Йога в утроба
Работа върху баланса и всички мускулни групи, поддържащи гръбначния стълб.
Ваня Шекерова 09 May 2013
Шарън Стоун вероятно би била първата в курса по въздушна йога – заради възможността да виси с главата надолу и да изглажда бръчките и увисването на овала на лицето. Аз обаче отивам, примамена от гледката на едни хора, медитиращи в торбички, висящи от тавана. Един час като бебе, релакс и спокойствие. Но истинската цел на гуруто Людмил Дренски, започнал първи с въздушната йога в България, ми става ясна още с първите вдишвания и издишвания в люлката. Работа върху баланса и всички мускулни групи, поддържащи гръбначния стълб.
Първото ми усещане е за несигурност – също като в хамак, от който лесно можеш да се изтърколиш, ако не внимаваш. Таман се уравновесявам в торбичката и Люси настоява да започваме, упражненията са поносими, леки, целят да разтоварят тялото от собствената му тежест – основно изискване за работа върху гърба, особено за хора с проблеми от сорта на дискова херния, дископатия, листеза (приплъзване на прешлените).
Все още стъпила на земята, премятам първо единия, после и другия крак през люлката, раздвижвам и разтягам с пукане глезените, коленете, тазобедрените стави. Постепенно разтягам гърба, натоварвам гръбните мускули, които – ох, май са позакърнели от лошата стойка, седеж, походка... Ние, жените, сме склонни да се концентрираме върху седалището и бедрата, да въртим до припадък педалите, без да си даваме сметка, че без тренирани мускули на гърба и гърдите дори и дупето не можем да си въртим съблазнително.
Разбирам, че правя познати от класическата йога асани, само че висейки. За някои от тях по-напредналите в групата дори не използват люлката, а само ръкохватките. Други пък освобождават ръцете си и балансират само с тяло върху люлката.
Тялото ми все още е недоверчиво, но умът ми подава сигнал за спокойствие – Люси тихичко отговаря на въпроса ми за издръжливостта на люлката, че е тествана със 160-килограмова тежест. После ми помага да заплета краката си удобно и да увисна като прилеп. Най-ефективните асани в йога са обърнатите, а ширшасана (стойката на глава) е наречена цар на асаните.
Усещам декомпресия в гръбнака, приток на кръв в мозъка и обръщане на проклетите бръчки – колко ли трябва да остана в тази позиция, за да си научат новите места? „Колкото искаш и можеш“ – смее се Люси.
Още при финалното полюляване със затворени очи в удобството на торбата усещам къде утре ще имам мускулна треска. Погалвам мислено изтормозените си от седене пред компютъра стави, „затоплям“ и отпускам един по един закърнелите мускули. Дишам, дишам, дишам. И вярвам, че правя най-доброто за тялото и духа си.
Людмил Дренски е стигнал до въздушната йога, опитвайки се да преодолее тежко заболяване на краката. Чак след като започнал да води групи, разбрал, че в Щатите има обучение по антигравити йога. Седмица след седмица вкарва нови неща в практиката, като не му е чужда и идеята да направи и силова въздушна йога.
Първото ми усещане е за несигурност – също като в хамак, от който лесно можеш да се изтърколиш, ако не внимаваш. Таман се уравновесявам в торбичката и Люси настоява да започваме, упражненията са поносими, леки, целят да разтоварят тялото от собствената му тежест – основно изискване за работа върху гърба, особено за хора с проблеми от сорта на дискова херния, дископатия, листеза (приплъзване на прешлените).
Все още стъпила на земята, премятам първо единия, после и другия крак през люлката, раздвижвам и разтягам с пукане глезените, коленете, тазобедрените стави. Постепенно разтягам гърба, натоварвам гръбните мускули, които – ох, май са позакърнели от лошата стойка, седеж, походка... Ние, жените, сме склонни да се концентрираме върху седалището и бедрата, да въртим до припадък педалите, без да си даваме сметка, че без тренирани мускули на гърба и гърдите дори и дупето не можем да си въртим съблазнително.
Разбирам, че правя познати от класическата йога асани, само че висейки. За някои от тях по-напредналите в групата дори не използват люлката, а само ръкохватките. Други пък освобождават ръцете си и балансират само с тяло върху люлката.
Тялото ми все още е недоверчиво, но умът ми подава сигнал за спокойствие – Люси тихичко отговаря на въпроса ми за издръжливостта на люлката, че е тествана със 160-килограмова тежест. После ми помага да заплета краката си удобно и да увисна като прилеп. Най-ефективните асани в йога са обърнатите, а ширшасана (стойката на глава) е наречена цар на асаните.
Усещам декомпресия в гръбнака, приток на кръв в мозъка и обръщане на проклетите бръчки – колко ли трябва да остана в тази позиция, за да си научат новите места? „Колкото искаш и можеш“ – смее се Люси.
Още при финалното полюляване със затворени очи в удобството на торбата усещам къде утре ще имам мускулна треска. Погалвам мислено изтормозените си от седене пред компютъра стави, „затоплям“ и отпускам един по един закърнелите мускули. Дишам, дишам, дишам. И вярвам, че правя най-доброто за тялото и духа си.
Людмил Дренски е стигнал до въздушната йога, опитвайки се да преодолее тежко заболяване на краката. Чак след като започнал да води групи, разбрал, че в Щатите има обучение по антигравити йога. Седмица след седмица вкарва нови неща в практиката, като не му е чужда и идеята да направи и силова въздушна йога.
ТВОЯТ КОМЕНТАР