Състезателката по художествена гимнастика Симона Пейчева официално прекрати кариерата си след Олимпиадата в Пекин през 2008 г. Нарече Горан Петров любовта на живота си. Роди дете, един малък мъж, започна да води телевизионно предаване. После се раздели с бащата на сина си и изведнъж... В края на миналата година се върна към спорта. Не я включиха автоматично в националния отбор, където тя влезе за първи път през 2000 г. и завоюва маса титли и медали за България. Сред най-често срещаните мнения за поведението й бе това, че не знае какво иска. Официално го изрази председателката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева. А EVA реши да попита самата Симона Пейчева какво всъщност иска.

Симона, има ли друг спортист, който да е приключил официално и тържествено със спорта, а няколко години след това да се е върнал отново като професионалист?

Не само в художествената гимнастика, а изобщо в спорта няма човек, който за 5 години е спрял да тренира и после се е върнал отново. Някои жени се връщат след раждане, но не и след петгодишна пауза.

Ти защо се върна, какво искаше да докажеш с връщането си и на кого?

Просто се случи, нямаше принуда, нито желание да доказвам нещо на когото и да било. Бях в Корея. За първи път приех месец и половина да работя с деца, иначе го правя, но за не повече от две седмици. И тъй като съм човек, който се влага в нещата, които прави, през цялото време на ангажимента ми с корейските момичета не само показвах, а правех съчетанията заедно с тях. С всеки изминал ден се убеждавах, че не съм загубила формата си. След 10-15 дни си казах, че бих могла да тренирам с тях – от загрявката до комплексите и съчетанията. И ако постигна добра форма, ще се върна. Направих го, като говорих с моята треньорка Мариета Дукова, в началото тя не ми повярва, помисли, че се шегувам.

Каква беше реакцията във вашите среди при завръщането ти?

Учудване, раздразнение. Имаше и насмешка – как след пет години и раждала ще се върна в гимнастиката. Бях го предвидила, решавайки да обявя намерението си за връщане. Дори очаквах още по-негативна реакция. Не съм си въобразявала, че някой ще ми отвори вратите и ще ме посрещне с цветя и рози. Ще ми каже заповядай и след два месеца иди на световно. Знам, че трябва да си извоювам мястото, и смятам да го направя.

Кой те подкрепи?

Основно треньорката ми. Винаги сме си вярвали една на друга. Знаем какъв нов труден път трябва да извървим заедно. Аз съм с нея от 7-годишна с всички часове в залата, с всички лагери, с пътуванията по безброй състезания.

Сега различно ли е в залата, режимът ти друг ли е?

Не. Никога не съм обичала да кисна по заведения, мога да изляза, но бързо ми омръзва. И си тръгвам, когато другите тепърва идват да се забавляват. Това петък и събота дай сега да ходим да се веселим абсолютно го няма при мен.

Какво ще гониш сега, Симона? Имаш достатъчно титли и медали в художествената гимнастика и от европейски, и от световни първенства.

Моята програма максимум... Не че нямам амбицията отново да участвам в големи състезания. След всичко преживяно и целия изминат от мен път желанието ми не е на всяка цена да ида на световно. Искам да постигна удовлетворение от играта си, от това, което ще покажа на треньорката си, на света, на хората до мен.

Искаш да кажеш, че досега не си имала това желание, така ли?

Не. Всичко беше амбиция за състезание, от едно в друго, бързай, гони олимпиада, гони второ, трето. Нямах време да усъвършенствам детайлите.

А имаше ли време да живееш като нормално момиче, прекарвайки по-голямата част от времето си в залата?

Аз съм от друго поколение гимнастички. При мен не е имало принуда, каквато е упражнявана върху предшественичките ми, златните момичета. В нашия спорт без дълги тренировки няма как да стане. Но не съм преживяла лишения, гладуване, драми в залата. Ограничения никой никога не ми е налагал, но просто няма никакво време за нищо друго, освен да уча и да тренирам.

Какво е най-лошото, което ти се е случвало в гимнастиката?

Аз и сега плача, когато не става както искам – дали съчетанието, дали резултатът от някакво състезание... Но с времето се научих и да губя, и да приемам лошото като нова възможност, дори като стъпало към нещо добро. Когато през 2002 година счупих кост на стъпалото, бях толкова заета с участия и тренировки, че нямах време да се оперирам. Играех на обезболяващи, тъпчех се с лекарства... И само благодарение на допинг скандала успях да намеря време и да се оперирам.

Чакай, чакай, разкажи ми по-подробно за този допинг скандал, който не споменаваш като нещо лошо в спортната си кариера!

Ами възможно най-лошото нещо в живота на един спортист е да бъде лишен от състезателни права заради допинг. През 2003-а на мен ми излезе положителна пробата А, отвориха и пробата В – и тя положителна. Оспорвахме с г-жа Гигова голямата разлика в концентрацията на двете проби пред съда в Женева, но резултатът беше, че ме наказаха с 10 месеца лишаване от състезателни права. Беше малко странно, защото наказанията в зависимост от степента на провинението са 3, 6, 9, 12 или 24 месеца. Но 10 месеца точно ми спасиха състезателната кариера през следващите години. Оперираха ми крака, възстанових се, подготвих се и се явих на Олимпиадата в Атина, точно месец преди нея ми изтече срокът на наказанието. Аз на две олимпиади участвах след операция – и в Пекин през 2008 след интервенция за отблокиране на прищипан нерв на гръбнака.

Как успя да си счупиш крака и какво точно се случи с гърба ти?

Крака го усетих по време на международно състезание как припука и болката се изстреля от глезена до бедрото ми. Не знам как успях да си доиграя съчетанието. Две години се чудиха докторите какво точно е станало – оказа се, че съм си пукнала една от лъчевите кости на ходилото. Карах дълго на загадки и инжекции, през което време съм успяла да я дочупя, а после дори съм я и стопила. А от препаратите за калциране, които вземах – да изградя нова ненормална костица, която притискаше нерви и сухожилия. В Холандия я изрязаха, ошлайфаха и не се наложи да ми присаждат кост от тазобедрената става. Сега съм супер, не усещам нищо. А гърбът – няма гимнастичка, която да не я боли, ние се огъваме по нечовешки начини. Операцията там беше с лазер и доста по-лека.

Все така добра ли си, както преди да родиш Алексей, или може би дори си по-добра?

Виж, аз съм реалист и си давам сметка, че това, което харесваме с моята треньорка, го правя добре. Трябва ми обаче още издръжливост за цялото съчетание. Но издръжливост се натрупва постепенно и се губи дори да спреш само за две седмици. А аз съм почивала години и трябва да наваксвам повече. Сега тичам на стадиона – това е най-доброто за здрави крака. Преди не го осъзнавах и нищо не беше в състояние да ме накара да тичам.

Връщането в активния спортен режим няма ли да те отнеме от детето ти?

Не, за мен това е работа, каквато всяка майка работи. През това време Алексей е на детска градина. Освен това сега не тренирам колкото преди. Пораснала съм. Повече с разума си тренирам, не разчитам на треньорката да ме вдига, ако съм смачкана и немотивирана. Ако усещам, че не съм в кондиция, сама търся начин да се мотивирам и амбицирам. Не чакам г-жа Дукова да ми се скара, че съм отпусната и не работя с целия си потенциал. Нормално е момичета на 15-16 години да не осъзнават нещата по този начин, по който аз ги осъзнавам сега на 27 години.

Все един ден ще излезеш от активна състезателна дейност, тогава какво?

Е, хайде да не говорим за излизане, аз току-що влязох. Осъзнах, че ако се бях почудила още пет години, нямаше да мога...

Ама има си възраст, от която нататък става невъзможно да тренираш и да се състезаваш, особено в художествената гимнастика.

Гимнастиката винаги ще е част от живота ми, дори и да не остана на 100% в нея. Живот и здраве, ще играя още няколко години. После искам да се върна към телевизията. 

Говори се, че телевизионната ти кариера е била препъникамък във връзката ти с Горан, бащата на сина ти.

Нищо подобно, живяхме заедно в перфектни отношения, когато водех предаване. Той беше абсолютно за.

Не съм те гледала, но чета доста негативни отзиви за телевизионната ти авантюра.

Станах водеща, без да съм учила за това.
Споделих, че бих искала да се захвана с такъв проект, и ми се довериха. Колкото до това дали оценките са негативни или позитивни, не е ли същото и за изявите ми в гимнастиката? Това не ме притеснява и не пречи да си направя магистратурата по журналистика, за да мога един ден отново да се върна в телевизията. То и сега бих го направила, но единствено ако имам ангажимент към седмично предаване, не към всекидневно. Само така бих могла да го съчетая с активната си работа в залата.

Как кореспондира решението ти да се върнеш в активния спорт с раздялата с приятеля ти?

Раздялата беше факт, когато реших да се върна. Няма абсолютно никаква връзка между двете събития.

Добре, можеше ли да се върнеш в гимнастиката, оставайки с бащата на сина ти?

Една жена, която иска да има и дете, и семейство, и кариера, не би трябвало да избира едно и или две от тези неща. Ако знае как да го направи, може да ги има едновременно.

Защо все пак се разделихте, имаше ли изневяра, както се тиражира?

Осъзнах, че нещата между нас не са като в началото, че на мен ми липсва нещо. А аз, когато много искам нещо, го правя, боря се за него и не се замислям за цената, която трябва да платя, за да успея да го имам. Не пестя силите си, за да го постигна. Не гледам колко е труден пътят към целта. Силна жена съм. Доказах го и с тази категорична стъпка, за която мнозина ме упрекнаха. Знам, че ще ми се отрази и физически, и психически завръщането ми в залата на тази възраст. Ще ме гледат под лупа.

И ще се дистанцират от теб...

О, нека. Не ми е приятно да ми натрапват съвети и мнения. Бих попитала, бих изслушала, но изборът е мой. Човек е силен, когато знае какво иска. Най-лошото е да не знаеш какво искаш. Да се луташ е страшно.

Алексей на теб ли прилича?

Абсолютно. Баща му е по-мек, по-разбран. Малкият целия си инат е взел от мен.
И пак те питам защо го остави този разбран мъж, Симона? Заслужаваше ли? Никой не заслужава да бъде наранен. Но няма раздяла между двама души, без някой да бъде наранен. Дори и по взаимно съгласие, пак боли, като късаш. Ако дълбоко се размисля, може и да намеря някакъв отговор. Но защо трябва да го правя? Искала съм да си тръгна, така съм преценила, сторила съм го. И съм си го преживяла. Но не съм го направила, без да помисля и прибързано. Трябваше аз да се съхраня.

Как продължихте с Горан след раздялата?

Като интелигентни хора. Всичко свързано с Алекс обсъждаме, той прекарва с когото от нас колкото време поиска.

Сега имаш ли друга връзка?

Нямам навика да осведомявам медиите за личния си живот. Връзката ми с Горан приключи през 2010-а, а медиите разбраха чак в 2012-а. Нито съм парадирала с това, че съм влюбена, нито съм страдала публично. Не се обяснявам медийно.

Кога пак ще ти се прииска да имаш дете?

Вече искам още едно или дори две деца. Но след известно време. Нека първо постигна по-близките цели, които съм си поставила. Аз съм отговорен човек, не мога да променям приоритетите си току-така, особено когато съм ги заявила пред много хора.

Лесно ли се роди Алексей?

Със секцио. Така исках. Не се навих да пробвам нормално раждане, макар че една приятелка, също гимнастичка, роди за пет минути. Иначе бременността ми беше лека, напълнях само 7 килограма. Фигурата ми въобще не се промени, може би само бюстът ми...

Как те промени детето?

Аз бях ужасно нетърпелив човек, исках всичко на минутата, в която се сетя за него. Алекс ме накара да стана по-спокойна и балансирана. Голяма опора ми е, учител. Усеща ме и пита. Искам за него най-доброто. А то е каквото и да прави, да го прави с любов и желание, не насила и по задължение.

Как изглежда идеалният ден на Симона Пейчева?

Усмихнат. По какъв начин ще бъда накарана да се усмихвам, няма значение. Не някакъв ден по програма. Просто усмихнат ден. Дори и нищо специално да не се е случило.