.

Този дом е общителен и събира често приятели, които гледат прожектирани на стената снимки от пътешествията си по света, насядали върху стъпалата на модерната стоманена стълба, свързваща първия и втория етаж. Това „съоръжение“, индустриален тип, на което умишлено са оставени видими заварки, има своята интериорна реплика в спалнята – етажерката строителен стелаж, която всъщност е библиотека. За тънкото чувство за хумор на архитекта при свободното смесване на стилове и епохи, подсказват и някои дребни детайли: ретро-табелките 1-ви и 2-ри етаж и нощните шкафчета в спалнята – метални кутии за аналгин, пристигнали в соц-болница от Китайската народна република. „Ние харесваме елементи от соца, защото не сме обременени от него“ – казва арх. Захариев, като в „ние“ включва арх. Адриана Димитрова, която е съавтор на интериора през годините. Двамата са съдружници в основаното преди пет години архитектурно студио l6studio (www.l6studio.com) и имат реализирани над 30 архитектурни обекта.