Имах някога един ухажор с невероятно чувство за хумор. Докато ме сваляше, всичко беше окей - смях и забава до сълзи. Когато обаче работата стана сериозна, т.е. стигна до леглото, аз пак не можех да се съсредоточа и да спра да се кикотя. Момъкът го прие много навътре и реши, че оттук нататък вече му се надсмивам. Така нищо не се получи. Останахме си приятели, но от него зная, че чувството за хумор в отношенията с жените колкото помага, толкова и пречи в сюблимни моменти, проявява се не като афродизиак, а като убиец на либидото. "Аз й говоря съвсем сериозно, а тя..." - споделя и досега той с недоумение и нотка на огорчение.

Секси ли е да си смешен? Харесват ли жените мъже - комици? Кога чувството за хумор отваря врати и кога ги захлопва? С тези въпроси EVA се обърна не към жени, а към най-популярните забавни мъже.

кръстьо лафазанов, актьор

Аз не използвам чувството си за хумор или шегите, за да "свалям", така че не зная дали е секси.

Но жена ми определено казва, че ме обича усмихнат, а не начумръцан и мърморещ, да й се доверим. Впрочем, мисля че имате грешна представа за мен като човек - аз съм усмихнат, комедиен актьор, но съм тъжен човек. Все по-тъжен, защото живея сред тъжни и смачкани от бита хора. Чувството ми за хумор е спасителен пояс за удавник, не лавров венец на победител.

Абе, изобщо, май парите са по-секси от всяко чувство, по-привлекателни и всичко по! Иначе красавиците щяха да се лепят по комедиантите, а те откриват сексапила в джобовете с паричори, независимо от дизайна. Не е нужно да търсим помощта на агенция за социологическо проучване. Процентно "смешниците" губим рунда с огромна преднина за опонентите си. Съжалявам, ако ви разочаровам, ако не защитавам тезата ви, че смехът е секси. Но е забавно!

Няма случаи чувството за хумор да пречи! На мен винаги ми помага. Но ако насреща си имаш сфинкс без това чувство, е доста нелепо... За сфинкса. Аз си се кефя и наблюдавам. Разбира се - мярката - тя е много желателна!!! В първите секунди преценяваш компанията и реагираш според средната майтапопоносимост. Не искам да ви заблуждавам, че смятам хумора за всесилен. Важен е, но както казах, за спасение, а не за успяване в делата. Ето, аз ще ви призная, че усещам повечето хора да ме приемат несериозно. Казваме ние - "смешниците Лафазанови", че търсим Генерален спонсор за идеите си, за неосъществими проекти без бизнесподкрепа, и ми се усмихват. Сериозно смятат, че като съм бил по-известен, трябва да съм по-богат. По-богат съм - на приятели. Но идеите ще чакат, докато някой ми повярва!

Нека ти разкажа една истинска история:

В Южния парк сме. Смрачава се. Любимото ни време за семейна разходка.

Изведнъж към мен се спуска с радостен лай огромна немска овчарка, подскача пред краката ми и върти опашка. Господарката вика след кучето си:

- Ела тука, Джина. Не е той!

А към моя милост подхвърля безмилостно:

- Извинете, господине, кучето ви припозна!...Бързо тука, Джина! Не е той, ти казвам. Побърка се от тая телевизия! Не е смешника, ти казвам!


любомир нейков, актьор

Моят хумор е малко северняшки, нали съм от Червен бряг. Северняшки в смисъл чепат. Жените го оценяват, но не мога да преценя дали го намират за секси. В някои случаи може и да съм се заблуждавал - вероятно са ме харесвали заради хумора, а аз съм мислил, че е заради пъстрите ми огромни и тъжни очи, заради ключодържателя ми, за някакъв друг мой аксесоар... Например запалката. Може да ме харесват и заради грозната ми походка или заради шестиците в училищния бележник, знам ли...

Много ми се смеят, дори когато съм сериозен. Хайде, като съм бил в роля пред камера, добре, случвало се е операторът да пада от смях и да не може да си върши работата. Но и със Слави като се опитвам да говоря сериозно, той се смее и вика: "Бъзикаш се." Твърди, че не можел да разбере кога съм сериозен, кога се шегувам.

