Докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимава се с културна история на съвременността

Капризна ли си към модните тенденции?
Донякъде. Ако ще ги спазвам, все по-задължително ми се струва да си личи ироничното отношение към тях. Попаднах на статия, която твърдеше, че иронията е най-голямата болест на съвременността. Аз бих казала, че е сред големите й достойнства – да си ироничен означава да си съзнателен, да владееш стила, към който се отнасяш, и да си способен на дистанция спрямо него.

Обновяваш ли връзката между мода и изкуство в личния си стил?
Постоянно. Интересното е, че става по-скоро по линия на музиката, отколкото по линия на визуалните изкуства. Затова и за мен е интересно да не спирам да развивам музикалния си вкус – може да звучи странно, но това ме кара да гледам по различен начин.

Къде ще търсиш вдъхновение за новия сезон?
Представям си го така: все по-широки палта, все по-странни канадски изпълнителки и едно реставрирано старо писалище.

Три имена, които съветваш да следим от съвременните артисти?
Сложен въпрос. Ето пример за трима, но те всички са заменими и донякъде произволни: Ани Васева, Бьорк и Сантяго Сиера.