Суперзвездата на Холивуд изигра ролята на „последния самурай” на хитлеристката съпротива – благородника Клаус фон Щауфенберг. Кой би могъл да го направи по-добре, дори и да е с 30 см по-нисък от оригинала?

Личният му чар действа безотказно и той го знае. Но не пропуска преди да седне на масата за пресконференция в мадридския хотел Риц, да се ръкува с всички участници в нея. Том Круз, суперзвездата на Холивуд, раздава с широка усмивка автографи и се снима с всички желаещи цели 15 минути, за разлика от далеч по-маловажни актьори, които си тръгват с кисела усмивка през задния вход.

 Заради него за пръв път в историята си Кралската опера Театро Реал в Мадрид домакинства кинопремиера. Изключението е за филма „Операция Валкирия”, в който Том Круз е полковник Клаус фон Щауфенберг, организатор на един от опитите за убийство на Хитлер. И все пак при гостуването му в испанската столица не липсва тема-табу. Круз, който е един от най-високопоставените членове на сциентоложката църква, категорично отказва да говори за нея.

Филмът предизвика оживени полемики и недоволство. Наследниците на полковника не гледат с добро око на американската звезда, злите езици твърдят, че освен всичко друго, една от причините била, че Круз е прекалено нисък. А фон Щауфенберг е висок и строен, с осанка на средновековен рицар. Германските власти също не са очаровани и изключително трудно разрешават да се снима на исторически места, а някои от тях остават забранени.

 Скандална се оказва и връзката на Круз с църквата на сциентологияга, която в Германия е обявена за секта. И въпреки всичко продукцията печели одобрението на критиката. А Том Круз както винаги кипи от ентусиазъм. Ако той не ви убеди в това, в което вярва, няма кой! Круз има още един коз в маркетинговия си план – перфектните според него отношения с ексгаджето му Пенелопе Крус: „Страхотна актриса е. Семейството й ще дойде на премиерата”.

Играете с маска на едното око и на практика с една ръка.

Това е част от героя ми. Трябваше да наблегнем върху всички реални детайли около него. Неговите ограничения трябваше задължително да станат  мои. Дори в определени моменти режисьорът ми казваше „направи еди какво си с другата ръка”, а аз дотолкова бях свикнал да играя с една ръка, че му отвръщах: „нямам друга ръка”. Когато обличах униформата, веднага се превръщах в героя. В началото беше странно, но постепенно свикнах и дори забравих кой съм. Когато веднъж близките ми дойдоха да ме видят, в първия момент бяха шокирани.

Вероятно защото играете реален герой, критиките към вас не закъсняха. В Германия изглежда не са доволни, че американец играе техен персонаж.

Свикнал съм да нося отговорността си. Така беше и в „Роден на 4 юли” например. Имаше дискусии около локациите, но ние бяхме категорични, че трябва да снимаме в Берлин, за нас нямаше друга опция. А местата, за които не получихме разрешение, се наложи да изградим изцяло като декор. Искахме да покажем, че намеренията ни са добри. Канихме дори германците да дойдат да видят как работим. А и екипът е немско-американски. Няма да крия, че най-трудно е да защитиш филма пред тамошната публика. Същото се случи и с „Последният самурай” в Токио. Затова сега най-трудното беше в Берлин. Но повярвайте, на премиерата след края на филма хората станаха на крака и овациите продължиха десет минути.

Защо според вас винаги сте поставяни под въпрос, каквото и да направите?

Е, не всички постоянно ме поставят под въпрос, но истина е, че почти винаги се намират критикари. Свикнал съм, така е още от началото с Risky Business. Тогава например един режисьор направо отказваше да се запознае с мен, смятайки ме за третокласен актьор, а после филмът се оказа голям успех. Когато снимахме „Рейнман”, ни критикуваха, че работим бавно. Нещо такова стана и с „Интервю с вампир”. А за „Роден на 4 юли” направо ми казваха да не ми и хрумва да го правя. Подобни анекдоти имам много, но отдавна съм се отказал да участвам в тях. Ще продължа да правя филми за удоволствие, за да разкажа някаква история или чисто и просто да забавлявам публиката. За себе си съм избрал да живея живота си по най-добрия начин, по който преценя. Обожавам да бъда актьор и се смятам за голям късметлия. Веднъж Пол Нюмън ми каза: „Просто трябва да знаеш кой си и какво можеш и да не обръщаш внимание на това, което говорят за теб”. Оценявам хубавото, не приемам нещата за даденост.

Изглежда не можете да устоите на екшъна. Толкова ли обичате да рискувате?

Така е, но не просто заради риска, просто обожавам екшъните. Чупил съм си носа, ако погледнете внимателно, ще видите, че има известно изкривяване, защото не зарасна правилно. Имал съм разделени ребра, чупил съм си и различни кости. Дори съм пилотирал истински самолет без да си признавам пред шефовете на студиото, защото това може да бъде голяма драма, когато са заложени много пари. На продуцентите тия неща въобще не им харесват. Сигурно и в инвалидна количка пак ще играя в екшън филми. Е, няма да е зле да е оборудвана с джет устройство.