А какво казва Патрицио?„Не са много мъжете, които са доволни от това, че в продължение на трийсетина години прекарват ежедневно часове наред със собствената си жена. Една от причините още да се държим е, че никога не си носим работата у дома.“ Директорът на фондация „Прада“ Джермано Челант твърди: „Той и Миуча се карат безобразно, но въпреки това изцяло се допълват взаимно. Тя е изтъкана от интелект и идеи и полита след тях, а той я връща обратно на земята.“

Мао & Пиер Карден

През 70-те години (още преди срещата с бъдещия си съпруг – б.р.) Миуча предприема едно от пътуванията, които й оказват най-силно идеологическо въздействие. Отива в управлявания от Мао Дзъдун Китай. Срещата с книжките на скъпия лидер „четири пъти велик“ и с тълпите, облечени в сини куртки и каращи велосипеди, оставя своя отпечатък. Бившата беркетианка, очарована в юношеството си от деликатния розов цвят, залюбва яркочервеното, гарнирано със сърп и чук. Една вечер се връща у дома с членска карта от Италианската комунистическа партия. Ето така се ражда легендата за комунистката снобарка, която в Италия отива на разни прояви и раздава червени флаери, облечена или като богата „дъщеря на цветята“, тоест еволюирала хипарка, или като клиентка на най-изисканите френски модни ателиета, сред които на първо място „Ив Сен Лоран“ и „Карден“. Не забравя да си сложи и някоя и друга гривна от смарагди, любимия й скъпоценен камък. „Притежава прекрасни бижута – споделя Анна Уинтур, директор на американското издание на „Вог“. – Колекцията й е смятана за една от най-красивите в Европа.“

Нещата, от които не би могла да се откаже? От многобройните си шапки с птичи пера, дори и само да ги пробва пред огледалото. От носещото й късмет герданче от пластмасови перли. От обиците на царицата на България. От някои от филмите на Годар, Антониони, Висконти, за да си спомня времената на кинофорумите. А в ежедневието – от разбитото в шейкър кафе в намиращия се близо до дома й бар „Куадроно“, станал известен през шейсетте години на миналия век със своите сандвичи с шунка от маймунско месо, днес пък – със сандвичите с филе от еленско и от щраусово месо.

Трите кита

Три епитета, които я характеризират? Сериозна, стеснителна, но същевременно и агресивна (нали трябва да се защитава), дискретна, дори нещо повече – много дискретна. Има чувство за хумор, макар че смехът й невинаги звучи безгрижно. Понася доста зле иронията, особено в случаите, когато тя е за нейна сметка. Вълнува се, като говори пред публика. По-конкретно, не обича да говори с журналисти, защото не забравя един стар принцип на всеки добър буржоа от Милано, според който името ти трябва да се появи във вестника само на некролог.

Каква е в своя офис? Има навика да оставя по мебелите в коридорите малки табли със захаросани плодове, дъвки и бонбони. Счита ги за своеобразна ваксина срещу пристъпите на тревога, противоотрова срещу вечно дебнещите в засада неприятности. Освен това, както през ученическите години, следобед си похапва английски бисквити и пие зелен чай.

Личният стил на Миуча

„Ако Миуча – четем във „Вог“ (Америка) от 2005 г., когато госпожата бе включена във Великолепната седморка (на дизайнерите) – носи широка пола с плохи, можем да се обзаложим, че ще поискате да изхвърлите от гардероба си всичко, което прилепва плътно по бедрата ви. Ако е пръснала цяло съзвездие диамантени брошки по жилетката си тип кардиган, съвсем скоро и вие ще умирате от желание да се появите с подобни накити. Дори обикновената на пръв поглед диадема в косите й ще ви накара да се запитате доколко е вярно, че такова нещо могат да си сложат само седемгодишни момиченца.“