Absolut-но приключение
Докато се тресях от студ на летището в Стокхолм, получих sms от моя приятелка: kade si??? Letia za Kiruna, na 200 km zad Poliarnia krag, оtivam v Ledenia hotel, отговорих. Kasmet, ми пожела тя.
Милена Попова 30 March 2006
Беше ми страшно необходим. Ледени ветрове подхвърляха нашето смехотворно самолетче, а през илюминатора се виждаше ледена пустиня, с ледени езера като замръзнали очи. На летището в Кируна, малко миньорско градче, от което се тръгва за Юкасиарви, мястото на Ледения хотел, си включих отново gsm-а. Долетя поредният sms от приятелката ми.
Kolko e temperaturata?
- 25 sega, v 16 h, prez no6ja e bila -37!
Krasivo li e? не спираше да ми досажда тя.
Ujasno krasivo!!!, отговорих, макар че ми беше трудно да си представя, че някой може да живее доброволно на това толкова красиво място.
Vnimavai Ledenata kralitsa da ne ti vzeme sartseto!
И това беше последният й sms преди да потеглим за хотела: Внимавай Ледената кралица да не ти вземе сърцето.
Приказки от 1001 полярни нощи
Пистите на летището в Кируна постепенно губеха от тънката позлата на полярното слънце. В 4 следобед то тъжно се скрива зад хоризонта. Настъпва нещо като нощ, нещо като полусън. Сега е време да кажа, че бяхме бодра група от 10 българи, любители на приключенията, фотографията и водката Аbsolut: тримата наградени в конкурса на Absolut "Открий абсолютната форма" фотографи любители, както и трима бармани, избрани от представителството на марката в България. Бяхме само две жени - аз и Деси, млада и готина барманка от клуб "Ароганс" във Варна. Душата на компанията безспорно беше Мартин, барман от клуб "Авеню" в Пловдив, когото вече бяхме нарекли "Фунти", защото беше дълбоко убеден, че шведите не се разплащат с крони, а с фунти, понеже видял надпис фунти в метрото и тъй като нямал от тях, не го пуснали.
Цялата тази група беше посрещната от снажна шведка Кристин, която се оказа една от собственичките на Ледения хотел. За всеки от нас имаше черен щранг (торба за дрехи) с чорапи, ботуши, ръкавици и грейка оverall. Не си мислете, че облякохме всичко това вместо нашите дрехи. Облякохме ги ВЪРХУ тях. Плюс маска, която оставя навън само очите ти и каска. Каската е задължителна за сноумобила, който трябваше да подкараме през полярната нощ до хотела, на час и половина път. След кратък урок по шофиране запалихме фаровете и се понесохме в редичка през ледената гора. Свалих скиорските си очила, докато фучахме из гората, защото ми пречеха да се наслаждавам на гледката. И се сетих за филма на Бунюел "Андалузкото куче", който започва с око в едър план и бръснарско ножче, което го разрязва. Точно такова е усещането в очите при минус 27 градуса - някой ги реже с бръснарско ножче. Но гледката си струваше. Всички дървета в гората очевидно бяха направени в заводите на Сваровски. А някъде далеч зад боровете светеше захвърлена коледна звезда. Точно на края на силите си спряхме пред дървено иглу. Като в приказките на братя Грим там гореше огън, вреше супа (ужасно вкусна, от сьомга и някакви зеленчуци), вдигаше пара чай от боровинки. Домакините ни нахраниха, посмяхме се върху опасенията на Фунти да не изядем по невнимание елена Рудолф, щото няма да има догодина коледни подаръци, и потеглихме отново в полярната нощ.
Леденият хотел
Не вярвам, че мога да предам усещането за него, затова ще се придържам към фактите. Леденият хотел съществува от 1994 г., отначало като ледено иглу - атракция за туристи, а днес като истински хотел със стени и коридори от сняг, с 80 стаи, църква, голямо фоайе с полилеи от лед, ледени кресла и маси, с леден бар. Тук е празнувала своята 60-годишнина кралицата на Швеция, а принц Алберт се е отбил на неофициална визита. Тук идват двойки от цял свят, за да се оженят или за да проверят любовта си при - 5 градуса. Толкова е постоянната температура в стаите, всяка от които е направена от известен дизайнер. Има руска стая - с огромни ледени матрьошки, има африканска с невероятното съчетание на черно и ледено синьо, има ледени вани, ледени кресла, дори ледени мезонети с ледени стълби. Баня и тоалетна има само при топлата рецепция (има и ледена рецепция).
