Верушка - графинята модел

Наричат я най-странния топмодел, муза на гении и идиоти. Оприличават я на андроид, скъпоценно насекомо с безкрайни крака

Адриана Попова 24 February 2013

Vogue, 1968 г.

Наричат я най-странния топмодел, муза на гении и идиоти. Оприличават я на андроид, скъпоценно насекомо с безкрайни крака, смятат я за руска шпионка и марсиански агент. Според Ричард Аведон е най-красивата жена на света. Висока 190 см и с 47-и номер на обувките, тя избира светът да я познава като Малката Вера – Верушка.

Едва ли майката на Верушка, графиня Готлиб фон Калнайн, си е представяла, че втората от четирите й дъщери някога ще стане фотомодел. За момиче от благородническо семейство това е толкова неподходящо! Моделите – те не бяха ли всъщност проститутки? Каквото и да си е мислила за бъдещето на семейството графинята обаче, животът със сигурност я е опровергал...
Вера фон Лендорф се ражда в Източна Прусия на 14 май 1939 г., малко преди мирът в Европа да се пръсне на парчета като изпусната кристална ваза. Такива вази имало с десетки в замъка на родителите на Вера - Щайнорт, заедно с ценни старинни мебели, персийски килими, майсенски порцелан и изящни картини, пръснати из салоните, кабинетите и спалните. Сред тях били и портретите на мъже с високи благороднически чела и жени с красиви коси и изящни рамене – предците на Вера.

Баща й граф Хайнрих фон Лендорф е офицер, приближен на външния министър на Третия Райх Рибентроп. В гората зад замъка хитлеристкото командване дори построява бункер и команден щаб. Вера и по-голямата й сестра са идеалните арийски деца – руси, синеоки и възпитани. (Това беше единственият период в живота ми, когато съм била истинска дебеланка, ще каже по-късно Верушка.) Рибентроп толкова ги харесва, че им подарява понита. Най-красивите спомени на Вера обаче не са от язденето, а от разходките с баща й до брега на близкото езеро, където двамата събирали камъни с необичайна форма. През целия си нататъшен живот тя е луда по камъните – събира ги, рисува ги, мъкне ги със себе си навсякъде - по хотели, в Париж, в Ню Йорк. Те са единственото, останало от баща й.

Граф Фон Лендорф играе двойна игра. Привидно е в обкръжението на Хитлер, но всъщност участва в заговор срещу него. Решава го, след като в окупираните части на Русия става свидетел на убийства на еврейски деца. Заговорът е разкрит, графът е осъден на смърт и обесен през 1944 г., а майката на Вера получава сметка за изпълнението на присъдата. Цялото семейство е арестувано, дори бабата и дядото. Графиня Фон Калнайн ражда четвъртата си дъщеря в затвора. Вера със сестрите си е изпратена в концлагер. А имението им е конфискувано, с годините запада и се руши.

У Вера цял живот остава горчивото убеждение, че с нещо е допринесла за смъртта на баща си. Това й докарва депресии, лечение с усмирителна риза в психиатрия и онази особена меланхолия в погледа, която Даяна Вриланд, легендарната главна редакторка на американския Vogue, по-късно ще каже, че не може да понася. „Верушка, не гледай в бъдещето, живей тук и сега, бъди щастлива“, казва Даяна. Но до този разговор трябва да минат двайсетина години...

След войната Вера сменя училище след училище, попада дори при монахините, но най-вече расте. На 14 тя е метър и осемдесет, ъгловата, непохватна, с огромни ходила. Често се спъва дори на равно и пада. Ясно е, че в училище не е хит. Една фотографка, позната на семейството, обаче й предлага да я снима в снега. И изненада - фотографията е публикувана на корицата на илюстровано женско списание. Първата й корица! Ще я последват още над 600, от които 11 само за Vogue! Но Вера още не го знае и съвсем не си представя подобно бъдеще. Заминава да учи в Художествено училище в Хамбург. Голямата й амбиция е да стане балерина. Неосъществима мечта, не и с този ръст. От годините на рисуване и танци ще й останат въображението и вкусът на художник, които ще я направят толкова различна от останалите моделки, и лекотата и гъвкавостта на балерина. (Има кадри от разцвета на кариерата й, на които тя се огъва буквално като каучук!)

