Гениалният Салвадор Дали, след като нарисувал портрет на холивудската звезда Мей Уест, изкоментирал: "Когато се приближиш до нея, виждаш мамещи и предразполагащи устни. Но внимавай! Тази уста може да те изяде всеки момент!"

Няма данни до смъртта си в Лос Анжелис през 1980 г. Мей Уест да е изяла някого, но "ухапани" от пиперливия й език се чувствали не един и двама. И макар тя доста да си е патила от това, дори за миг не помислила да се смири. Защото провокацията била нейната запазена марка.

Както сама го е казала: "Още като момиче изгубих репутацията си и се възползвах от този шанс." Всъщност - с добра или лоша репутация, мъжете винаги са обожавали Мей. Независимо дали се казвали Кари Грант, Салвадор Дали, Дюк Елингтън или Джон, Пол, Джордж и Ринго.

Жената, която наричат "довоенната Мадона", се ражда с името Мери Джейн Уест на 17 август 1893 г. в нюйоркския квартал Бруклин в семейството на бивш боксьор - скандалджия и пияница, във вените на когото тече взривоопасна смес от ирландска и африканска кръв. Съпругата му Матилда произлиза от семейство на баварски евреи и до сватбата си изкарва пари като модел - рекламира дрехи в универсални магазини. Да осъществи голямата си мечта - да стане актриса, Матилда или Тили, както я наричали, не успява, защото трябва да отглежда трите си деца - две дъщери и син. Амбициозната майка обаче забелязва, че най-голямата й дъщеря е родена за сцената.

На 5 години Мери прекрасно пее и танцува, на 7 помита конкуренцията в местен конкурс за млади таланти. С помощта на майка си тя отрано разбира, че ако правилно използва физиката и ума си, може да си пробие път нагоре. Напуска училище, за да се присъедини към местна театрална трупа. На 12 играе във водевилни представления, на 14 вече е обиколила сцените на половината страна, а на 18 набързо се омъжва за своя сценичен партньор Франк Уолъс. После също толкова набързо го напуска, за да се появи на Бродуей.

В сърцето на театрална Америка Мей прави впечатление не толкова с блестяща външност - тя никога не е била голяма красавица, с широко лице, висока едва 155 см (затова пък бюстът й впечатлява - 130 см!), по това време все още е кестенява - знаменитите й платинени букли ще се появят 10 години по-късно, колкото със сексапилния си дрезгав глас и със солените си до неприличие шеги. За да компенсира ниския си ръст, тя носи шеметно високи обувки с 20-сантиметрови токове, които раждат и знаменитата й поклащаща се походка.

Играе роли на жени от "сенчестото" общество от края на 19-и век, жени - котки, без пари и потекло, но които знаят какво искат от мъжете и как да го постигнат. От тях тя заимства стила си на обличане, който става нейна визитна картичка през годините. Ярки, леко вулгарни рокли по тялото, корсети, пайети, фалшиви брилянти, леопардови кожи и екстравагантни шапки с пера. Доста по-късно, през 1958 г., вече 66-годишната Уест се появява на церемонията за Оскарите с абсурден букет от пера, затъкнат в платинените й къдри. Всеки друг на нейно място би изглеждал нелепо като цирков кон, но тя е... великолепна, удивителна и публиката я аплодира.

През 1913 г. Мей е на върха със сладострастните си изпълнения на танца шими, който копира от негърките, танцуващи в харлемските барове. По това време вече й приписват цяла кохорта любовници - знаменити боксьори, актьори, журналисти, борсови посредници. В живота й се появява адвокатът Джим Тимони, отначало вероятно като любовник. По-късно той се превръща в неин личен менажер, който 25 години се грижи за парите й и за нея самата. От него Мей научава, че трябва да държи завесата пред личния си живот спусната, винаги да изглежда необвързана, за да бъде желана.

Веселата затворничка

Постепенно на Мей й писва да произнася от сцената измислени от друг реплики и тя започва сама да пише скечове и пиеси. Не се колебае да нарече първата си пиеса, по-скоро еротичен фарс, "Секс", въпреки че по това време думата не употребяват дори най-разкрепостените вестникари. Тази история за проститутки и каубои, в която Мей излиза на сцената в прозрачна туника и сяда на коленете на "любовника" си, жъне невероятен успех - 368 представления! - до момента, в който в залата не нахълтват полицаи и не я арестуват за обида на обществения морал. Осъждат я на 10 дни затвор.

Друг може и да се уплаши, но не и тя. Успява да завърти на малкия си пръст началника на затвора, който обядва с нея, разрешава й да носи собственото си копринено бельо, както и да си поръчва закуска от близкото кафене. За капак накрая я освобождават два дни предсрочно за добро поведение. Мей излиза от затвора като национална знаменитост. Вестниците възмутено пишат как в най-свободната страна жена може да бъде осъдена само защото се осмелява да говори за секс. Но тя си спечелва и един голям враг - цензурата. Следващата й, посветена на хомосексуалистите пиеса, е забранена в Ню Йорк и тя я играе в Ню Джърси. На сцената заедно с Мей са 40 истински травестити и гейове, нейни приятели.

Мей казва: "Транссексуалните ме обожават. Аз съм това, което те биха искали да са!" Спектакълът не оцелява дълго - полицията разгонва представленията. Подобна е участта и на други пиеси на Уест. През 1928 г. тя поставя може би най-доброто си произведение - "Диамантената Лил", в която играе остроезична певица в каубойски бар. Успехът й е голям не само в Ню Йорк, тя обикаля много от големите градове на Америка. Междувременно идва Голямата депресия. През 1930 г. умира майката на Мей. Актрисата е толкова отчаяна, че едва не захвърля кариерата си. Все пак събира сили да започне нов живот. Този път в киното...

Една много зряла секс звезда

Мей Уест държи един световен рекорд. Тя е звездата, чиято кариера като секс символ започва най-късно. 40 години са "чудовищно" много за старт на кино кариера, но Мей успява. Не благодарение на режисьори, сценаристи, гримьори и оператори, а благодарение на енергията и ума си - един от най-секси умовете в американската киноиндустрия.

Първият филм, в който играе, е "Нощ след нощ" на киностудия "Парамаунт". Годината е 1932-ра. За да снима, тя напуска родния Ню Йорк и се мести в Лос Анжелис. Наема апартамент в хотел "Равенсвуд", който ще се превърна в неин дом до края на живота й.