Завижда ужасно на момичетата на сцената и години по-късно признава: "Завистта е движещата сила на моята амбиция. По-късно започнах да завиждам на всички актьори, които играят така добре, както и аз".

Когато в началото на тази година Лена Лидия Миронова получи наградата "Златен глобус" за изумителното си изпълнение на ролята на Елизабет II във филма "Кралицата", тя със сигурност си е спомнила първата си среща със светлините на рампата. Само че са минали 46 години и светът вече я познава като Хелън Мирън.

Бащата на Хелън, Василий Миронов, е потомствен руски аристократ, а дядовците й до един са били адмирали, маршали и висши военачалници, смели, богати и влиятелни мъже, останали в руската история. Майка й е англичанка - бедно момиче от работническо семейство. В семейството на Хелън никога не се е говорило на руски и в един момент баща й решава да смени името си на Базил, името на дъщеря си - на Хелън, а фамилията става Мирън.

На 15 години Хелън играе Жана Д'Арк от "Хенри VI" и буквално е обсебена от Шекспировата драматургия. Според родителите й обаче актьорският занаят не е достоен избор и те я записват в колеж за учителки, който Хелън ще не ще трябва да завърши. След това обаче никой не може да я спре.

Хелън Мирън е изиграла всички харизматични женски образи в световната драматургия - Лейди Макбет, Нина Заречная, Нора, Клеопатра (няколко пъти се е връщала към тази роля и винаги я е превръщала в сензация). По-късно, когато започва да се снима и в киното, отново играе все плашещи жени - например наложницата на Калигула в едноименния филм на Тинто Брас, обявен за брутална порнография, или свободомислещата и сексуално освободена писателка Айн Ранд в "Страстите на Айн Ранд". Казват, че няма друга английска актриса от нейното поколение, която да е снимала толкова секс-сцени, колкото Хелън Мирън, нито пък има друга, която да се е събличала толкова много - тя се съблече и навръх 50-тия си рожден ден за корицата на The Radio Times и изглеждаше великолепно. Около нея винаги е витаел смущаващият аромат на фатална жена - едновременно секси, женствена и много смела.

Днес Хелън признава, че доста късно е разбрала истината за себе си. "Дълго време се мислех за жена-воин и жена-вамп, а всъщност през цялото време съм била вътрешно неуверена, срамежлива и винаги съм търсила мъжка подкрепа. Затова всичките мъже в живота ми, иначе толкова различни като характери, си приличаха по едно нещо - обожаваха бокса и бяха силни".

Най-дългите връзки на актрисата са с фотографа Джеймз Уедж и с актьора Лиъм Нийсън. През 1987 г., по време на снимките на филма "Бели нощи", Хелън се влюбва в режисьора Тейлър Хакфорд и десет години по-късно двамата се женят. Синовете на Тейлър от предишните му бракове са единствените деца, които Хелън някога е имала, но тя и до днес изпада в панически ужас, когато някой от тях по погрешка й каже "мамо". "Нямам майчински инстинкт, а като по-млада бях доста лошо момиче", казва Хелън и показва доказателството - странна татуировка между палеца и показалеца на лявата си ръка, която актрисата си прави по време на пътуване в Южна Америка. "Бях депресирана и страшно пияна и един от местните ми направи това тату - индиански символ на справедливостта. Не искам да го трия, защото цял живот съм се борила за свободата и равноправието на жената и татуировката ми напомня онези луди години. Смятам, че най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена, е да бъде финансово независима".

Хелън Мирън признава, че и до днес, когато са заедно със съпруга си, задължително навива будилника за по-ранен час, за да правят любов, защото иска това да е първото нещо, което й се случва през деня.

"Сексуалността ме интересува, но по начин, различен от този, който ни се натрапва отвсякъде. Много често под сексапил се разбира руса коса и големи цици и нищо повече, а на мен този сексапил ми е уморителен и груб. Много харесвам начина, по който Мадона говори за секса. Книгата й Sex е великолепна, защото казва същото, което мисля и аз: сексапилът не е нещо, което е облечено върху ми, той е вътре в мен".