Гордостта на Мексико - текилата - се прави от едно любопитно растение, вид кактус, наречен синя агава (agave lequilana). То расте единствено в Централна Америка, а като суровина за напитка се използва само в Мексико. Дестилацията на американската агава съществува отдавна, приоритет в това дело има дон Хосе Антонио де Гуерво, който още през 1758 г. започва да култивира това растение в земите, подарени му за заслуги от краля на Испания. Тъй като дон Хосе живеел в малкото селце Текила в провинция Халиско, това определило името на алкохолния продукт. И до днес най-добрата текила се произвежда в щата Халиско, а в градчето Текила всяка година в края на ноември се провежда грандиозен панаир. В първия ден консумацията на огнената напитка е безплатна за всеки, в количества до границата на оцеляването.

Телефонно допитване в утрото на втория панаирен ден в градчето Текила дава следните резултати: 2% от запитаните отговарят "да" , 3% - "ало", а 95 % се затрудняват да говорят.

Текилата се отличава с тънък аромат и прозрачен цвят. Повечето сортове се наливат в бутилки веднага след процеса на дестилацията. Неотлежалите сортове текила се обозначават като blanco (бяла), silver (сребърна) и gold (златна). По мнението на специалистите отлежалата до година текила в бъчви от бял американски дъб, която има на етикета на бутилките надпис anejo, не притежава по-добри качества. Трябва да се знае и че надпис gold (златна) и златистият цвят не са показатели за възраст и качество на напитката. Те са резултат от добавяне на карамел, което се допуска според мексиканските правила за приготовление. На етикета трябва да следите единствено дали има номер на спиртоварната, обозначен с NOM, за да сте сигурни, че текилата е мексиканско производство.

Насекомоподобни жители на чужда планета решават да установят контакт със земните жители. Каца техен представител в мексиканско село и вижда двама пият текила. "Здравейте, аз съм Склинкс" - казва. "Хосе, сипи на Склинкс" - казва единият от мъжете. Напили го. Връща се Склинкс в Космоса и докладва: "Сипваха ми огнена вода и дума не можах да обеля." Връщат го. "Здравейте, аз съм Склинкс" . "Хосе, сипи на Склинкс!" Напили го. На третият път чуждоземецът решава да говори много бързо: "Здравейте, аз съм Склинкс. Долетях от съзвездието Близнаци, нашата цивилизация реши да установи контакт с вас..." - "Хосе, стига, не наливай повече на Склинкс!"


Tequila gold

Разпространението и успеха на текилата по целия свят се дължи до голяма степен на екзотичния й произход и на любопитния начин на консумация. Най-популярният начин е да поднесете текилата в малка чашка и да имате малко сол и резенче зелен лимон (лайм) под ръка. Мексиканците натриват външната страна на ръката, във вдлъбнатината между палеца и показалеца с лимон, сипват сол, облизват и глътват текилата на екс. Замезват с резенчето лимон. Обичайно в мексиканските барове е да ви сервират текилата с тоник в малко по-голяма чаша. Затваряте чашата с длан, удряте с юмрук силно по барплота до нея, за да кипне тоникът, и изпивате на един дъх. Мексиканците имат и друг навик: сутрин преди да отидат на работа, добавят по 20-30 г текила в чая или кафето си за ободряване. Текилата става особено популярна в САЩ с коктейла "Маргарита". Той се приготвя от три части текила и една част лимонов сок и се сервира в чаша с разбит лед. Друг вариант на този коктейл е четири части текила и една част коантро, сервирани в чаша, чийто отвор е посипан със сол.


Отива датчанин в Мексико, гостува на местно семейство, сервират му домашна текила. Пие, пребледнява, позеленява и едва поемайки дъх, пита: " А колко градуса е тази настойка?" "За градусите не знам, отговаря стопанинът, - но една бутилка стига за десет здрави сбивания и за десет жарки любовни нощи."