Вера се мести във Флоренция, за да учи текстилен дизайн. Там фотографът Уго Мюлас открива невероятния й талант да позира и тя започва да работи като модел. Заминава за Париж, но ръстът й се оказва огромна 190-сантиметрова пречка. Среща се обаче с Айлин Форд, собственичката на прочутата агенция за манекени, която я кани в Ню Йорк. Годината е 1961. Вера заминава за Голямата ябълка с щастливи предчувствия. Срещата с Айлин е повече от разочароваща. Г-жа Форд се прави, че никога не я е виждала. После я праща да си боядиса косата черна и при адвокат – за работна виза. След няколко срещи с него адвокатът признава, че е получил от Айлин Форд указание да не й издава виза.

Вера се връща в Европа ужасно потисната. По природа тя е стеснителна и меланхолична, затова решава, че ще си измисли нова самоличност – на дръзка жена, идваща нейде от Източна Европа, обвита в тайни и с екзотично име – Верушка (ударението е на у – б. а.). Заминава отново за Ню Йорк, безкомпромисно руса, облечена изцяло в черно: манто на Givenchy, борсалино и меки ботуши до коляното. И Ню Йорк съзира в нея бъдещата си богиня – приличаща на извънземна с нечовешки дългите си крака, раздалечени магнетични очи, расови скули, плътни устни, дълга шия, гъсти коси с цвят на узряла ръж. Най-добрите фотографи чакат на опашка да я снимат: Ричард Аведон, Хелмут Нютън, Ървинг Пен, Стивън Мейзъл. Пен е първият звезден фотограф, с когото Верушка работи. Той я нарича „битника от Пето авеню“ и прави първата й корица за Vogue.

Самата тя смята, че Аведон е най-великият от всички. Той е известен с ужасния си нрав, но за него Верушка е истинска звезда и двамата работят буквално в екстаз. Тя е наистина невероятна пред камерата. Не просто изпълнява указанията, а предчувства какво се иска от нея, измисля кадрите, пълни ги с емоция и елегантност. По-късно ще каже: „Снимките за мен винаги са били любовен триъгълник – между фотографа, камерата и мен. Представях си, че в камерата е моят любим, с когото флиртувам.“ Но човекът, с когото наистина флиртува, е Франко Рубартели, също известен фотограф. Той е луд по високите расови жени, а Верушка е най-високата и най-расовата, която дотогава е срещал. Заради нея изоставя стилната си съпруга швейцарка, също доста висока впрочем. Това е и епохата на Даяна Вриланд във Vogue. Пръстите на Даяна са пословично широки и тя праща „златната си двойка“ да снима в най-екзотични места. Огромните пухкави кожи, с които Верушка е омотана на една от емблематичните й фотосесии, са снимани в ледената пустош на север. Бикините на Пучи – разбира се, че ще се снимат в джунглата. Там за първи път Верушка ще се снима с изрисувано тяло. По-късно бодипейнтингът ще стане голямата й страст. Верушка се превъплъщава в пъстра птица, леопард, Клеопатра. Не се страхува да намаже лицето си с черна боя за обувки, за да изглежда като дивачка. За разлика от другата звезда на 60-те – Туиги, не излъчва девическа крехкост. Тя е жена, дори това не, тя е стихия, която не се бои да провокира.

Рубартели ревнува ужасно Верушка. Когато тя получава покана да се снима във филма на Антониони „Фотоувеличение“, той й забранява. На нея! Естествено, че Верушка се озовава в Европа, макар и болна, след като се разболява от водата при снимки в Мексико. Точно тя е на плаката на „Фотоувеличение“, просната в краката на фотографа, а не главната актриса Ванеса Редгрейв. Кадрите от филма, в които Верушка се движи прелъстително и се изляга на пода, са обявени от кинокритиците за най-сексуалните пет минути в киното. Особено италианците полудяват по нея, но както казва тя – там високите руси жени винаги са се радвали на див успех и хората захвърлят работата си, за да им се насладят.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР