„Никога не съм имала добър вкус нито за сценарии, нито за съпрузи. Затова се провалиха и браковете, и филмите ми."

Най-щастливите моменти в живота са тези между отделните ми бракове“ – казва Ламар. Показателно е, че тя на няколко пъти отказва роли във филми, които впоследствие се превръщат в истински класики. Така например ролята в „Казабланка“ е предложена първо на нея, но след като тя я отхвърля, отива при Ингрид Бергман и филмът предизвиква истински фурор. Не й било писано на Хеди Ламар да се превърне в голяма звезда.

Третият й съпруг е сравнително известен актьор – Джон Лодър. Той е с 16 години по-възрастен от нея, истински джентълмен, възпитаник на „Итън“. Героите във филмите му все пушат лула и това се вижда особено забавно на Хеди. Именно Джон е бащата на двете й деца, едното от които е осиновено. Хеди никога не говори за децата си. Двамата с Джон живеят заедно четири години. С никой от следващите съпрузи тя не пожелава да има деца.

Съпруг №4 – Теди Щофър – е швейцарец. Музикант, свири в бенд, хотелиер, собственик на клуб, плейбой и понякога актьор. Той е човекът, който превръща Акапулко в световноизвестен курорт. Пътуват много, Теди я отрупва с бижута и наркотици, но Хеди не успява да се пристрасти към нито едно от двете. Всъщност носи единствено ред перли, подарени й от нейния любим Джордж, и то само понякога. „Съпружеските“ бижута заключва в сейф. В Холивуд Хеди е известна с това, че притежава най-великолепните творения на Диор и Скиапарели, но почти никога не ги облича. Предпочита семпли и дори строги вечерни облекла в черно и бяло.

През декември 1953 г., само на 39 години, тя сключва петия си брак с Хауърд Лий, собственик на нефтена компания. Супербогат тексасец с дърварски маниери, които тя се заема да подобри.

„Проблемът ми е, че се женя за мъжете, които съжалявам, и ги напускам, защото виждам, че нищо не мога да променя.“

Хауърд купува за себе си и Хеди огромно ранчо – над три хиляди акра – близо до Хюстън, Тексас, и я затваря там. Хеди е толкова уморена от партита и съсипващи критики, че няма нищо против. Първата година дори се чувства добре – язди коне по пижама и отглежда цветя, но после започва да става непоносима. И то от чиста скука. Праща писмо до платоничния си любим Джордж Ентейл непременно да я посети, защото ще откачи, но не получава отговор. После разбира, че по същото време на него му се е родило дете.

Точно през „тексаския си период“ Хеди Ламар започва да краде. Пак от скука. Пантофи за 5 долара, а след това собствените си бижута. Измисля небивалици, иска да я тестват на детектор на лъжата, разиграва истерични сцени. И в двата случая я съдят, а после я оправдават. Започва да пие и в края на втората година от брака им съпругът й подава молба за развод. Хеди се залива от смях, когато прочита мотивите за молбата му. „Тя прекалява с всичко и е жестока“ – пише Хауърд Лий, петролният магнат. „Нямам какво да кажа – отговаря Хеди. – Обикновено жените пишат такива неща.“ Развеждат се, а след броени месеци тя се омъжва – за шести и последен път – за адвоката си Луи Боаже, който я защитава по време на бракоразводното дело. Едва изкарват две години заедно. „Как мога аз да разбера бедното старо чудовище?!“ – е единствената реплика (взета от приказката „Красавицата и Звяра“), с която тя коментира последния си брак.

Малко след това умира Джордж Ентейл Единствения и Хеди Ламар изгубва завинаги интерес към мъжете, филмите и света. Купува си къща във Флорида и се затваря там сам сама преди още да е навършила 50 години. Отдава се на екстравагантни изобретения – в памет на Джордж. Те са нейното „ръкоделие“. „Въпреки че между нас отношенията не бяха традиционните мъжко-женски отношения, или може би тъкмо заради това, той ми даде едновременно интимност и свобода. Неща, които не получих в нито един от шестте си брака“ – признава Хеди. Умира напълно сляпа и – казват – щастлива. Защото най-после в старостта си успяла да свали маската, която цял живот не й давала покой – тази на собственото си лице.