Получил Оскар за откутюр заради принципните нововъведения в професията, Кристиан Диор е сред най-големите в модата на 20-и век. Той създаде дамските костюми с А- и Y-линия, лансира три-четвърти ръкавите, изведе ризата като самостоятелен елемент и облече суетните парижанки с тесни рокли и туники през 50-те. Той е и този, който измисли отдаването на модни марки на франчайз. На поста артистичен директор в модната компания, която основа, изгряха звездите на Ив Сен Лоран, Джанфранко Фере и на отговарящите сега за дамската линия на Dior – Джон Галиано и за мъжката – Eди Слиман.

Казват, че преди представянето на всяка своя колекция суеверният французин Кристиан Диор хвърлял карти таро, а освен това слагал върху дрехите принт на водна лилия, любимото му цвете, защото смятал, че му носи късмет.

Появил се на модната сцена 42-годишен. Бил наследник на банкрутирал фабрикант. Като малък живял в просторна парижка къща в стил Луи XVI сред старинни предмети и скъпи мебели и мечтаел да стане архитект. След това пък следвал политология, която така и не завършил. Благодарение на финансовата помощ на баща си открил галерия, в която излагал Пабло Пикасо, Жорж Брак, Жан Кокто, а след като баща му загубил капиталите си на борсата през 30-те, бил принуден да работи на хонорар за някои парижки вестници като художник на модни скици и да продава скици на модни къщи. Талантът му бил забелязан и го поканили да работи в ателието на Робер Пике, след това при Пиер Балмен.

Направил своята модна къща след Втората световна благодарение на приятелството си с най-богатия индустриалец във Франция тогава Марсел Бусак (наречен още “King of Cotton” - Краля на памука). Първата му колекция - „Линия Корол“, взривила Париж и света. Критиците я определили като революционна и я нарекли New Look. Тя върнала вкуса на жените към луксозните материи след години война и лишения. Костюмите били силно вталени, с меки рамена и дълги до под коляното разкроени трапецовидни поли, най-често плисирани или драпирани. Сред клиентите на фирмата се наредили европейските  кралски семейства и холивудските звезди. Няколко месеца след представянето на колекцията стилът Диор станал стил на Париж. Още през 1948 г. дизайнерът започнал да подписва многобройни договори за лиценз с магазини по целия свят. През 50-те разработил дамска версия на вълнените войнишки сака, използвани от британската армия през Кримската война. Отворил департамент за кожа, лансирал един от първите дизайнерски парфюми Miss Dior. До смъртта си разработвал по 7 колекции на година. Марлене Дитрих, Рита Хейуърт, Ава Гарднър, дукесата на Уиндзор и Евита Перон били сред най-големите му почитателки.

През 1987 г. акциите на фирмата са купени от групировката LVMH, която е собственик на Dior и днес. А когато през 1997 с криейтива се заема Джон Галиано, марката си върна сърцата на модния и холивудския елит. Често сравняват таланта на Галиано с този на Диор и коментират, че Галиано постига същия микс от романтизъм, женственост, феминизъм и модерност, емблематичен за създателя на марката, която се нарежда сред висшите символи на френската мода. Dior представя класическа елегантност, подчертавайки женствеността. Успехът на фирмата се дължи на топ качеството, креативните продукти, които са ориентирани към млада, изискана клиентела. През 2001 г. компанията става известна и с мъжката си мода. В тази година компанията наема Еди Слиман, който на 32 вече се е прочул като дизайнер на Yves Saint Laurent. Първото му шоу за Dior през януари 2001 има мигновен успех и сред клиентите на компанията бързо се нареждат личности като Мик Джагър и Брад Пит. В същата година Dior започват да правят и висша бижутерия под артистичното директорство на Виктоар де Кателан. 

Есен-Зима 08/09, както я видя маестро Галиано
Според Джон Галиано не можем да допуснем тази зима да бъде само в сиво и черно. Колекцията му прет-а-порте за предстоящия сезон 08/09 целуна скучните цветове с червено, докосна ги с виолетово, зелено, оранжево и яркосиньо. В геометричните бродерии има оранжево, розово и фуксия. В други пък, подобни на психеделични видения, се редуват зелено, жълто и синьо върху рокли с колани, подобни на вериги. Малките костюмчета с права пола и право сако са с изрязани деколтета, стигащи до основата на врата, палтата са без подчертани талии, а някои от роклите – прилепнали до тялото. Кожените палта топлят цялото тяло, стигайки до земята, или пък са къси и прави с три-четвърти ръкави. Към цялостната визия се добавят шапки с широки периферии, големи слънчеви очила, напомнящи 70-те, и тесни ръкавици, които се появяват изпод ръкавите. 

Dior във филмите
1950 – Кристиан Диор прави роклята на Марлене Дитрих за ролята й във филма на Алфред Хичкок The Great Alibi
1956 - роклите на Ава Гарднър за филма The Little Hut от Марк Робсън
1964 - костюмите на Ани Жирардо за участието й в пиесата на Артър Милър After The Fall и за Мари Бел в пиесата на Фелисиен Марсо „Мадам Принцесата“
1968 - костюмите на Елизабет Тейлър и Миа Фароу във филма на Джоузеф Лоузи „Тайната церемония“
1970 - тоалетите на Бриджит Бардо за филма „Котката и мишката“ на Клод Льолуш
1981 - вечерните рокли на Изабел Аджани и Лорън Хътън във филма „Всичко гори, всичко пламти“ на Жан-Пол Рапно
1983 - костюмите на Настася Кински в La lune dans le Caniveau на Жан-Жак Бенекс
1994 - София Лорен е облечена в рокля на Christian Dior във филма на Робърт Олтман „Прет-а-порте“.