Пътешествието до Мавриций е цяло приключение. Островът се намира на 20-ия паралел в южното полукълбо, малко на север от тропика на Козирога и за да стигнете до него, прекосявате почти половината планета. След него няма почти нищо, освен безкрайния океан и някъде далече-далече - Антарктида.

Какво кара пътешествениците от цял свят да мечтаят за това място? Прекрасният остров има удивителна природа, в която се редуват планински пейзажи, градини за екзотични подправки и най-красивите плажове и лагуни в Индийския океан.

Мавриций е бил необитаем до началото на колониалната епоха, както и другите острови в тази част на Индийския океан - Реюнион и Сейшелите. Арабите, първите мореплаватели в Индийския океан през 8-10 век, го отбелязват на морските си карти, но не се задържат на него. По-късно островът преминава от "ръка в ръка", негови владетели са последователно португалците, холандците, французите и англичаните до обявяването на независимостта му на 12 март 1968 г. Португалците откриват острова по времето на голямото пътешествие на Васко да Гама покрай нос Добра Надежда през 1497 г., но го подминават, продължавайки към Индонезия и Индия, за да проправят "Пътя на подправките". Сто години по-късно през 1598 г. флот от осем кораба под командването на адмирал Ван Варвик е разпръснат от ураган по пътя си към Източна Индия. За щастие адмиралът вижда на хоризонта остров, отбелязан на португалските карти, и успява да хвърли котва на него. Вижда, че е необитаем и го провъзгласява за холандско владение. Дава му името Мавриций, в чест на своя повелител Морис, принц Орански. В рапорта си до холандските власти адмиралът пише, че островът изобилства от плодове, дивеч и чиста питейна вода.

Друг пътешественик през 18 век споделя, че на Мавриций има прекрасни цветя, много риба в крайбрежните води и толкова огромни костенурки, че "четирима моряци легнаха на гърба на едната и тя продължаваше да ходи толкова леко, колкото и без товара си". Той описва множеството птици, кротки и дружелюбни, "можеш да ги хванеш с ръка" и особено впечатляващите додо, "те са тлъстички и не летят".

violeta.jpg Холандците владеят острова не повече от двадесет години, но през това време изсичат голяма част от горите от черно дърво, изтребват много от уникалните птици додо и още други редки видове животни, обитаващи острова. Те докарват роби от Африка, които да обработват плантациите със захарна тръстика.

След холандците, напуснали по своя воля острова, идват французите. Те преименуват острова на Ил де Франс. Под управлението на амбициозния Бертран де ла Бурдоне е разширено пристанището в столицата Порт Луи, построена е първата захарна фабрика, болница, мрежа от пътища и е основана ботаническата градина, чиято слава не помръква до днес. 

След края на Наполеоновите войни, според Парижкия договор от 1914 г. островът юридически преминава към англичаните. Те му връщат старото име, но позволяват на френските заселници да останат там и да запазят собствеността си. Важно събитие от този период е отмяната на робството през 1835 г., което освобождава африканците. Те са заменени от евтина работна ръка от Югоизточна Азия. Този ход оформя невероятно пъстрото население на острова днес. Често цитират Мавриций като пример за хармонично съжителство на всички възможни раси и религии. Населението е от 1,2 млн. души, половината от които са пришълци от Индия. Останалите са креоли, потомци на африканските роби, а така също китайци и бели наследници на първите колонизатори. Смесването на култури и езици се забелязва особено в столицата Порт Луи. Разноезична пъстра тълпа дава колорит на Стария пазар в центъра, където се продават екзотични плодове, зеленчуци, подправки, дрехи.

Какво не бива да пропуснете на Мавриций?

Ботаническата градина в местността Памплемус (грейпфрут на френски) - една от най-красивите в света. Създадена е от френския ботаник Пиер Поавро, неуморим пътешественик и търсач на редки видове растения и подправки. В градината расте "скъпоценната петорка" - карамфил, ванилия, индийски орех, шафран, пипер. В колекцията има и разнообразни видове палми, сред които Victoria regia, донесена от Амазонка, а така също евкалипти, джинджифил, камфор, сантал и др. Екскурзията в градината напомня на обиколка из прочутите парфюмерийни фабрики в Грац, където до днес пристигат от Мавриций безценните суровини. Екзотични са и езерата с гигантски плаващи лотоси и лилии, както и огромните сухоземни костенурки, които се разхождат около тях.

Domaine du Chasseur (домен дю шасьор - ловното стопанство). Тази местност от 900 хектара живописни, обрасли с гори хълмове, принадлежи на потомствена френска колониална фамилия. В горите се среща рядкото черно дърво, диворастяща ванилия, евкалипти и прочутата "палма на пътешественика", която съдържа в основата на листата си годна за пиене вода. Хълмовете обитават елени, диви прасета, маймуни и редки видове птици, които могат да се срещнат единствено на Мавриций. Сред тях са и островните соколи, един от най-хищните видове птици на планетата.

Какво да хапвате?

Гастрономичните изненади на острова нямат край. Тук и менюто на ресторантите съчетава различни видове кухня - креолска, индийска, китайска и френска. Най-вкусните ястия са вълнуваща смес от стилове, където традиционните френски сосове са обогатени от филигранното смесване на подправки, характерни за креолската традиция. Всички национални кухни се стремят да използват творчески ресурсите на острова и особено - морските дарове. Хит в менюто е октопод с гарнитура от леща по индийски, спанак по китайски и варен ориз по креолски. Елитните ресторанти предлагат задължително в менюто скариди, различни видове супи от морски продукти с екзотични подправки, соте от раци, свинско в медена глазура и креолския специалитет "ругай" - рагу със специална смес от подправки и малки зелени мариновани лимончета, смесени с чили. И това съвсем не е пълният списък изкушения за лакомниците, които пристигат на острова.

Къде да се настаните?

Който и хотел да предпочетете, ще се радвате на удивително гостоприемство, тъй като Мавриций държи едно от първите места по туристическо обслужване в света. Това се дължи на дългата колониална история на острова, където изтънченият вкус на европейските колонизатори се съчетава с вродения усет на азиатските преселници да угаждат и на най-капризните изисквания.