Но го усещаш като семейство, така ли?

Да. Смело мога да заявя, че това е човекът. И много искам, освен баща, да е и възпитателят на децата ми. Защото в днешно време често създателят си отива. В началото имаше един период, в който си казвах: не, аз докато не стана сигурна... В какво? Че няма да избяга този човек? После си казах – за кога ще ставаш сигурна и как можеш да бъдеш сигурна в това. Аз съм човек, който дори в такава ситуация ще се справи. Не разбирам какви са ми били страховете. Желанието ми е, ако е възможно, детето ми да израсне в нещо, в което съм израснала и аз.

Какво е било това?

Приказно семейство. Майка ми и баща ми и до ден-днешен се държат за ръка. Те имат 50-годишен брак почти. Виждам себе си и Дончо като майка ми и баща ми, но аз играя баща ми. Определено Дончо е по-хрисимият. По-добрият от двамата. Майка ми е същата. По-търпеливата е.

Какво казват родителите ти за Дончо?

Че ако се разделим, се отричат от мен.

А за предишните ти връзки какво казваха?

Те са достатъчно деликатни, когато нещо не им харесва, да го премълчат. И достатъчно умни, за да похвалят добрия избор. Много добре знаят, че не можеш да предпазиш един човек в едни взаимоотношения, като му кажеш: не прави това.

Не, нито в професионален, нито в личен план. Имам интересни избори. Бяха ме приели да уча рекламен дизайн в Австрия, но се върнах тук, защото ми домъчня. Още имах тийнейджърска връзка, 4-годишна, много вярвах, че това е връзката на живота. И почнах да уча в Художествената академия. След една година майка ми каза: с баща ти отиваме на почивка в Долна баня при едни приятели, обаче теб утре сме те записали на кастинг при Слави. И аз отивам на кастинг абсолютно заради тях. Пеех в група по това време, имаше едно заведение Буги бар, на Плиска. На 20 години бях. И ето пак съдбата... С Мария Игнатова спорим много за съдбата и късмета. Тя казва, че всичко зависи само от човека. Но аз смятам, че има съдба. На кастинга чух Деси Добрева, и до ден-днешен помня, че тя беше номер 6. Пя феноменално. „Лале ли си, зюмбюл ли си“. Всякакви джаз песни. Изключително подготвена. И аз си казах: тръгвай си моментално, Александра, няма какво да правиш тук. Тръгнах да излизам и на входа ме спира секретарката. Къде отиваш? Тръгвам си, няма как да стане. Вие искате народно пеене, аз не мога. Не, връщай се, ще си изпуснеш късмета. И се върнах. Всъщност аз направих избора да си тръгна, но някой ме върна. Така че Мария да не ми говори, че няма съдба. Така попаднах, както аз го наричам, в моята музикална академия. С много по-добра реализация след това. Това, което правех всяка вечер, ми даде свободата да импровизирам с Дончо в нашата музика. Той вади различна музика всяка седмица и аз излизам и импровизирам на неща, които дори не съм чувала преди. Много хора не вярват. Казват: ти пееш на плейбек.

Какво друго научи при Слави?

Там се научаваш на точност точно на третия път, в който платиш глоба за звънене на телефон или закъснение с 5 минути. Научаваш се на изключителна дисциплина и това много ми липсва на другите места. Като закъснее някой, се побърквам. Дончо закъсняваше в началото на нашите отношения, но много бързо престана. И то не само спрямо мен, а тотално.

Глобяваше ли го горкия ангел Дончо?

Аз имам един поглед, който е... Със сигурност е за повече от 100 лв. – колкото беше глобата при Слави.

Каза ми, че си излязла с много ниско самочувствие от това шоу.

