През 60-те Верушка се снима разголена или гола в няколко фотосесии, които също стават знакови за епохата на разкрепостяване, наркотици и младежки бунтове. Това дава повод на немската преса да я нарече „голата графиня“. Но Вера фон Готлиб, която през цялото това време се крие под маската на световната звезда, никога не се отказва от декадентската си печал: „Модата и смъртта вървят рамо до рамо. Това, което днес е на мода, утре е извън играта. Моделите не са изключение, те идват и си отиват.“ Тя никога няма да забрави как Хелмут Нютън й е казал, че хората от модния бизнес работят, за да пълнят кофите за боклук. Защото там в крайна сметка се озовават лъскавите списания и лицата от кориците им.

Междувременно връзката с Рубартели куца. Двамата имат един последен проект. През 1971 г. той снима филм за нея, влагайки почти всичките си пари. Лентата е абсолютно фиаско и двамата се разделят. Папараци я издебват с различни мъже: Питър Фонда, Джак Никълсън, Уорън Бийти, Дъстин Хофман, Ал Пачино. Но голямата й любов си остава камерата. В разцвета на кариерата си тя печели по 10 хил. долара на ден! Доста преди Линда Еванджелиста да посочи тази сума като единствен повод за ставане от леглото.

Салвадор Дали, с когото се познава от началото на 60-те години, я кани с посредничеството на Гала да бъде модел в негов пърформанс. Ексцентричният Дали я покрива с пяна за бръснене и после рисува графити на бялата фонова стена. Верушка доста се измъчва, защото с часове трябва да лежи на неудобна дървена дъска, но тя е свикнала да работи при всякакви условия и не гъква. После ще разкаже, че Дали бил луд на тема секс. Постоянно говорел за това, като измислял свои думи. Наричал например пениса лимузина.

През 1975 г. се скарва с новата главна редакторка на Vogue Грейс Мирабела, която иска от нея да бъде по-буржоазна. Не и Верушка, родената графиня никога не може да бъде буржоазка! И спира с моделстването. Захваща се с бодипейнтинг, снима се като ягуар, като Грета Гарбо, Бриджит Бардо, като чернокож мъж, като Ейбрахам Линкълн.

През 80-те участва в ексцентрични сесии, където изрисуваното й голо тяло се превръща в част от прозорец, от олющена стена, от купчина камъни. Фотографиите, които се показват в галериите за съвременно изкуство, са на художника Холгер Трюлч, с когото живее близо 5 години в Германия. Снима се в арткиното, има общо 11 филма с нейно участие, в единия играе Дориан Грей, в друг е Буда. През 2005 г. Пол Мориси – приятел на Анди Уорхол, и Берн Бьом снимат филм за нея, музиката е на Енио Мориконе.

Мести се да живее в Бруклин, който тогава е пълен с пустеещи сгради, но е толкова близо до сърцето на Ню Йорк. Толкова близо, че Кулите близнаци падат пред очите й. Когато сутринта преди атентата тя излиза на балкона на апартамента си, ще забележи, че небето е поразително синьо. Точно такова, каквото е било в деня на неуспешния атентат срещу Хитлер, който погубва баща й.

Понякога Верушка се завръща под светлините на прожекторите. На 63 години, през 2002 г., участва с още сто легендарни модела в прощалното дефиле на Ив Сен Лоран. През 2004 г. прави своя линия дрехи заедно с парижкия бранд «Траш кутюр». През 2009 г. дефилира за Giles на модната седмица в Лондон, през 2012-а за Anja Gockel в Берлин, и обира аплодисментите.

Сега тя продължава да живее в Бруклин с доста по-младия си приятел, музиканта Миша, и осемте си котки. Всяка сутрин излиза да кара колело и едва ли някой по улиците би дал 73 години на тази жена с развята дълга коса и хипи кърпа на главата. Не съжалява за нищо през живота си, единствено може би за това, че като модел се е снимала в кожи. Сега не би го направила за нищо на света. „Верушка има много фенове. Понякога дори и аз съм сред тях“, казва тя с онази меланхолия в погледа, която я направи фантастично различния модел на XX век.