Скандал! Хеди получава оргазъм в едър план.
Скандал! Всичко това се случва за първи път в историята на киното. Скандал! Сюжетът? Никой не си спомня. Дори самата Хеди. На премиерата тя отива заедно с баща си и майка си, които въобще не подозират какво ги очаква. Уважаваният в цяла Виена банкер е на косъм от инфаркта, нищо че на оргазмената сцена дъщеря му най-спокойно му обяснява, че режисьорът през цялото време боде с карфици стъпалата й, за да изкара от нея съответните звуци. Хер Кийслер напуска залата и моментално започва да обмисля как да спаси честта на дъщеря си. По онова време начинът е само един – брак по спешност. Кийслер избира бъдещия си зет за броени часове – оръжейният магнат Фриц Мандел, несметно богат, в превъзходни търговски и дружески отношения с набиращите популярност и влияние нацисти, 14 години по-голям от Хеди. Сгодява ги още на другия ден. Дъщеря му не се дърпа много. Още няма и 20 години и дори не разбира какво точно се случва с нея. Кийслер разказва на Фриц Мандел за филмовата „кариера“ на дъщеря си, но той запазва самообладание и заявява: „Няма проблем! Ще изкупя всички копия на проклетия филм.“ И го прави. За няколко денонощия пръска 300 000 долара и изкупува всички копия, запечатали „екстазите“ на годеницата му.

Само едно копие не успява да прибере – онова, което вече е в ръцете на Луис Б. Майер от MGM. Старото куче отказва да продаде копието на каквато и да било цена. Защото е открил своята нова богиня – Хеди.

Бракът на Хеди с Фриц продължава три години, през които неговият бизнес процъфтява, защото комбинацията от оръжия и толкова красива жена наоколо е нещо, на което никой мъж не може да устои. На Хеди й е ужасно скучно с тези господа, които могат да й бъдат бащи, че дори и дядовци. Интересни са й само разговорите им за торпедата и за това как инженерите се опитват да ги управляват чрез радиосигнал. Гледа схемите, които мъжете си показват един на друг, докато всъщност гледат нея. Никой дори не подозира, че тя въобще ги слуша.

Междувременно Хитлер идва на власт, а заедно с това започват и проблемите с евреите. Хеди не е застрашена, тъй като мъжът й доставя оръжие на нацистите. Само че самата тя намира безопасността си за отвратителна, защото всички евреи са подложени на все по-явна репресия. За по-голяма сигурност, пък и защото винаги е смятал, че така трябва да бъде, Фриц Мандел я затваря вкъщи и почти не й позволява да се среща с роднините и приятелите си. Хеди обаче не знае, че някъде там, отвъд океана, един човек не е забравил богинята, която излиза гола от езерото в кадър от безумния чешки филм. Могъщият Луис Б. Майер най-после решава да й се представи. Защото усеща, че точно в този момент ситуацията в Европа е такава, че тя няма да му откаже.

Майер не идва лично във Виена, а изпраща своя говорител Хауърд Стрикланд със задачата да се срещне с Хеди и да й предаде, че господин Майер я кани в Америка, за да я направи звезда. Легендата мълчи за това как точно Хауърд Стрикланд си е уредил среща с Хеди, но казва как тя е отишла на срещата – след като упоява със сънотворни прислужницата, която хем се грижела за нея, хем я пазела. Хеди буквално избягва от мъжа си и от Виена. Двамата със Стрикланд заминават за Америка с кораб, а на кораба ги очаква Луис Майер.

Че Хеди Ламар е била любовница на митичния бос на холивудското студио е нещо, за което само се намеква дори в най-смелите книги, посветени на живота на актрисата. Сигурно е само, че той още на кораба й сменя фамилията, защото Кийслер не му звучи много холивудски. Нарича я Ламар (идва от „ла мер” – море на френски).

„Да си звезда означава да притежаваш света и всички хора, които го населяват. След като вкусиш звездната слава, всичко друго за теб е бедност.” Хеди получава изненадващо лесен „презокеански“ развод от оръжейния магнат, а Холивуд я посреща с отворени обятия. Веднага получава няколко роли на жени вамп и среща втория си съпруг – Джин Маркли, сценарист и продуцент. Де юре бракът им продължава две години, но де факто – само шест месеца. По време на този брак обаче се ражда изобретението, заради което един ден – едва през 1990 г. –

Хеди Ламар ще е единствената жена вамп, украсила корицата на бизнес библията Forbes. Когато Хеди се появява в Холивуд, там властва сладката блондинка тип бамби гърл Джийн Харлоу. Хеди я детронира за броени дни. Цял екип стилисти и дизайнери изгражда имиджа й на мистериозна брюнетка, но Хеди наистина излъчва класа, а в началото на американската й кариера всички пишат за „европейската тъга в очите й“.

През 1940 г. Европа вече воюва с хитлеристка Германия, но в Бевърли Хилс купонът си върви. Хеди обикаля партитата и се запознава с важните хора от „фабриката за илюзии“. Така среща Джордж Ентейл – авангарден композитор, който работи заедно с Фернан Леже по прословутия за времето си експериментален филм „Механичен балет“. Хеди и Джордж стават приятели в първия миг, в който се виждат. Той е изключително красив и много талантлив и красотата не му пречи да го приемат сериозно във всички кръгове. За разлика от него Хеди никога не успява да се пребори с предразсъдъците на времето си. Тяхното приятелство никога не прераства в интимна връзка и си остава напълно платонично, но за Хеди Джордж Ентейл е мъжът на живота й, нейната сродна душа. Единственият. Те са съвършената невъзможна двойка.

В автобиографията си „Лошото момче на музиката“ Джордж описва точно как на Хеди й хрумва идеята за „прескачаща честота“. Той й е на гости, тя вече живее отделно от втория си мъж. Спретват си пикник на килима и си говорят за войната. И двамата имат близки в Европа и се отвращават от антисемитизма, който върлува там. Хеди разказва на Джордж за торпедото и за всички разговори, на които е станала свидетел на бизнес вечерите на първия си мъж. Торпедото вече се управлява с радиосигнал, но врагът лесно го улавя и пренасочва. На Хеди й хрумва, че сигналът трябва да прескача, за да заблуждава противника.

Така се ражда идеята за скоковия модел, „прескачаща честота“, която Джордж Ентейл доразвива практически с познанията си за принципа, на който работи механичното пиано. Джордж веднага осъзнава какво са измислили, но Хеди не вярва, че от цялата тази работа ще излезе нещо. Въпреки това двамата патентоват изобретението си, но тъй като актрисата все още е с австрийско гражданство, Америка се страхува да не би тя да развива шпионска дейност.

През 1942 г. обаче, след като военните проверяват цялото й досие, изобретението „прескачаща честота“ влиза в употреба под името „сикрет комюникейшън систем“. Дълго време се използва само за военни цели, а широко навлиза в бита на хората години по-късно с развитието на дигиталните технологии. Днес е в основата на всички видове мобилна техника, безжична комуникация и дори в сателитната отбранителна техника на САЩ. Информацията за това откритие обаче излиза наяве едва в края на 20 век, след гореспоменатата публикация в сп. Forbes. Едва тогава Хеди Ламар и синът на починалия вече Ентейл получават заслужените награди и почести.

Хеди не отива лично на нито една церемония, изпраща сина си. Тя напуска света на блясъка и суетата в края на 60-те – и го напуска завинаги. Макар да живее още 30 години, никога повече не се появяват нейни снимки или интервюта. До края на живота й.