Слави има такъв маниер, по-първичен. За да може да те контролира, те държи с ниско самочувствие. При някои хора върви, но при други не. Тази разлика можеше да се види между Деси и мен. На Деси като й се каже „не ставаш“, тя се побърква, моментално се изправя и го преодолява. А на мен като ми кажеш няколко пъти „ще ти скъсам ушите“, или „що си изкуствена бе“, аз се притеснявам и ставам превъзбудена и изкуствена наистина. Когато излязох от шоуто, страдах от много ниско самочувствие. Когато Маги ме извика на кастинг за „България търси талант“, аз насред кастинга тръгнах да го убеждавам, че не ставам. И той: ти малоумна ли си? Престани, излагаш се. Единственото, което искам от теб, е да си олекотиш тази гримаса. Аз имам едно свиване на челото, когато говоря. Месец и половина седях пред огледалото вкъщи и казвах текстове, тип анонси. След един месец не просто бях олекотила гримасата, а все едно си бях сложила ботокс. Маги вика: леле, трябва да внимавам какво ти казвам, защото ти си сериозен екземпляр. Отне му време да ми повдигне самочувствието.

Простила ли си на хората, от които си яла шамари? Преносно и буквално.

Да! Единия съм го срещала, но той не беше готов да ми каже „здрасти“. Предишната ми връзка. Преди Камен. А Камен съм го срещала и той дори се усмихна. Много готин момент. Сега няма как да не се обърна с усмивка назад, защото съм намерила човека, когото искам. Но в началото, когато срещнах Дончо, още преживявах... не любовта, а обидата. Три години ми трябваха.

Кое те обиди най-много?

Лъжата. В крайна сметка Камен ме замени с друга жена. Шамарите не болят толкова. За шамарите ме е срам, че съм ги допуснала. Жената е тази, която предизвиква нещата.

Това не го казвай. Не обвинявай себе си, че някой е насилник.

Още на първия шамар трябваше да си тръгна. Оставането е мой избор. Ама е трудно. Всяка жена, която е преживяла подобно нещо, ще ме разбере. Оставаш, защото искаш да му помогнеш. Отвратително е, когато този човек ти посегне и след това каже „ох, съжалявам, аз съм идиот“. Започва се едно самообвинение. В свое лице виждаш някакъв спасител. Кого ще спасяваш ти бе, бягай в такъв момент! Спасителка в ръжта! Той си е такъв, бил е такъв от началото до края. Това, че ти си го видяла с други очи, е твой проблем.

С Дончо обсъждате ли миналото си? И какво е мнението му за тази твоя връзка?

Определя я накратко: не е мъжкарско това поведение. Той знае историите ми от-до. И съм благодарна, че така ни тръгнаха отношенията. Да мога да му споделя как се чувствам. В един момент имахме някакви контакти с Камен, чисто дайвърски, и Дончо видя онова лице, за което съм му говорила. На мен това ми донесе облекчение, защото беше доказателство, че не съм преувеличила в разказите си, направо получих оргазъм. И съм много щастлива, че в отношенията ни с Дончо няма грам лъжа. Преди съм си мислела как може в една връзка да нямаш тайни. Но това да трепериш постоянно, да си мериш приказките. Отвратително е. Визирам Камен, който в началото на връзката ни каза: не искам да се занимаваш с пеене, защото гледаш мъжете, докато пееш. И оттам тръгва един порой от лъжи.

Довърши изречението, ще му скъсам главата на Дончо, ако...

Не бих му скъсала главата дори да ми изневери. Вече натрупах достатъчно опит, за да знам, че едно нещо води до друго и най-вероятно изневярата е свързана с мен, с нещо, за което може би имам вина. Не бих скъсала главата му за нищо. Прекалено добро същество е и няма задни мисли за нищо.

Виждам обаче, че отново си закачила сърцето си на ръкава.

Няма как, иначе си спестяваш много хубави неща. Трябва да се отвори човек, независимо какво следва. Аз съм такъв типаж. Пестя се в началото. Заобичвам човека с минаването на времето. С ръка на сърцето казвам, че днес го обичам 300 пъти повече от мига, в който течеше феромонната река преди Малдивите. Със страх това няма как да стане.