Тя е топмодел със световна слава, във вените й тече австрийска кръв, знае 7 езика, а дядо й е бил учител на Цар Борис III. Днес бившата съпруга на Калин Балев продължава да купува картините му и смята, че  раждането на дъщеря й е компенсирало разочарованието от провала на бизнеса й.

Най-успялата в чужбина българска моделка наричат Ралица Балева. Заради това, че е дефилирала за марки като Armani, Versace, Ungaro, Givenchy, Lanvin... Заради това, че покойният гений Джанфранко Фере 10 години изработва моделите си по нейните перфектни мерки. Заради факта, че за да имат лицето и тялото й в своите календари и реклами, Pirelli, Yamaha, Campari и Chopard са й броили баснословни суми и плащат на Ралица всеки път, когато публикуват кадри от нейните фотосесии.
Италианското списание Maxim я поставя сред Топ 100 на най-красивите и сексапилни жени в света през 2002 г. Точно през този период - след 31-ата си година - Ралица казва, че е била най-успешна. Раждайки дъщеря си на 41, тя не слага точка на успешния си период като жена с реализация, стил, опит. Просто отваря нова страница, продължавайки да пише биографията си вече като г-жа Балдзарини, но и с поглед назад към корените си в България, с които се гордее повече, отколкото като снаха на втория човек в компартията през 80-те години на миналия век. Впрочем и да е правила някакви сметки, свързани с брака с Калин Балев, те просто не са се сбъднали - Ралица винаги сама е пробивала пътя си, залагайки на качествата си, а не на фамилията, която е прибавила към името си.
Кариерата й на модел е стартирала още на 14, когато са забелязали, че освен ръст и добри пропорции момичето притежава и един много специален хладен чар и рафиниран стил, че носи нещо отвътре, което озарява лешниково-зелените му очи. Всичко това „отвътре“ е наследство и възпитание от майка й, половин австрийка, литераторка и интелектуалка, от която е наследила не само перфектните мерки, лицето и косите, но и любопитството, чувствителността и устойчивостта. Между двете - те си говорят на немски! - тече един нов диалог. Ралица казва, че е започнал, когато самата тя е станала майка на 4-годишната Маргарет, която нарича баба си Маргарита Grossmutti (баба - нем.), дядо си Grand-pere (дядо - фр., защото дядо й живее във Франция), а с мен общува на прекрасен български.

Уникално е, че роди първото си дете на 41 години, Ралице. Лесно ли забременя?
Да, много лесно. Само дето трябваше да раждам с Цезарово сечение - заради възрастта и особеностите на физиката ми, и за да има по-малък риск за детето. Тя беше съвсем нормално бебе - 3,5 кг. Операцията мина леко, веднага се разхождах след това, кърмих си бебето... Не бях наддала много килограми, въпреки че не спазвах ограничения в храненето - само 8-9 кг, които много бързо свалих.

Ти за момиченце ли мечтаеше?
Бях казала каквото е, такова. Но когато със сигурност определиха пола, много се развълнувах - дъщеря! Сега още повече се радвам - Маргарет е един много оригинален характер - Скорпион. На 6 ноември е родена, тази година празнувахме в София. Тя създаде много приятелства тук. Говори много добре български освен още четири езика, макар че е само на 4 години. Изцяло съм се посветила на отглеждането й, важните първи седем години трябва да сме заедно. Тръгне ли на училище, няма да бъде вече моя.

Тя по-късно ли проговори от връстниците си?
Не, но първо започна на немски. Бавачката й в Швейцария (Ралица живее в луксозния планински курорт Сен Мориц - б. а.) беше германка. Аз държах немският да бъде един от първите й езици. После Маргарет заговори на италиански, на който говорим вкъщи с баща й. След това лека-полека и на български - имах и българка бавачка, и майка ми и сестра ми често ни гостуваха... После научи английски - аз й чета книжки, пътуваме често до Щатите. Включи и руски. Има си айпад, борави с компютъра, гледа руски анимационни филмчета.

Ралице, защо не роди дете на Калин Балев?
Защото животът ни раздели много рано. Аз се омъжих на 19 и на 21 заминах. Дълги години бяхме разделени, не разведени...

На кого от двама ви беше повече нужно да живеете по този начин - женени, но разделени?
Беше по взаимно съгласие. На мен това ми помогна да остана близка до семейството, да мога винаги да бъда близо до тях, да ги подкрепям в трудни моменти. Исках те да ме възприемат като една от тях, а не като външен човек. Досега ги чувствам близки и ми е много мъчно за бившата ми свекърва Мария Балева, която гасне...

