Последните две години Мира Бъчварова получава номинации от Академията за мода "Златната игла" и съвсем истинска награда от Асоциацията за мода в раздела "Авангард". Учи пространствено оформление в Националната Художествена Академия, плете от 8-годишна, шие от 12.
[[photo:67] Завършила е техникума за облекло. От две години създава ексцентричните си облекла при Светла Димитрова в "Ариес уникат". Единствено там са й предложили свобода за творчество и стимул за фантазията й. Мрази да работи по поръчка, не обича да "шие роклички" за пари.
"Аз работя само за шоуто. За да кажа нещо. Но преди да го кажа, трябва да има някакво просветление в мен. Смятам, че не трябва да подтискаме подсъзнанието си. Трябва да му даваме възможност непрестанно да отлита и като се върне да разказва… Не трябва да ставаме "киберпоколение". Не трябва да поставяме роботите на пиедестал, а духа си. За да намерят фантазията в себе си, хората трябва да забележат Красотата на Творението и да се взрат в душата си. Трябва повече да мислят върху по-простите неща, да си задават по-често елементарните въпроси "Защо?" и "Как?" и да забелязват как отговорите им се променят и усъвършенстват...
...Разбрала съм, че няма абсолютна истина.Не виждам смисъл от канони, норми, системи и обществени устройства.Смятам, че Апокалипсисът, за който се говори в предсказанията, ще бъде разрушение само за онези, които не са освободили духа си. Не случайно е казано, че "Да бъдеш Цар на хората е трудно, но да бъдеш Цар на себе си е Всичко". Войната ще бъде в нас самите. Дошъл е крайният момент, в който трябва да премахнем границите, които сами сме си създали. Точно това ще се разруши, защото е нетрайно."
Не случайно колекциите й навяват идея за Апокалипсис. Без да са страшни. Дрехата на Мира не облича тялото, а го разголва. Прави го само обвивка на душата. Авангардните й модели имат една цел - да покажат вътрешното ни Аз.
На всяко ревю тя разказва приказки и не прави колекции в класическия смисъл на думата. Разработва теми. И повечето са дълги изречения - "Фантазирай, за да живееш", "Животът е прекалено кратък, за да се обличаме тъжно", "Мъже с поли", "Бельо на фантазията" … Още на първото си ревю чрез дрехите показва вътрешните лица на различен тип жени - порочна, непорочна, жената-кула, жената с две лица, меланхоличната…
И през цялото време един мъж търси Истинската. Харесва тази, облечена в сиво, цвета между черното и бялото, която носи на гърдите си огледало във формата на сърце. Поглежда в огледалото, вижда собственото си отражение и се влюбва. Приказката продължава с това, че тя превръща мъжа в нейно подобие. Той дори става женствен.
Женствените мъже обаче не безпокоят Мира. Всеки от нас има и мъжка, и женска енергия (за успокоение на конвенционално мислещите - те се наричат динамична и пасивна, а на Изток им казват "Ин" и "Ян"). Така че мъжете имат право да изразят женственото, мекото в себе си. Това разсъждение ражда темата на Мира "Мъже в поли".
"Не мисля, че полата е забранена за мъжа. И самураите, и древните гърци и римляни са носили поли… И принц Чарлз си носи полата без притеснения. Ние направихме бунт да носим панталони, завладяхме всичко, но успоредно с това мъжът започна все повече да се комплексира, затвори се в тъмния костюм, задуши се с вратовръзката си и от неговата чувственост не остана нищо. Когато освободените жени му предложиха да си делят домакинските задължения, единственото, което можа да измисли, е пералнята, за да не пере на ръка.
Мъжете с вратовръзки се отвращават от мъжете с поли, но след като тази идея все пак им бъде подхвърлена, тя ще остане в подсъзнанието им, дори като бунт. И непременно някой ден ще избие в някакво освобождение. И това няма нищо общо с хомосексуализма. През ХV век едва ли някой си е помислял, че жена ще обуе панталон, след още няколко века хората сигурно ще се смеят, че мъжете не са носили поли."
"Библия за Любов" е тема от първата й номинирана колекция от Академията за мода. В нея тя облича не само манекените (с наметала и бели кралски перуки), но и книгите. Подвързала албуми на известни художници като Библии. Като ги отвориш - вътре е изкуството.
"Изкуството е начинът да се направи контакт с който и да е Бог. Няма училище, в което да се научиш на творчество. Ние твърде прибързано наричаме нещата Красиви или Грозни. В Божественото Творение такива стойности не съществуват. Всеки от нас е безкрайно различен и уникален. И във всеки от нас има част от Бога, който и да е Той. Само ако я усетим, можем да станем творци, само тогава можем да се създаваме връзки с любимите ни хора без да се опитваме да ги обсебваме и само тогава откриваме че Изворът на Доброто и Красивото е неизчерпаем".
Вярата на Мира в "Бога, който и да е Той" й дава увереност да прави само това, което иска, без да се притеснява, че засега то не й носи пари. Затова няма никакви амбиции да произвежда конфекция. Освен това конфекцията би превърнала дрехите й в униформа, а униформата попада в категорията на онези канони, които Апокалипсисът ще помете. Но тя няма нищо против инакомислещите.
"Важното не е да се опитваш да разбереш какво мисли някой друг, а да се опиташ да мислиш по единствения начин, по който ти можеш. И никой не трябва да налага мнението си като норма, като закон. Ако това стане, земята може би ще се превърне в едно доста по-щастливо място за живот."
Освобождаване, освобождаване и пак освобождаване… е един от лайтмотивите на Мира. Без страх какво ще излезе на повърхността. Убедена е, че то няма да е по-страшно от маските, които слагаме, за да го скрием.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
