не ходете в сирия, ако:

-представите ви за почивка са свързани с плажове

-се каните да прекарате отпуската си като "клабъри"

-обожавате spa-процедурите

-искате да съчетаете почивката с шопинг

-се дразните от големи компании в ресторантите

-целите запознанство с богат наследник или някой много моден тип

Арабска република Сирия има толкова ясна държавна стратегия за развитие на туризма, че нищо чудно в следващите няколко години да се окаже водеща туристическа дестинация в района на Близкия и Средния изток.
Бившата империя Шам - родината на котките и лалетата, територията с римски руини повече отколкото в сърцето на Римската империя - е с изключителен потенциал за развитие на еко и културен туризъм. Природата по тези краища на света не е много щедра - столицата Дамаск е разположена край голи каменисти планини, на всяко рехаво дръвче тук казват гора. Затова най-подходящи за пътуване в тази посока са ранната пролет и есента, когато максималните температури не надвишават 23-27 градуса. До Дамаск може да стигнете със самолет, оттук нататък ви съветвам да пътувате с автомобил или автобус - пътищата са изключително добре поддържани и с това качество водят дори в пустинните райони - към Алепу и Палмира. За вътрешноградски транспорт може да се разчита на таксита - тарифите са ниски в сравнение с нашите и европейските, но колите не са в първа младост.

В Дамаск има представители на почти всички големи хотелски вериги, но ако искате да опитате от истинския ориенталски разкош, би трябвало да се ориентирате към петзвездния Шам палас - във всички по-големи градове в страната, общо 12 на брой, има хотели от тази верига. Строени са в традициите на Ориента, обзаведени са с оригинални мебели със седефени инкрустации, окичени са с много зеленина, която в комбинация с климатика създава чувство за прохлада и свежест. Любопитно е, че басейнът работи половин ден за жени, половин - за мъже.
Преди да ви препоръчам нещо за посещение, нека ви кажа за кухнята, все пак любовта към една страна минава и през стомаха: изключително богата, винаги само от пресни продукти, местно производство. Въпреки предупреждението, че е малко рисковано да се консумират пресни зеленчуци в обществени заведения, от личен опит установих, че няма страшно. Така че хапвайте прословутото табули - магданозена салата с булгур и домати, не се страхувайте да опитате от зелената бакла (чер боб), зелените бадеми, които утоляват жаждата и се продават на сергии и по улиците. Силно застъпен в местната кухня е патладжанът - нашенското кьопоолу е заместено с паста от патладжан, сусамов тахан, кисело мляко и чесън, т. нар. таббел. Мезета се сервират в огромно изобилие и са в състояние да смаят окото и стомаха, но цялата трагедия за пришълеца е, че в Сирия има сух режим и с това изобилие се консумира само местна минерална вода или сокове и газирани напитки. Коктейлите дори и на най-високо държавно ниво се правят с плодови сокове. Алкохол се продава, но твърде скъпо - в среден клас ресторант една бутилка местно вино, което не се отличава с кой знае какво качество, е около 15 щатски долара, кутийка бира, произведена в Йордания, струва над 3 долара.

Месо се консумира само прясно - цената на замразеното е два пъти по-ниска в магазините. Агнешкото е фантастично, сервират го в различни ястия. Най-интересно е сготвено с фрике - зелено пърлено жито, нещо като булгур, но много по-вкусно. Невероятни са сладкишите на Ориента - само в Сирия съм яла нещо като мънички палачинки или както им казваше баба ми тиганички, покрити с каймак. Местните обичат комбинацията от извара и сладко, може би затова и баклавата им е с плънка от извара. Ядките са на особена почит в този район на света. Във всяка плънка, във всяка гарнитура са прибавени шам фъстък, бадеми и много скъпите и вкусни, но и много калорични кедрови ядки. Недалеч от Дамаск има атрактивен ресторант за 7000 души, забележително масово се хранят хората тук. Между изкуствени водопади и езера с фонтани, сред декор, имитиращ римските руини в Палмира, се сервират мексикански, индийски, традиционно арабски, китайски, италиански и каквито щете други ястия. Чакат реда си стотици строени като за парад наргилета - може да си поръчате едно заедно с кафето. Пушенето на наргиле е масова практика, но е привилегия само на мъжете.

В почивните дни петък и събота (не оставяйте за петък нито обмяната на пари, нито пазаруването - тогава нищо не работи, дори музеите) ресторантът пращи по шевовете от най-разнообразните компании, дошли тук да похапнат, да послушат музика, прекъсвана отвреме-навреме от виковете на имама от близкото минаре. Ако има глухи или непросветени, високо над водопада в ресторанта има издигнато електронно табло с размери като за стадион, на което се изписва с огнено червено текстът на молитвата към Аллах. Въпреки това голям процент от населението на Сирия е християнско - все пак оттук е тръгнало Христовото учение по света. Изключително преживяване е посещението на втората по големина в света джамия - Оммаяд в стария Дамаск. Импозантна по размери, тя е била няколко пъти разрушавана и палена, но винаги реставрирана в цялото си великолепие. Интересно е, че когато мюсюлманите са атакували от две страни християнския Дамаск, градът е паднал без съпротива.

Според традициите в исляма, тогава той не е бил опожарен и разрушен, дори джамията е била издигната върху християнската църква, така че дълго време жителите на града са отправяли молитвите си под един покрив, всеки към своя бог. (И сега в средата на джамията се намира капелата с мощите на Св. Йоан.) Религиозното противопоставяне започва с кръстоносните походи. Недалеч от Дамаск е мистичното градче Маалула, където е издигната първата в свата християнска църква "Свети Серж и Адонис". В нея и днес се служи на арамейски, езика, който е говорел Христос и който и досега няма своя писменост, но се говори в отделни райони на страната, включително в Маалула. Странно е, че в църквата има християнска икона на Богородица с Младенеца, на която въздават с еднакво упование и мюсюлмани, и християни. Легендата разказва, че голата каменна планина в Маалула се е разтворила, за да мине през нея Света Текла, подгонена от мюсюлмани, които искали да я обърнат в правата вяра. Тесен скален пролом със сълзлива рекичка в него бележи пътя на светицата. Докато се движим през него на лунна светлина, изведнъж като изпод земята изскача забулен конник и поздравява със "Селям алейкум". Без да е нарочна туристическа атракция, подобна среща си струва да се преживее.

Сирийците са изключително любезни домакини, единствено точността им куца. Но предупреждавам: отивайки в Ориента, човек трябва да се въоръжи с търпение, там времето тече с друго темпо. Добре е да тръгнете оттук с виза в паспорта - на летището и на всяка граница може да си платите пак толкова, колкото и в посолството, но ще ви забавят. Просто заради идеята, не за друго. Най-ярко се усеща това в старата част на градовете - на пазарите, т.нар. сукове. Там не можеш да напазаруваш набързо - трябва да уважиш продавача като изпиеш с него едно филджанче кафе, подправено с кардамон (много специфична подправка, която, сдъвкана, освежава дъха и ободрява). После трябва да се попазариш, като задължително обясняваш откъде си. Накрая може да се сдобиеш дори и на половин цена с ръчно тъкана възглавница или килимче от вълна или сурова коприна, със скъпоценна кехлибарена броеница, разкошна табла за сервиране или за игра, инкрустирана със седеф, тежко сребърно бижу с емайл или полускъпоценни камъни. Любителите на златни бижута могат да си купят изящни изделия на цената на златото в България, но сирийското злато е най-малко 18 карата. Любопитно е, че дори и съвсем обикновените наглед хора по улиците са в състояние да ви упътят на английски или френски.