Статусът на омъжена плюс или минус беше в кариерата ти на модел?
Не влияеше по никакъв начин. Може би ми е пречил да се свържа с някой друг мъж през това време. Аз винаги съм се чувствала омъжена, не свободна. И бях казала, че докато не се наложи, няма да се развеждам. Калин не е искал развод. Направихме го чак след 15 години...

Вие заедно ли заминахте в чужбина след 1989-а?
Първо аз заминах. Когато се установих във Франция и посъбрах малко пари, го извиках. Стоя около две години при мен. Аз му бях наела ателие, той ходеше на курсове в разни академии. Но по едно време започна да се чувства унил и депресиран. Той е много чувствителен човек, художник, но не е активен и амбициозен. И в един момент, когато баща му се разболя, майка му беше оперирана от сърце, реши, че се връща в България. Аз нямаше вече как да се върна, моята кариера потръгна, а и тук нямаше да бъда полезна нито на себе си, нито на близките си.

Тебе Калин рисувал ли те е? Любопитно ми е как те е виждал...
О, да, но това беше отдавна. Аз много го харесвам като художник, домът ми и тук, и в Швейцария е пълен с негови картини, домовете на мама и на сестра ми също. Подарявал ми е някои, повечето съм ги купувала, е, с 20% отстъпка. Имам може би 30-40, голяма колекция. Дъщеря ми го обожава, на мъжа ми също много се харесва, на приятелите ни. Един художник има нужда от меценати. В днешно време за съжаление изкуството е въпрос на маркетинг.

Един художник - Вальо Бинчев, твърди, че те е подтикнал да сключиш този брак, за да избегнеш съдбата на дъщеря на невъзвръщенец.
Учудвам се, че този човек си е позволил да разпространява информация за мен, тъй като никога не е бил близък нито с мен, нито с моето семейство. Когато се запознах с Калин, въобще не знаех кой е Бинчев. После го срещнах в средите около ЦНСМ, беше някакъв художник. На мен по принцип никой не е можел да ми влияе за кого да се женя или не. Най-много да са имали това право майка ми и баща ми.

За баща ти ставаше въпрос, чиято фамилия Торнев не ти е била удобна, тъй като е бил невъзвръщенец.
Никога не е бил емигрант! Винаги е имал български паспорт, когато му изтичаше, го продължаваха в българското посолство. Откъде може Бинчев да знае това, след като никога не сме били приятели?

Помогна ли ти Милко Балев, когато кандидатства журналистика в университета?
Не, аз се омъжих през 1989 г., вече студентка във втори курс. Влязох да следвам през 1986-а. С моята фамилия Торнева. А за сведение през 1985-а не ме приеха журналистика, защото изкарах 5,50 на български език и литература и не ми стигна балът. Въпреки че живеех с Калин от 16-годишна, не съм се възползвала от привилегиите на неговото семейство. Милко Балев беше журналист, но не е ходатайствал за приемането ми в специалността нито първия път, нито втория, когато кандидатствах. Като не ме приеха през 1985-а, се искаха 8 месеца трудов стаж, за да имам право пак да се явя на приемни изпити. Натрупах го като щатна манекенка в ЦНСМ. Изкарах 5,75 на изпита и влязох журналистика. Не можах за съжаление да завърша...

...и сега ще ми кажеш защо!
Беше ми мечта и страст, изкарах успешно две години. Настана обаче трудното време на промяната. Първо, половината от изпитите, които бях взела, ги анулираха - слушала съм лекциите по марксизъм-ленинизъм на д-р Желю Желев. После разбрах, че бил дисидент. Гоненията срещу семейство Балеви ме засегнаха дълбоко. Останах почти една година с тях. След това заминах при баща ми във Франция - първо с идеята да изкарам лятото, да поработя, ако мога, няколко месеца. После ми тръгна кариерата. И идеята да се върна и да продължа следването някак си естествено отпадна. В многото пътувания, работата, процентите на агенциите, плащането на квартири отлагах следването все за после. Но минат ли години, става все по-трудно да се върнеш към ученето. И така се отказах. Което не бих допуснала за дъщеря си. За нея имам големи амбиции. Тя трябва да учи и ще й дам тази възможност.

Ти защо се провали в бизнеса?
Защото съм наивна и доверчива. А италианската система позволява да създадеш партньорства с цел измама, компании с други цели, заеми... Аз още водя дела срещу бившата си съдружничка.

Разкажи ми точно какво се случи, моля те.
Имах спестявания, които вложих в компания за производство на бански костюми, създадена в съдружие с една италианка. Тъй като тя вложи повече средства, следеше продукцията, създаването на колекциите, а аз трябваше да се заема с дистрибуцията и рекламата. В един момент се оказахме с много непогасени задължения към банките, с големи липси, с черни продажби. Аз като миноритарен собственик излязох от фирмата, започнах процес срещу нея, за да си получа дивидентите. За мен беше голямо разочарование, защото започнах с желание и ентусиазъм, вложих много емоции и енергия освен парите си. За щастие точно тогава родих дъщеря си и това компенсира загубите. Нали разбираш - една жена на 40, която смята, че е създала нещо голямо, това са 5-6 милиона евро, вложени в една колекция от бански костюми. И в един момент всичко пропада. Но забравих всички кахъри, щом се роди дъщеря ми.