Ледените блокове се вадят от голямата река Торне, която пресича Юкасиарви и е кристално чиста. В една ледена скулптура открих малка замръзнала рибка, в крак на маса - клонче, живяло някога в същата река. Край тази река, тази Ганг на Полярния кръг, е организиран животът през лятото - два-три месеца, през които температурите са около 20, а ако станат 25, се коментират до другото "лято". Смелчагите спят в хотела върху дървена скара, покрита с меча кожа и в специален спален чувал. При това в стая, която само след месеци ще се стопи. Хотелът се пуска в началото на декември, а през април се топи. Цената на усещането да спиш в иглу за една нощ е средно 500 евро. (Но тя не е спряла близо 50 000 души от цял свят да дойда тук тази зима.) Има и топли дървени бунгала с баня и кухничка, както и великолепна сауна и горещ - не, врял басейн на открито. Но най-привлекателното място от Ледения хотел е топлият ресторант с камина, където сервират хайвер и сьомга в купички от лед и филе от елен с розмарин и боровинки.
Блъди Мери репортаж с ушанка на главата
Изглежда, че студът някъде дълбоко, дълбоко, има свое топло и весело сърце. Внезапно стигате до тази истина след третия коктейл с водка Absolut, изпит в най-уникалния бар на света - Ледения бар в Ледения хотел. Барманът е с огромна рунтава шапка, чашите са от дебел лед, сепаретата са с ледени пейки и мечи кожи, а на леден екран имаш конферентна връзка с другите три ледени бара в света: в Лондон, Милано и Токио. В момента, в който се облещиш на екрана и започнеш да махаш с ръкавица, от другите точки на света започват весело да те приветстват същества, които приличат на Йети - с огромни грейки, рунтави шапки и дебели ръкавици. Излишно е да казвам, че българската група затвори бара, показа акробатични номера с ледени чаши и изпи всички възможни коктейли с водка Absolut, обсъждайки бодро международното положение.
Леденото градче Юкасиарви
Със сигурност може да се каже, че градчето е оцеляло благодарение на водката. По-точно - на инвестициите, които заводите Absolut са направили в Ледения хотел и съответно в туризма. Животът на близо 800-те жители на градчето сега се върти около туристите. Къщите са дървени, боядисани в топли червеникави цветове, прозорците са осветени от отблясъците на камини. Хората са добри и живеят спокойно.
- 25 sega, v 16 h, prez no6ja e bila -37!
Krasivo li e? не спираше да ми досажда тя.
Ujasno krasivo!!!, отговорих, макар че ми беше трудно да си представя, че някой може да живее доброволно на това толкова красиво място.
Vnimavai Ledenata kralitsa da ne ti vzeme sartseto!
И това беше последният й sms преди да потеглим за хотела: Внимавай Ледената кралица да не ти вземе сърцето.
Приказки от 1001 полярни нощи
Пистите на летището в Кируна постепенно губеха от тънката позлата на полярното слънце. В 4 следобед то тъжно се скрива зад хоризонта. Настъпва нещо като нощ, нещо като полусън. Сега е време да кажа, че бяхме бодра група от 10 българи, любители на приключенията, фотографията и водката Аbsolut: тримата наградени в конкурса на Absolut "Открий абсолютната форма" фотографи любители, както и трима бармани, избрани от представителството на марката в България. Бяхме само две жени - аз и Деси, млада и готина барманка от клуб "Ароганс" във Варна. Душата на компанията безспорно беше Мартин, барман от клуб "Авеню" в Пловдив, когото вече бяхме нарекли "Фунти", защото беше дълбоко убеден, че шведите не се разплащат с крони, а с фунти, понеже видял надпис фунти в метрото и тъй като нямал от тях, не го пуснали.
