Женската хистерия – често срещано заболяване през XIX век, отключва интереса на Зигмунд Фройд към човешката психика, от който по-късно ще се роди психоанализата. В своите „Лекции за въведение в психоанализата“, преиздадени на-
скоро в 100% оригиналния им вид, Фройд нарича жената „тъмен континент“.
Обърнахме се към доц. д-р Никола Атанасов, който е написал предговора към изданието, за да разберем доколко се е променило отношението на метода към жените. Доц. Атанасов преподава клинична психология в НБУ, член е на Българското психо-аналитично общество и на Международната психоаналитична асоциация, създадена от Фройд през 1910 г. www.nikola-atanassov.org

Фройд казва, че жената е тъмен континент за психоанализата. Още ли се смята така?
Този цитат на Фройд е отпреди 80 г., от първите десетилетия на психоанализата. Работата е там, че той създава метода, изследвайки самия себе си. Повечето психо-аналитици в началото са били мъже. Вече има много повече изследвания върху женската психика, включително и от жени психоаналитици.
Фройд говори за различния женски свръхаз. Какво е различното при жената?
Свръхазът е тази част от психиката, която оформя съжденията, свързани с морала, нормите и идеалите. Тя се оформя към четвъртата-петата година, когато едно желание вече може да се определи от детето като лошо. Първоначално децата правят това, което искат, и тези, които казват какво може и какво – не, са родителите. Според Фройд представата за наказанието се формира постепенно у детето, паралелно с представата за анатомичната разлика между половете. Преди да разберат, че хората принадлежат към два различни пола, децата смятат, че всички имат пенис - а на тези, които нямат, им е бил отнет заради лоши желания и намерения. Същевременно притежанието на пенис е повод за гордост. Тук говорим за психичния живот на децата преди 4-годишна възраст. Свързването на представата за наказание с представата за лишаването от пенис се нарича кастрационен комплекс. Той кара момчето да си изгради вътрешни забрани – недей да искаш и да правиш това; създава се свръхазът. Първоначалната теория на Фройд е, че понеже при момичето такава опасност няма, то няма мотив да си изгради такъв свръхаз, поради което при жените по-дълго се запазва свръхазът на родителите. Фройд смята, че затова повечето жени са склонни да търсят обекти на любовта, които напомнят бащата такъв, какъвто са си го представяли в ранното детство – голям, силен. Жените имат склонност да възприемат себе си като по-малоценен пол и това е доказано в различни изследвания. На въпрос: „Бихте ли предпочели да сте мъж?” голяма част отговарят с „да“.
Сега по-скоро се говори, че жените прекалено са се превърнали в мъже.
Логиката е същата. Аз не се чувствам добре като жена и затова се маскулинизирам.
Ще излезе, че жените се чувстват все по-зле като жени?
Не по-зле. Те винаги са се чувствали зле. Има промяна на ниво социални роли. По времето на Фройд на жените се е гледало по съвсем друг начин. Те са се държали по друг начин и са имали други преживявания. Не са имали никакви права и са възприемали това като нещо естествено. Той говори дори за женски мазохизъм – желанието да страдаш. Докато сега за жените е по-лесно да заемат мъжки роли. Например една жена може да стане мениджър, да се отдаде повече на кариерата, отколкото на децата, или дори да мисли само за кариерата. Обществото сега позволява да се прояви желанието на жената да бъде мъж.
Трябва ли това да бъде насърчавано?
Не казвам, че една жена не би трябвало да мисли за кариерата си. Говоря за случаите, когато нейният избор е направен под въздействието на ирационални нагласи. Аз слушам мои пациентки, които казват, че женските полови органи изглеждат по-грозни от мъжките. Или много ги дразни това, че мръсните думи за женските полови органи звучат доста по-мръсно, отколкото тези за мъжките. Или че по време на полов акт жената е отдолу. Такива жени могат да го правят само в поза отгоре.
От ваша гледна точка проблем ли е, че в леглото жената може да е само отгоре?
От нейна гледна точка е проблем. Когато осъзнае, че нейното желание да бъде отгоре, е проблем, тогава може да започне терапията. Но пациентките не идват с такива конкретни проблеми, те идват, защото не се разбират с партньора си.
Не е ли възможно една жена да има лидерски качества, а не те да са нейни не-осъзнати желания?
Това са различни неща. Една жена може да има лидерски качества, без да отхвърля женствеността.
Питам, защото жените все по-често заемат мениджърски позиции, а тези позиции са свързани по-скоро с действия, традиционно приемани като мъжки.
Тези позиции са по-съблазнителни за жени, които несъзнавано искат да доминират над мъжете. Тази роля се явява като примамка за несъзнаваните желания.
Какво съветвате такива жени?
Мога само да кажа, че психоанализата е начин да се работи с неудовлетворението от живота и от междуличностните взаимоотношения, което може да бъде следствие от несъзнаваното желание да се доминира другият пол.
Изкушавал ли сте се да правите анализ на световни лидерки? Ангела Меркел например.
Не може да се поставят диагнози в публичното пространство. Но това, което се вижда, е, че тя дори външно се опитва да наподобява мъж. Мисля, че няма деца. Не знам дали има и брак. Което би могло да означава, че в партньорските връзки има сериозни проблеми. И може би ги лекува по този начин.
Отказът от майчинство проблем ли е от ваша гледна точка?
Хората са мъже и жени, защото имат биологичната задача да създадат и отгледат поколение. И когато се отказват от нея, това по някакъв начин е проблем.
Някои го представят като цивилизационен избор.
Свръхазът е продукт на цивилизацията и всички страхове в отношенията с другите се изразяват в конфликти между биологичното и цивилизацията. При един такъв цивилизационен избор стои въпросът къде е отишло биологичното. Фройд е казал, че неврозата е цената, която плащаме за нашата цивилизованост.
Винаги съм си мислела, че Уди Алън трябва да бъде официалното рекламно лице на психоанализата. Тя е перфектно продуктово позиционирана в неговите филми.
Уди Алън е от Ню Йорк. В Ню Йорк има действително повече психоаналитици, отколкото където и да е другаде. Особено в Манхатън. Не само заради неврозите, а заради това, че е най-богатият град. В Америка психоанализата не се поема от здравните застраховки. Докато в Европа има страни, в които се поема – Норвегия, Австрия. В Германия се плаща 300 часа психоанализа годишно.
Все още ли я има кушетката?
Това е част от метода. По-удобно е чисто физически, можеш и по-лесно да се насочиш към вътрешния си свят. Фройд се е шегувал, че използва кушетка, защото не може да издържа да гледа 8 часа на ден пациентите в очите. В днешно време психоаналитиците практикуват и т. нар. психодинамична терапия. Сеансите са 1 или 2 пъти седмично и не се използва кушетка. В психодинамичната терапия пациентът е насърчаван да казва каквото му идва наум – както е при психо-анализата. Но е настроен предварително да говори повече за конкретен проблем.
Как да си намерим психоаналитик?
Той трябва да е обучен по стандартите на Международната психоаналитична асоциация. У нас в момента има 7 психоаналитици, нейни членове. Няколко други са пред завършване на подготовката си. Всички те са обединени в Българското психоаналитично общество. Информация може да се получи от сайтовете на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България, на Центъра за психоанализа и психотерапия „Аналитика” и на Българската асоциация по психотерапия. Освен това има психоаналитици, които се формират в т. нар. Лаканианска психоанализа (по името на Жак Лакан). Освен квалификация е необходимо пациентът да има доверие в аналитика и двамата да се сработят добре.