С какво се занимава съпругът ти Джон Балдзарини?
Има бизнес в търговията и рекламата.

Правихте ли сватба?
Не. С Джон се венчахме само със свидетели. Той също е бил женен веднъж и го е направил като мен - на 19. Което не му е попречило да има четири деца от брака си и после без брак една дъщеря от Фиона Сваровски (кристалната принцеса, наследница на компанията Swarovski –б. а.), вече е 12-годишна. Познавам ги всичките и доскоро се събирахме за Коледа. Една от дъщерите му скоро ще се жени, така че той може да стане млад дядо, а аз - баба! (Успокоявам я, че в България терминът за доведена баба е дядовица и Ралица се залива в смях.) Известно време след като се оженихме с Джон, казахме на родителите си и ги поканихме на парти, което приятели организираха в наша чест на яхта край остров Капри.

Ралица, кой е най-ценният урок от майка ти, интелектуалка, литераторка, носителка на орден „Кирил и Методий“, чието име даде на дъщеря си?
Мама се оказа права, че ще я разбера, когато самата аз стана майка. Сега си давам сметка наистина на какво тя ме е научила. Винаги е била борбена и устойчива жена. Майка й, моята баба, е австрийка, а баща й - дядо ми Наум Начев, виден интелектуалец навремето, автор на книги и учебници по английски език, учител е бил на цар Борис ІІІ. Мама е с много добро образование, беше преподавателка по литература. Благодарение на нея съм чела цялата руска, френска, английска, българска класика и досега имам вкус към четенето. Опитвам се да го предам на дъщеря си - всяка вечер четем по една приказка на различен език.

Като казваш за майка си, че е устойчива, това означава ли мъжко момиче, което сдържа емоциите си?
Не, това значи, че е много активна и в трудни времена се е справяла с отглеждането и възпитанието на мен и сестра ми. По принцип тя е по-емоционална от мен. Аз не обичам да показвам емоции. Понякога дори съм била укорявана за това. Не мога да си спомня кога съм проливала сълзи за последен път, може би когато се роди дъщеря ми. Така съм и в любовта, не показвам много в началото, всичко с времето си. И то не с думи, а с жестове и действия. Нежна жена съм. Обичам милувките и давам милувки, но не съм обсебваща. Също не съм ревнива. Две чувства никога не съм изпитвала - омраза и ревност. Даже хора, които много са ме наранявали, не са обект на омразата ми. А ревност... Мога да бъда наранена от изневяра, да бъда изоставена от мъж, но не мога да подозирам, да дебна. Не съм от жените, които гледат телефоните на мъжете. Открия ли, че има изневяра, всичко приключва, тъй като според мен връщане назад няма, нещо се е разрушило безвъзвратно и става все по-лошо. По-добре да скъсам и да страдам и да рева с месеци, отколкото да умирам бавно. Раздели съм имала много. Цял живот съм с чувството за вина, че изоставям хората, че се разделям с някого - с майка си, с баща си, със съпруга си, със семейството му... Другите ми го вменяват това чувство и аз съм непрекъснато с него.

А теб ревнували ли са те мъже?
Ревността винаги е свързана с чувството за собственост. Когато някой го прави по отношение на мен, ставам студена. Просто за мен това означава, че човекът, който ме ревнува, не ми вярва, че се стреми да определя какво аз да правя и какво не. Да ми поставя граници, които аз самата мога да си поставям. Ако общувам с един мъж, защото ми е интересно, това за мен не е изневяра. Зная докъде да спра. Аз определено не съм жена, която излъчва сексуалност, не предизвиквам сексуално желание у мъжете. Сдържана съм. Не обичам, а мисля, че и не мога да флиртувам. Имам иронично чувство за хумор, което може би е и отблъскващо. Но съм интуитивна и инстинктивна.

Използвала ли си мъже, за да постигаш някакви свои цели?
Не, освен мъже, на които съм плащала - адвокати например. Но мъже чрез секс не съм изнудвала. Иначе мъже, които са ме обичали, са ми помагали. Това е нещо друго. Смятам, че е напълно в реда на нещата мъж, който обича една жена, да й помага. Любовта все пак е отговорност и грижа. От материална гледна точка, когато живее с една жена, мъжът е длъжен да се грижи за нея.

