Връщаш ли се в Роман? (Врачански е от гр. Роман, близо до Мездра – б.ред.)
Много рядко. Северозападна България е тъжна сега. Едни призрачни села... Само тук-там блещукат една-две светлинки.
Как стана така – от Роман в НАТФИЗ?
Играех в детската театрална трупа в Роман, дори не знаех, че има академия за актьори. Каза ми учителката ни по литература и ми предложи да опитам. След като завърших училище, бях 17-годишен, отидох на консултации в НАТФИЗ, без изобщо да знам какво се прави там. Отидох с тетрадка и химикалка. Консултациите ги водеше Вальо Ганев. Другите си бяха подготвили материали – монолози, стихотворения, а аз – нищо. Мислех си, че ще ни говорят, а ние ще записваме. И стоя такъв встрани. Вальо Ганев дойде при мен, поразпита ме, разбра, че съм играл в детска школа, и каза: спомни си нещо, което сте играли там. Сетих се за „Любовни булеварди“ на Стефан Цанев. Вальо много се зарадва. Каза: „Супер! Аз доскоро играх точно същата роля.“ И на мен ми стана зле, защото трябваше на краставичар краставици да продавам. Но ме приеха още от първия път.
Казва се „Ритърн“ („Return“), играем с Лидия Инджова и Елена Петрова. Да, трилър е, хорър малко. Режисьор е Мартин Макариев, продуцент Димитър Гочев. Жестока история, много ми харесва сценарият, но нищо не мога да ти разкажа предварително. Премиерата е насрочена за декември. Искаха от мен да стана по-едър за ролята и затова трябваше да тренирам и да внимавам с храната.
И как стана по-едър?
Ами ходих на фитнес, блъсках, гири...
А какво ядеш? Освен сандвичите от Subway де, за които Мила ми каза.
Ееее, това със сандвичите е изключение. Ставаш рано сутрин, няма какво и... хайде в Subway!
Вместо да направиш едни палачинки...
Не готвя. И абсорбатор дори нямам вкъщи. Предполагам, че бих могъл да направя нещо, но... Абе не ми е приоритет.
В колко ставаш сутрин?
В девет трябва да съм на крак. Репетициите в театъра започват в 10 например, имам между три и пет представления седмично.
Много напрегнат ритъм. Можеш ли да слезеш от въртележката?
Лятото слизам. Тогава не се играе. Иначе досега не ми се е случвало да искам да спра. Мисля, че ние, актьорите, имаме най-хубавата работа. Всеки ден сме различни. Не можеш да се покриеш с коричката на рутината. Вярно, понякога е тежко. Например аз през ноември миналата година започнах репетиции на две пиеси едновременно – „Парижката Света Богородица“ в театър „София“ и „Гарванът“ в Театър 199. Целият ми ден преминаваше в репетиции. Преди това двете години, през които снимах „Стъклен дом“, успоредно играех и в театъра... Натрупа ми се доста умора.
Как се почувства, когато свърши „Стъклен дом“? Като във вакуум, предполагам.
Почувствах се по-малко зает. Продължих си с репетициите в театъра. И като дойде лятото – почивах. Къмпинги, море... Винаги ми е харесвало това, което правя, наистина не го приемам като работа. Никога не казвам „Отивам на работа“. Така ми се стичат нещата, че работя все с хора, които са интересни и знаят какво искат.
Нощна птица ли си?
Да, обичам да излизам и да се прибирам рано сутрин. Напоследък се случва по-често в края на седмицата и така я затварям някак.
В кой момент си повярва, че ставаш за тази професия?
Не знам. Никога не съм се замислял. При мен стана така – приеха ме и аз започнах да играя. Още като студент. Играх, играх, играх и докато се усетя, минаха 10 години, откакто съм в професията.
При мен стана така - приеха ме и аз започнах да играя. Още като студент. Играх, играх, играх и докато се усетя, минаха 10 години, откакто съм в професията.
Естествено. Иначе не става. Мога да говоря за пари, нямам проблем, но не искам. С продуцентите трябва да сте приятели, за да свършите работата максимално добре. Когато говорите за пари, винаги има остатъчно чувство... Някой се чувства прецакан, друг – подценен... Затова сега тази работа я върши Мила Георгиева, „лошият“ човек, който говори за пари. Навсякъде го има този начин на работа, тук още ме гледат странно. Просто не искам да присъствам на преговори.
(В този момент към нашата маса се приближава мъж, който много почтително иска автограф от Калин за дъщеря си и подава салфетка, на която да й напише нещо.)
(след като мъжът се отдалечава) Това беше много готино.
Да, ама невинаги е така. Различните хора реагират по различен начин.
И какво правиш, ако реагират лошо?
(рязко се обляга назад) О, усмихвам се широко! (не съм убедена обаче, че това е единственото, което прави – б.ред.)
Онзи ден имахме обучение в офиса и ни попитаха какъв е скритият ни талант. Ти какво би отговорил?
Много... хубаво... мълча.
Пази Боже! Калине, според мен ти много обичаш да си купуваш дрехи.
Аз да обичам да си купувам дрехи?! Въобще не е вярно. Облякох това сако специално за снимките, иначе ходя с едни широки-широки дрехи. По-удобни са ми.
Какво ще правиш сега след интервюто?
Първо ще се преоблека.
А после? Да нямаш среща?
Трябва да свърша още малко работа. Не обичам много интервютата точно заради това, че винаги се опитват да изкопчат лична информация – пробват по един начин, после по друг. Ще ти кажа нещо, ти ще го напишеш, утре ще го прочетат жълтите вестници и ще напишат нещо съвсем различно, в което обаче имената на хората ще са същите. Така че няма как да се случи по никакъв начин.
Хубаво. Какво според теб може да провали една връзка?
Не трябва да се отпускаш. Не говоря само за тяло, но и за поведение. Защото човекът до теб започва да се оглежда. Ако например си имал цял ден репетиции, после спектакъл, когато се прибереш в 11 вечерта, единственото, което искаш, е да спиш. И ако имаш по-продължителен период с толкова интензивна заетост, на човека до теб може да му стане скучно.
В една дълга връзка минаваш през всичко... Дори през рутината. Ама ти не си имал чак толкова дълга връзка...
Недей така да говориш. Имал съм.
Обичаш ли да се грижат за теб?
Да, но не трябва да се прекалява. Идеала за връзка си го открих в книга на Ричард Бах. Там се разказва за една двойка и как двамата заедно вървят по пътя, как се развиват отношенията им и как израстват един до друг. Така искам.
