Решението на Миуча Прада да бъде с дълга коса е поредният бунт на бившата беркетианка-феминистка-комунистка срещу буржоазните порядки. Така тя отрича възприетата в Милано строга догма, съгласно която е абсолютно неприлично да имаш дълга коса, след като си навършила петдесет години. А да поддържаш една и съща прическа в течение на годините е нещо като запазена марка, поради което верността към прическата е често срещана характеристика на законодателите на модата- като при Соня Рикел, Криция, Анна Уинтър, Франка Соцани, Сузи Менкес (а в миналото – Коко Шанел и Даяна Вриланд).

Преглед на гардероба

Преминаваме към гардероба на Миуча. Определено най-много обича полите. Като малка се прехласвала по изисканите поли на майка си. Като студентка харесвала дългите хипарски поли, но във вариант „Бъркли“. Дълго време, даже и след като се омъжила, приличала на презаписала две-три години студентка, защото носела дълги до земята поли, дебели чорапи и елегантни обувки. Всъщност това е класически небуржоазен стил, странящ от тогавашните канони на модата. Обича полите, защото са раздвижени и съществуват безброй вариации. Всъщност отношението й към панталоните е отлично, ала само когато си е у дома. Носи ги с обувки без ток, като тези на балерините, и през зимата ги съчетава с дълъг и удобен пуловер. А диадемата в косата й е заменена с широка платнена лента. За такива ленти е знайно, че не само допринасят за завършения облик, но и предпазват от болки в шийните прешлени.

Чорапогащник – колко вулгарно!

А сега да погледнем чорапите. Словосъчетанието „найлонов чорапогащник“ изобщо не присъства в речника й. Сякаш е нещо вулгарно. По-вероятно е човек да я види обута с чорапи, когато времето е топло. През зимата не е ни най-малко забавно да носиш дебели чорапи. Виж, през лятото е различно. Човек би могъл да я види с голи крака под палтата от туид през януари или облечена с летни памучни сака, когато термометърът пада до нулата. Съвсем друго са късите чорапки (любими на жените, изпитващи носталгия към гимназиалните си години). Те са отличителна черта на стила на Миуча. Обикнала ги е като малка и им е вярна и до днес, както на диадемата. Първоначално са били бели, сега са предимно черни, но принципът си е принцип.

Това, че Миуча предпочита да е с голи крака, не е само прищявка. Дължи се и на източната философия, която привлича толкова силно госпожа Прада. „Гейшите от Едо – четем в книгата „Същността на ики“ на японския естет и философ Шудзо Куки – са ходели боси и през зимата… Голите стъпала, в противовес на изцяло покритото от кимоното тяло, несъмнено са израз на двойствеността на съблазънта.“

Игра на лош вкус

Не случайно голяма част от стила на Миуча се отличава със сюблимното удоволствие да предлага елегантност, издържана изцяло в така наречения „лош вкус“, ако можем да определим по такъв начин полата, приличаща на дебело вълнено одеяло, или късите чорапки, съчетани с обувки с висок ток. Естествено, тя експериментира върху себе си. „Най-интересният момент в еволюцията на стила й – обяснява Франка Соцани, главен редактор на италианския „Вог” – настъпи тогава, когато се отклони от отъпкания път на добрия вкус и благоприличието и започна да се докосва и да си играе с лошия вкус, обединявайки геометрични фигури с размити цветни петна, лансирайки цветове като гущеровозеления, съчетан понякога с тъмночервено. Тя тръгна подръка с грънджа и освен многобройните интерпретации, които му даде, го превърна в една нова разновидност на лукса.“