Ти усещала ли си драматично липсата на баща си?
Майка ми и баща ми не се разбираха и атмосферата вкъщи беше тягостна и тежка. Бях достатъчно голяма да разбера, че когато се разделиха, беше по-добре и за двамата. Това че съм израснала без баща, без неговата подкрепа... Чувам много хора да се оплакват от това. Да приписват на това личните си неуспехи... Татко издръжка не ни плащаше, но пращаше пари при всяка възможност. Основно обаче ни е издържала мама. Тя не се омъжи втори път, посвети живота си на нас със сестра ми Хели. Ходеше на работа, даваше частни уроци, пазеше имотите на семейството. А тогава на 15 започнах да печеля като манекенка и подпомагах семейството си. Сега като се замисля, татко сигурно ми е липсвал, но това ме е направило по-силна, не ме е комплексирало. Научило ме е да не разчитам на друг освен на себе си. Като заминах в чужбина, това ми помогна много. Нямах избор, освен да се боря и да успявам сама. Нямаше при кого да се върна и да ме издържа. До ден-днешен мога да кажа, че съм в състояние да почна от нулата.

Има ли деца баща ти от втория си брак?
Не, той се ожени за по-възрастна жена и нямат деца. Но и да имаше, конфликт между нас не би имало. Той ми е баща и съм се опитвала да го разбирам. Знаеш ли, че сега е тук и ходи на уроци по плуване заедно с дъщеря ми!

А ти спортуваш ли?
За съжаление като дъщеря на интелектуалци не бях насърчавана да спортувам. Играх 6 години класически балет, но съм изпуснала и ските, и тениса, и плуването. Сега се поддържам с фитнес. За мен това е важно - всяка жена трябва да намери начин да се бори с възрастта и да противостои на стреса. Когато си вижда тялото стегнато и в добра форма, тя е с добро самочувствие и излъчване, нали?

Видимо нищо не си правила по лицето си, но по тялото имаш ли някакви корекции?
Нищо освен гърдите не ми е пипано. Тях ги повдигнах преди години във Франция, но не от суетност, а защото такова беше изискването на професията ми на модел. Не зная дали майка ми ще бъде доволна, че го споделям публично. Тя смята, че това е срамно... А по лицето си нищо не бих променила. Имам фини черти и кожа, лицето е нещо много деликатно. И освен това аз не се страхувам от бръчки и от възрастта. Смятам, че когато една е жена е интересна личност, обаятелна, повечето мъже не гледат бръчките й, никой не ги забелязва. А тези мъже, които са се вторачили само във външността, просто трябва да ги подминаваме. Именно те ни създават комплекси от възрастта. Аз не крия годините си - навърших 45, гордея се с тях. Всъщност сега се чувствам най-сигурна в себе си с опита, който имам. И съм щастлива. Противно на очакванията, не съм суетна. Само вечер слагам високи токове и не правя компромис със 7-8 сантиметра. Само 11! Нищо че съм висока! Те дават друга форма на краката, на облеклото. Това ми е останало от подиумите.

Ръстът ти от 178 не потиска ли мъжете?
Някои ниски мъже се комплексират от високи жени. Това го знам от Берлускони, с когото ми приписваха афера. Но освен че го познавам бегло, аз не съм негов тип, с ръста си от 145 см той си пада по миньончета. В Италия никой не го е виждал с манекенка - слаба и висока. Една жена трябва да е младичка, дребничка и с едър бюст, за да попадне в неговата класация. Така че аз никога не бих могла да съм обект на интерес от негова страна.

Какво мислиш за авантюрата му с Дарина Павлова?
Мисля, че не е вярно това, което се пише. Берлускони, който е вече на годините на баща ми, може би има нужда да му се носи славата на велик любовник, след като не е оценен като добър премиер на Италия. Периодът на неговото управление нанесе много щети на страната. Беше дори подсъдим за това, че постави собствените си интереси над тези на Италия. Измъкна се, но не го обичат. Жена му единствено го рани много, като му взе при развода два милиарда.

Ти в какво си инвестирала парите си от моделстване?
Е, много голяма част от тях в този бизнес, който се срина. Иначе съм помагала на близките си и имам още някакви скромни спестявания... Ако благотворителността е инвестиция, и там имам вложения, не знам дали трябва да го казвам дори.

Не си ли купувала бижута, кожи, произведения на изкуството, имоти?
Бижутата са ми подарявани. А и по принцип не нося много-много бижута, обичам часовници, защото ми създават усещането за нещо живо, което се движи. Кожи също не нося - имам визон, който съм си купила от шоурум с някакво намаление, колкото да не съм без хич. Виж, имам много дрехи на Азедин Алайа, за когото работих две години, така както за Джанфранко Фере. И не исках да ми плаща с пари, а с дрехи, които страхотно харесвам. Ще останат за Маргарет, те са винаги актуални.