„Дневникът на Мая“, Исабел Алиенде, ИК „Колибри“
В главната роля: Мая Видал, с вид на скандинавка и с наполовина чилийска кръв, 19-годишна, алкохоличка и наркоманка.
В поддържащите роли: Нидия Видал, нейна баба, активистка за всевъзможни каузи, която праща Мая на края на географията на един чилийски остров, за да я спаси от демоните й; Попо – дядото на Мая и втори мъж на баба й, чернокож, астроном, най-любимият й човек; Даниел – красавец с карамелена кожа, който кара Мая да направи нещо за първи път в живота си. Какво – ще прочетете в книгата.



Исабел Алиенде пред EVA
Не ми се наложи да правя проучвания по темата за наркотиците, защото я познавам прекрасно. И трите биологични деца на мъжа ми имат проблеми с дрогата. Дъщеря му Дженифър умря след ужасяващ живот на улицата. Голeмият му син е на 47 и прекарва живота си между затвора, центрове по рехабилитация и разни други институции. Малкият син се спаси след 10 години в света на дрогата. Беше започнал на 13. Трябваше обаче да изуча дрогите, които младежите ползват днес, всяка година има нови, все по-ужасяващи комбинации. Много по-опасно е, отколкото по времето на хипитата, когато дрогите бяха идеализирани. Как се излиза от дрогата? И това не зная, някои успяват, други не. Винаги искам да разкажа една история и това, което се случва на персонажите. Не пиша наръчници за самопомощ. (Интервюто на Ивайло Харалампиев е взето в Мадрид при излизането на книгата.)

Исабел Алиенде пред конференцията TED:
Аз имам нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтари, които задават въпроси, престъпват правилата и поемат рискове. От добри, разумни хора не стават интересни герои. От тях стават само бивши съпрузи.


На представянето на книгата в ресторант „Рубаят“ издателите поканиха 6 известни дами да прочетат откъси от нея. Поговорихме си с тях на чаша вино.

Таня Карабелова, мис България 2001
Когато започнеш да четеш Исабел Алиенде, няма голям шанс да спреш. Трябва много смелост, за да можеш да разкриеш себе си, а в книгите си тя разкрива себе си и цялото си семейство с изключение на майка си, която – пише го самата Алиенде – й е забранила до 50 години след смъртта й да разказва за нея.










Гери Турийска, радиоводеща, певица и текстописец
Вярвам, че книгите са способни да променят живота ми. Преди 8–9 години хванах една книга и за една нощ я прочетох, като ревах през цялото време. В нея ставаше дума за това, че губим посоката в любовта, защото спираме да виждаме целта. На сутринта станах и се разделих с гаджето си. Книгата ми помогна да разбера, че сме изгубили смисъла да бъдем заедно. Сега с нетърпение очаквам да разбера на какво ще ме научи „Дневникът на Мая“.








Искра Ангелова, актриса, тв водеща
Замислих се какво би било, ако мои близки имат проблем с наркотиците, или не дай си боже моите деца в бъдеще. Със сигурност всеки на планетата е опитал марихуана, въпросът е да не продължи нататък. Алиенде може би не е любимата ми писателка, но у латиноамериканските автори харесвам близостта до корена, тази игривост, чувственост, начина, по който за секса се говори като за нещо естествено и красиво.








Ива Дойчинова, радиоводеща
Голямата ми дъщеря е приблизително на възрастта на главната героиня в романа – на 16. Говорила съм с нея за наркотиците. Но не можеш да кажеш просто „не“. Правото да опита каквото си иска е нейно, аз мога само да разяснявам. Споделяла съм моя собствен много бегъл опит в това отношение и това, което съм правила като журналист. За мен няма безобиден наркотик, каквото и да се говори за по-леките. Има един филм „Спасение“ на фондация „Спасение“ за хероинозависимите, изключително тежък. Взела съм го вкъщи, когато иска и както иска, отново да го изгледа.







Ирмена Чичикова, актриса
Като се нуждая от някакъв кулинарен съвет, прелиствам „Афродита“ на Алиенде. Имам оттам един много обикновен десерт, мляко с ориз. Доста хора го ненавиждат, травма от детската градина сигурно. Но в тази рецепта има тайна съставка. Млякото се вари с пръчка канела и с голямо парче лимон вътре. И след това се поръсва с канела.











Кремена Димитрова, театровед и пиар на Младежкия театър
В откъса от „Дневникът на Мая“, който аз четох, става дума за срещата на Нидия Видал и Пол Диксън – астроном, който изследва една невидима планета. Той твърди, че небето и звездите трябва да се наблюдават без предразсъдъци и че те са доказателство за нашето въображение. Този мъж рязко ми стана симпатичен, защото е интелигентен, разбира от мегалити и говори по толкова поетичен начин за астрономия. На мястото на Нидия Видал веднага щях да си падна по него.
 









досие Алиенде/
- яростна феминистка, но това – по нейни думи – никога не й е пречело да флиртува и не е страдала от липса на мъже
- чилийка, родена в Перу, където баща й е дипломат по това време
- през 1981 г., когато разбира, че любимият й 99-годишен дядо е на смъртно легло, започва да му пише писмо, за да съхрани жив духа му. Това писмо прераства в „Къщата на духовете“ – първата и най-популярна книга на Алиенде
- пише всеки ден от 9 до 7 вечерта, без неделя. Всяка нова книга започва точно на 8 януари – тогава е започнала и писмото до умиращия си дядо
- критикът и писател Роберто Боланьо я обвинява, че е убила магическия реализъм на Маркес, както сестрите на Майкъл Джексън убиват творчеството му. Нарича я „машина за писане“ и казва, че литературата й е анемична, а героите й – на смъртно легло. Не се чувствам виновна, че читателите ме харесват, контрира Алиенде
- продала е над 56 млн. копия от книгите си на над 30 езика