Редовно, като пазарувам, в магазините настава страхотен кикот. Отивам в Аско Деница да си купя уредба и само като казах добър ден, продавачките започнаха да се смеят. Викам им: искам уредба, а те - "ха-ха-ха". Тази ли - ха-ха-ха. Защо тази - ха-ха-ха. Да не говоря какво се случва, като започна да меря дреха. Разбирам, че в тялото съм като човече от пластилин, направено от несръчни детски ръчички, ама това да е чак толкова смешно, не вярвам.

Преди известно време оперираха чичо ми. Отивам аз в болницата ден преди операцията да го видя. Водя го в кафенето и се нареждам на опашката да поръчам по един чай. Като ми дойде редът, казах простичко: "чай". Че като започна един смях. Аз викам: "два чая" - пак смях. На мен хич не ми е до шеги и закачки, работата с чичо ми е сериозна, затова изчаках да се насмеят и с най-голяма болка и тъга в гласа си поисках двата чая.

Освен че ми се смеят, много хора ме приемат като част от някакъв чужд и непознат свят, в който се събуждам с чер хайвер, след като съм спал в скъп хотел със сатенена пижама. А точно тези хора са най-хубави, най-честни и искрени и с тях най-много си заслужава човек да има контакт. Обаче как да обяснявам, че само веднъж през живота си съм спал с копринена пижама, която ми подари една актриса, и сутринта се събудих гол с ръкава на врата?!
валентин танев, актьор

Като се погледна в огледалото, веднага ми е ясно защо съм отхвърлен за трагедията и драмата в театъра. Нито съм 1.90 висок, даже и 1.80 не съм, не съм изключително красив, нямам драматичен глас. Затова режисьорите ме търсят за характерни роли. Постепенно свикнах, пък и на мен ми е по-интересно. Скучно е някак си да играеш герой...

Като си помисля, още в детството ми беше отрязан пътят към героичните роли. Сещам се за един случай - на празника на книгата трябваше да участвам в някакъв парад, издокаран като Косе Босе. Направиха ми един костюм от много твърд картон. И човка. Парадът трябва да започне в 11 часа, аз съм извикан още в 9 в пионерския дом. Седя си с корубата на Косе Босе, която едвам мъкна, и който мине-замине - бам!, удря ме по човката. Така, докато се изкриви. Та искам да кажа, че отдавна още съдбата ми отне ролята на героя. Но и като Косе Босе си живея добре - гледам да се забавлявам, работата ми да е удоволствие. Така де, не ни плащат толкова много, че да се мъчим и да страдаме.

За мен са сериозни 2-3 неща в живота - семейството, любовта, работата, макар че като се влюби човек, повече оглупява, отколкото се вдъхновява. Сексът е сериозна работа, въпреки че е свързан с много комични ситуации. С Иван Ласкин се смяхме веднъж по време на снимки - той трябваше да си боядиса косата в някакъв много модерен цвят, аз - да я направя сива. И му казвам: "Иване, ти си секссимвол на тийнейджърките, аз на третата възраст - ама моите са повече!"

Жена ми понякога иска да съм сериозен, да оставя нещо свято, което да не съм осмял. Аз съм си сериозен, казвали са ми често, че гледам като темерут. И че жените ме харесвали заради острия ми поглед, забивал съм ги направо. Жена ми не беше впечатлена от него, ама не зная дали, като се запознахме, й беше останало време да ми гледа погледа. Играех в някаква постановка на студентския театър във Варна, в която накрая трябваше да поканя на танц момиче от публиката. Избирам си аз една девойка, а тя да вземе да си събуе обувките под стола и в бързината не можа да си ги обуе. Така танцува по чорапи, а после се омъжи за мен.

Много е хубаво човек да може да вижда смешното ей така, както си ходи по улиците. Скоро гледах един млад мъж, така се надрал, че не може да се спре. Явно улицата му изглежда силно наклонена и той бяга с всичка сила, пресече с бясна скорост "Раковски". Това ако го изиграя на сцената, хората ще решат, че прекалявам. А то истина, не можеш го измисли.

христо гърбов, актьор

Повечето жени обичат да им се разказват вицове и забавни истории. Това се доказва от моята собствена съпруга, която също има чувство за хумор. Аз нея я свалих, като се правих на старшина и раздувах едни казармени сюжети. И сега от време на време Иглика ме кара да й говоря по този начин, защото това я развеселява.

