Веднага след това двамата заминават на медена седмица в Сицилия - подарък от родителите на Ники. Отсядат в голфспа хотел и се отдават на пълна почивка. Междувременно филмът „Чужденецът“ получава наградата на публиката на Фестивала във Варна „Златната роза“ и е селектиран на три филмови фестивала – в Марбея, Испания, LA Comedy Fest и Manhattan International Film Festival. И започват пътуванията. Ники и Саня летят за Лос Анджелис, където печелят наградата за най-добър филм и най-добър сценарий. И от горещия Град на ангелите, пълен с усмихнати, ведри и спокойни хора, заминават за Ню Йорк точно след урагана Санди. Налага се да чакат полета си няколко часа на летището. Кацат в късния следобед, след като са станали в два през нощта, за да успеят за самолета. Манхатън ги посреща със сняг и виелица. Саня остава уморена в хотела, а Ники отива на церемонията по награждаването директно. „Влизам - разказва. - И виждам, че всички са със смокинги, папийонки, жените – с официални рокли. А аз с дънки...“ „И дебел пуловер“ – добавя Саня.
Н: И в тоя момент прочетоха номинациите за чуждестранен филм и казаха, че награден е „Чужденецът“. Излязох директно на сцената. Извиних се, че съм се облякъл така, но че идвам от летището. И беше много приятно. Слязох от сцената и Саня ми се обади веднага. И й казах: „Току-що ме наградиха.“ И беше хем екстремно, хем много хубаво.“

На лента

Действието на новия филм на Саня и Ники се развива в Монако, Балчик и в комплекса Русалка. Специално за продукцията на плажа на Русалка построяват бял дървен кръгъл морски бар със сламен покрив. Той приютява купона на екипа. Работят в началото на сезона. В курорта няма почти никой. Един ден снимат лодка, която се отдалечава към хоризонта с главните герои по бански в нея. Да, ама й свършва горивото. Познайте дали имат телефони! И въпреки че четиримата красиви мъже Орлин (Павлов), Ники (Илиев), Любо (Ковачев) и Димо (Алексиев) гребат към брега, лодката поема навътре. Спасяват ги след доста време едни хора, които ловели раци.

Новият филм

Идеята за „Живи легенди“ ми хрумна малко след премиерата на „Чужденецът“ – разказва Ники. – Ходехме да го гледаме в различни салони, за да следим реакциите на публиката. За първи път хора ни спираха след прожекциите или спонтанно на улицата. И от разговорите и реакциите им разбрахме, че имат нужда от нещо позитивно и зареждащо. Така се появи темата за тези, които хем са още млади, а хем времето да осъществят някои от мечтите си вече е минало. А като деца са имали много...
С: ... но не са успели да ги осъществят.
Н: Започна да се избистря историята за група приятели, които се срещат след години, дават си сметка колко са пропуснали и пожелават да се върнат към младежките години. Споделих я на Саня. Стана й интересно. Обадихме се на нашия кум Ники Иванов…
С: ... който все още не ни беше кум. Учеха заедно с Ники кинодраматургия в Нов български университет.
Н: И се сприятелихме. Споделих и на него и му предложих да развием идеята заедно. Започнахме да се събираме със Саня и Ники и да работим върху сюжета. Пишех, давах им написаните сцени, обсъждахме ги... Това се случваше през пролетта на миналата година. Нямахме никакви пари за продукцията, както и преди това за „Чужденецът“. Но бях уверен, че ще успеем да намерим.
С: Имаше стрес и нерви заради неяснотата дали ще успеем да платим всичко, което сме ангажирали.
Н: Като игра на хазарт. Ангажираме хора, на които обещаваме, че ще платим, и ходим по спонсори, за да искаме средства. Искахме отново да участва известен актьор. Краси Иванов – мой приятел, познава Микеле Плачидо и успяхме да го уговорим да участва. С него започнаха снимките на филма в Монако.

С: Те се случиха в единствените два дни, в които в Монако валя. А всичките ни снимки по сценарий бяха на открито.
Н: Беше екстремно. Снимахме по време на фестивала в Кан. Подготвяха се за Формула 1. В града Монако беше лудница. Исках да взема Микеле и неговия асистент Винченцо от летището в Ница, за да се опознаем по пътя, да обсъдим разни неща и да го закарам в хотела му. Собственичката на къщата, която е декор на филма в Монако, много красива къща, ми даде 40-годишен елегантен ролс-ройс. Шофирането с него беше все едно караш камион. С мен дойде и Краси, моят приятел, за да превежда. На всичкото отгоре обърках пътя и вместо по магистралата, минах по крайбрежната алея. Докато намерим летището, асистентът на Микеле вече се обаждаше, че са кацнали, а започна да вали проливно. Микеле беше дошъл за два дни, а по сценарий имаше много реплики. Настоя да започнем още първия ден. Заради лошото време свършихме малко работа и много ни остана.
С: Микеле играе мой баща. Трябваше да науча италиански…
Н: Аз репетирах два месеца с Тишо, мъжът на Яна Маринова, за една ММА сцена. Самата Яна кара курсове за танцьорка на пилон в продължение на три месеца. Любо се печеше, за да направи тен за спасител. А Орлин ходеше на танци за един танц с по-специална хореография, който изпълнява във филма. Микеле пък има суперприсъствие пред камерата. И дава цялото си сърце.

Порастването

С: Любимата ми приказка като малка беше „Магарешката кожа“. Беше в една много красива книжка, с фина гланцирана хартия и много красиви илюстрации.
Н: А аз от дете винаги съм търсел разни рицари, войници. И приказките никога не са ми били интересни. И за Дядо Коледа бързо разбрах, че не съществува. Помня, че ме бяха завели на едно детско тържество в театъра в Пазарджик. Тогава живеехме там. Имаше много деца и гледам – на колене ги взема чичо Миро, маскиран като Дядо Коледа. Чичо Миро е приятел на баща ми и сега е директор на Театъра на армията. И като ме взе в скута си нещо да ми говори, митът се изпари.
С: Може би между 29 и 30 години, както се казва в хюман дизайн* – Сатурновият обрат, – тогава узряваме. Човек вероятно разбира, че вече не е дете, когато има свое. Аз в някое мое романтично включване питам Ники какво детенце си представя, че ще имаме. И той казва – да го оставим да се случи. И съм съгласна, нека е каквото Бог даде.