Костюмният дизайнер Албърт Уолски е легенда в Холивуд. През почти 50-годишната си кариера той е номиниран 6 пъти за „Оскар“ и 2 пъти е печелил престижната статуетка – за шедьовъра на Боб Фос „Ах, този джаз“ и за „Бъгси“. Уолски не дава много интервюта и не се изживява като звезда, макар че е правил костюмите за кинохитове като „Брилянтин“ с Джон Траволта и Оливия Нютън Джон (именно той е авторът на зашеметяващите, захаросано секси диско дрехи), работил е с някои от най-големите режисьори и е обличал на снимачната площадка звезди като Мерил Стрийп в „Изборът на Софи“, Дженифър Лопес в „Петзвезден романс“, Джулия Робъртс в „Булката беглец“ и „Войната на Чарли Уилсън“. Тази година Албърт Уолски бе номиниран за шести пореден път в своята дълга и бляскава кариера за „Оскар“ - за филма „През Вселената“, който ознаменува завръщането на хипи тренда не само в модата, но и в киното, предизвиквайки възторжени отзиви сред публиката и критиката в целия свят. В България филмът e разпространяван на DVD от „Прооптики-България“, с чиято помощ осъществихме това мейл интервю, ексклузивно за ЕVA.

Кой сте вие, господин Уолски?

Руснак по кръв (и двамата ми родители са руснаци), парижанин по месторождение и нюйоркчанин по местожителство. Всъщност имам жилище и в Ел Ей. Не знам на кой от тези три свята принадлежа – живея едновременно в трите и с трите. Но работя навсякъде. Такъв е филмовият бизнес днес.

Как решихте да се занимавате с костюмен дизайн?

Винаги съм бил от хората, които не знаят какво искат. Открих призванието си едва на 30 години. До този момент работих в туристическата агенция на баща ми и бъдещето ми бе почти предначертано - едва ли не бях длъжен един ден да поема агенцията. Наистина се опитах да отговоря на очакванията на баща ми, но след петгодишно мъчително съществуване в костюма на туристически агент, реших да сменя посоката. Започнах работа като чирак в ателието на Хелън Понс – най-знаменитата майсторка на сценичния костюм на Бродуей. Работата ме омагьоса и разбрах, че съм стъпил на верен път. Костюми за филми започнах да правя доста по-късно.

Никога ли не сте се изкушавали от модния бизнес?

Може би в самото начало, но разбрах, че да правиш костюми за спектакли и филми и да правиш дрехи за хора, са две не само напълно различни, но и противоположни неща. От модните къщи харесвах Dior, когато начело беше Кристиан Диор. Същото важи за Yves Saint Laurent, Balenciaga и Givenchy. Днес нямам истински любим дизайнер, но все пак смятам, че работят добре модните къщи Armani и Calvin Klein.

А коя е любимата ви „звезда за обличане“?

Обличал съм много прекрасни актриси. Обличането, между другото, е също толкова интимен акт, колкото и събличането. Любимка ми е Мерил Стрийп, с Анет Бенинг също работихме чудесно в „Бъгси“, но, за съжаление, не се срещнахме в друг филм. Може би най-много съм работил с Джулия Робъртс. Много съжалявам също, че с Рой Шайдър, който почина наскоро, също не се срещнахме след „Ах, този джаз“.

„През Вселената“ е филм за 60-те години на 20-и век. Коя е дрехата, която въплъщава в най-пълна степен духa на това десетилетие, според вас?

Дрехите на хипитата. Винаги съм бил част от консервативната половина на човечеството, родителите ми също бяха сериозни хора със сериозни занимания. Никога не съм бил от този тип хипита с дългите коси, с дрехите на цветя и всичко онова, което представляват т. нар. „вилидж хипита“. Сега съжалявам, че не се впуснах в тази авантюра.

Кой е вашият шедьовър?

Това е твърде силна дума. Гордея се с работата си в „Изборът на Софи“, „Лени“, „Бъгси“, „Ах, този джаз“ и „През Вселената“. Основното е, че се опитвам всеки път да дам най-доброто от себе си. За мен са особено важни честността и достойнството в работата.

Какво ви дразни в Холивуд?

Днешният Холивуд няма нищо общо със стария Холивуд, където се правеха повечето филми изобщо в целия свят. Сега Холивуд може да бъде навсякъде. Холивуд е състояние на духа.