В секса също има място за смях, стига да си в подходящо настроение. Мисля обаче, че ако си много тежко влюбен, чувството за хумор може да ти отиде на кино. Много са смешни ревността и изневярата, затова намират толкова място в комедиите. Сега играем "Къде беше снощи" на Алън Ейкбърн. И в пиесата има един такъв виц: връща се съпругата и заварва мъжа си в леглото с любовница да прави як секс. Тя само спокойно го потупва по рамото и му казва: "Скъпи, колкото и да се упражняваш, никога няма да се научиш да го правиш добре."

Да умееш да се шегуваш, е много хубаво и рядко качество на неглупави хора. Ласкае ме фактът, че дори мои колеги актьори (и актриси, разбира се) често ме карат да им разказвам истории, които са чували поне по 100 пъти. Трудно е да разсмееш актьор, защото той е изкушен човек.

Моето чувство за хумор винаги ми е помагало. В Ловеч имах тежък авангарден период, в който режисьорът Иван Станев изпадаше в тежки екзистенциални кризи и така се напичаше ситуацията, че направо не се виждаше изход. Веднъж репетираме и един колега казва едно изречение 100 пъти по настояване на Станев, който все не харесва тона му. В един момент се усещаме, като че светът е потънал и сме абсолютни некадърници и не можем да помръднем наникъде. Тогава откъде ми дойде не зная, казах: "Колеги, не е ли по-добре да опитаме някакви отношения?" Всички се разсмяха и се разведри обстановката и потръгна работата.

Сигурно от телевизията ми е тая слава на комик, от "Улицата", от новогодишните програми... Защото ми се случва да ми се смеят без повод. В Пловдив например една жена така се изкикоти, като се разминаваме на улицата. В сауната на един хотел пък друга си сведе главата и свенливо призна: "Като ви видя, не мога да не се засмея."

михаил вешим, писател, главен редактор на в."Стършел"

Органи се трансплантират, чувство за хумор - не. Даже да искам да го даря, не могат да го присадят на никого. По мъжете с чувство за хумор си падат според мен интелигентните жени. Чувството за хумор е най-верният тест за интелигентност. Отчаян съм, като гледам как Азис е на почит сред манекенките... 

Аз никога не съм искал да ме възприемат насериозно. И нещата, които правя, не ги правя насериозно. Предпочитам да се държа естествено, да не играя роли, това е уморително. Принципът ми е: бъди естествен, но като естествен гьон. Да, жените ме харесват заради чувството ми за хумор, то и на какво друго да разчитам така, като ме гледаш? Имам дарба да създавам добро настроение у околните и това се цени. Жена ми от време на време казва: "Престани, с теб не може да се говори сериозно." Сигурно има основание. Но как да се удържа, кажи ми? Скоро съобщи, че не можела да спи и прочела някъде за възглавница против безсъние. Довлече една досущ като тая, на която спи котката. Преспа на нея една нощ и вика: "Страхотно." Аз размених възглавниците и на втората нощ тя пак си спа, нищо не разбра, но нещо не можем да събудим котката. С каква дрога е пълна тая възглавница, не зная.

Аз и към секса имам несериозно отношение. Много са ми смешни големите усилия, които хвърля човек, за да има някаква жена.

Като бях войник, един ден се шляя из Сливен и къде-къде - в музея на Хаджи Димитър. Вътре пусто и аз започвам да омайвам уредничката. Полека-лека работата стига до някакъв одър, застлан с черги. И аз почвам да фантазирам как в момента идва голяма руска група. Че като скочи оная ми ти уредничка: "Стой, това е одърът на героя, това са му чергите, това са му гащите..." Така си отече работата. Ама аз много трудно се съсредоточавам в едно нещо, защото веднага в главата ми изскача нов сюжет.

Стигнал съм до извода, че трябва да внимавам, защото жените обичат да носят испански обувки и френска козметика, но често майтап не носят. Чувството за хумор трябва да се съчетава с чувство за мярка. Затова напоследък се старая повече да слушам, отколкото да дрънкам. Жена ми смята, че когато разказвам смешки на непознати, те ще я оплакват и ще си мислят, че се е свързала с вятърничав човек. Малко ме натиснаха битовизмите, преди бях по-волен като птичка. Но единственият начин да се справяме с живота е с майтап. Айде и за живота казах нещо!