Цялата тази група беше посрещната от снажна шведка Кристин, която се оказа една от собственичките на Ледения хотел. За всеки от нас имаше черен щранг (торба за дрехи) с чорапи, ботуши, ръкавици и грейка оverall. Не си мислете, че облякохме всичко това вместо нашите дрехи. Облякохме ги ВЪРХУ тях. Плюс маска, която оставя навън само очите ти и каска. Каската е задължителна за сноумобила, който трябваше да подкараме през полярната нощ до хотела, на час и половина път. След кратък урок по шофиране запалихме фаровете и се понесохме в редичка през ледената гора. Свалих скиорските си очила, докато фучахме из гората, защото ми пречеха да се наслаждавам на гледката. И се сетих за филма на Бунюел "Андалузкото куче", който започва с око в едър план и бръснарско ножче, което го разрязва. Точно такова е усещането в очите при минус 27 градуса - някой ги реже с бръснарско ножче. Но гледката си струваше. Всички дървета в гората очевидно бяха направени в заводите на Сваровски. А някъде далеч зад боровете светеше захвърлена коледна звезда. Точно на края на силите си спряхме пред дървено иглу. Като в приказките на братя Грим там гореше огън, вреше супа (ужасно вкусна, от сьомга и някакви зеленчуци), вдигаше пара чай от боровинки. Домакините ни нахраниха, посмяхме се върху опасенията на Фунти да не изядем по невнимание елена Рудолф, щото няма да има догодина коледни подаръци, и потеглихме отново в полярната нощ.
Леденият хотел
Не вярвам, че мога да предам усещането за него, затова ще се придържам към фактите. Леденият хотел съществува от 1994 г., отначало като ледено иглу - атракция за туристи, а днес като истински хотел със стени и коридори от сняг, с 80 стаи, църква, голямо фоайе с полилеи от лед, ледени кресла и маси, с леден бар. Тук е празнувала своята 60-годишнина кралицата на Швеция, а принц Алберт се е отбил на неофициална визита. Тук идват двойки от цял свят, за да се оженят или за да проверят любовта си при - 5 градуса. Толкова е постоянната температура в стаите, всяка от които е направена от известен дизайнер. Има руска стая - с огромни ледени матрьошки, има африканска с невероятното съчетание на черно и ледено синьо, има ледени вани, ледени кресла, дори ледени мезонети с ледени стълби. Баня и тоалетна има само при топлата рецепция (има и ледена рецепция).
Ледените блокове се вадят от голямата река Торне, която пресича Юкасиарви и е кристално чиста. В една ледена скулптура открих малка замръзнала рибка, в крак на маса - клонче, живяло някога в същата река. Край тази река, тази Ганг на Полярния кръг, е организиран животът през лятото - два-три месеца, през които температурите са около 20, а ако станат 25, се коментират до другото "лято". Смелчагите спят в хотела върху дървена скара, покрита с меча кожа и в специален спален чувал. При това в стая, която само след месеци ще се стопи. Хотелът се пуска в началото на декември, а през април се топи. Цената на усещането да спиш в иглу за една нощ е средно 500 евро. (Но тя не е спряла близо 50 000 души от цял свят да дойда тук тази зима.) Има и топли дървени бунгала с баня и кухничка, както и великолепна сауна и горещ - не, врял басейн на открито. Но най-привлекателното място от Ледения хотел е топлият ресторант с камина, където сервират хайвер и сьомга в купички от лед и филе от елен с розмарин и боровинки.
Блъди Мери репортаж с ушанка на главата
Изглежда, че студът някъде дълбоко, дълбоко, има свое топло и весело сърце. Внезапно стигате до тази истина след третия коктейл с водка Absolut, изпит в най-уникалния бар на света - Ледения бар в Ледения хотел. Барманът е с огромна рунтава шапка, чашите са от дебел лед, сепаретата са с ледени пейки и мечи кожи, а на леден екран имаш конферентна връзка с другите три ледени бара в света: в Лондон, Милано и Токио. В момента, в който се облещиш на екрана и започнеш да махаш с ръкавица, от другите точки на света започват весело да те приветстват същества, които приличат на Йети - с огромни грейки, рунтави шапки и дебели ръкавици. Излишно е да казвам, че българската група затвори бара, показа акробатични номера с ледени чаши и изпи всички възможни коктейли с водка Absolut, обсъждайки бодро международното положение.
Леденото градче Юкасиарви
Със сигурност може да се каже, че градчето е оцеляло благодарение на водката. По-точно - на инвестициите, които заводите Absolut са направили в Ледения хотел и съответно в туризма. Животът на близо 800-те жители на градчето сега се върти около туристите. Къщите са дървени, боядисани в топли червеникави цветове, прозорците са осветени от отблясъците на камини. Хората са добри и живеят спокойно.
[[photo:1134]]
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА