Надали някой има съмнения, че Слави е сбъркал, като е взел в шоуто си актьора Любомир Нейков. Актьор, та актьор и то комедиен! За секунди влиза в роля и после излизане няма. Неслучайно споделя, че краткото време на участията му в шоуто е само за загряване, а като загрее веднъж Любо - може да се изпуснеш от смях.

Способността му да се превъплъщава в Иван Костов вече няма поле за изява, но за сметка на това Нейков се разгърна в скечове, с които разсмива млади и стари. Спомнете си как изигра българската баня в Афганистан - с квичащите турски чехли, с пешкира, кесето “qu’est-ce que c’est е мойто кесе” и сапуна “големият не е за изпускане”.

Окото му не мигна като се разхождаше пред камерите почти както го е майка родила. Но той си е такъв - с охота допуска и любопитството да вземе своето от личния и професионалния му живот.

Любо е човек, който няма какво да крие. Затова решихме да го подложим на едно малко изпитание - да го снимаме и да си поговорим в руска баня, която, както знаете, е само за истински мъже. (”Я, какви работи имало и у нас! Чакай да доведа аз Мъйнов, дето все ми се фука, че не сме познавали истинското блаженство от руската баня “по-белому”!)

 

Известно време се назлъндисва като госпожица пред перспективата да се снима гол - о, не, не, аз да не съм Арнолд Шварценегер, та публиката да умира да ми гледа прелестите! После, може би и заради това, че е настинал, а температурата в банята върви над 60 градуса по Целзий с отворено прозорче, започва. На изхлузването на първия крачол му звъни мобилният телефон, Любо си провежда разговора и продължава разголването, като постепенно се разгорещява като на сцената.

Намъква се под бял чаршаф с дупка за главата и като един римски сенатор се понася към приключението руска баня. Съоръжен с необходимите атрибути - от чехлите и пешкира, до масажната ръкавица, Любо си влиза в ролята, едва когато се хваща за метлата. И така - на всеки удар с метлата съответства отговор на въпрос за ЕВА.

Изключително добродушен и благ Водолей от Червен бряг, висок 6 фута, женен за сведение на девойките. Без да е лакиран красавец, Любо притежава неустоим чар, който те подтиква да му се довериш и да го допуснеш близо, ама много близо до себе си. Вади едно меко и лъчезарно излъчване, на което няма никакъв смисъл да се съпротивяваш. Мисля си, че е от очите му - огромни, кафени, обрамчени от мигли-мечта на всяка девойка.

Може и да е от умението му да изслушва и да разказва така, че и най-скучният епизод да звучи като блестящо измислен виц. Не зная, но вие слушайте какво призна за себе си Любо след едночасов бой с трепетликова метличка при температура, при която осветлението на фотографа отказа да работи.

Обектът на нашето внимание живее в малък панелен апартамент в ж.к. “Дружба” и се чуди като всички нас как да си плати сметките за парно и ток. Следва един задъхан ритъм на живот, особено когато освен в шоуто има и други участия - в театрални постановки и филми например. През май миналата година, когато снима “Коледата е възможна”, кара почти през целия месец без сън.

Снима по цяла нощ, прибира се у дома само за да се изкъпе и да пие едно силно кафе, приготвено от жена му. После отново се хвърля да работи. Сега не е така - спи до обяд, защото макар и записът на шоуто да свършва реално в 21.30, после правят разбор с колегите. Докато се прибере у дома, станало среднощ.

Любо ги казва всичките тия неща, не за да се оплаква. Свикнал е да бъде като натегната пружина. Работил е какво ли не преди да стане актьор. Най-дълго като спедитор - с две пишещи машини от двете си страни, с купища документи. Странно, защото в Червен бряг е завършил техникум по електротехника. Ама тъй като не е работил и един ден по специалността си, на 30 години се чувства негоден и една крушка да смени дето се казва.

Виж, макар че е завършил клас по кукловодство във ВИТИЗ, на сцената, а не зад нея се чувства напълно в свои води. Докато следвал, не слизал от сцената, не знаел кои са кафенета около института.

Твърди, че бил притеснителен. Ей такива херпеси са му излизали от зор, но то е само докато влезе в ролята си и усети вниманието на публиката. Винаги, когато трябва да вземе решение, Любо иска пет минути да размисли. Още в училище забавял отговорите си, защото усещал, че е бързак по природа и много често греши. Неговият девиз е: “Няма ситуация без изход. Но за да го намерим, не бива да сме афектирани, а да броим до десет ли, до повече ли…”

Артистичният му талант се изявил още в детските години - непрекъснато разсмивал съучениците и приятелите си. В училище взел да участва в пиески, свирел и в училищния духов оркестър. Започнал първо на валдхорна да се напъва, постепенно се издигнал до тромпетист. Накрая заради големи заслуги му дали най-хубавия тромпет - сребрист такъв един, не като другите жълт.

В момента играе в Малък градски театър зад канала и в първия частен театър “Мелпомена” в постановката “Двубой”- сценична адаптация на Георги Стоилов, с която е обиколил почти целия свят. Чака тази година да се уреди турне в Австралия, през април заминава с трупата в САЩ и Канада за около месец.

Много му се играе Хитър Петър, но няма кой да му напише сценария. И добрия войник Иван Чонкин харесва и смята, че идеално му пасва ролята. Повече от Швейк. Макар че по душа Любо не е пацифист - служил е като граничар и твърди, че е ненадминат стрелец. Няма марка леко стрелково оръжие, което да не е пробвал. За някаква пушка говори като за жена - толкова гладък и нежен приклад имала…

В екипа на Слави Любомир попаднал преди четири години след кастинг. Заедно с Руслан Мъйнов, с когото са неразделни приятели. С Виктор Калев също. Ама те са ергени. А Любо е женен и то не от вчера.

Срещнал жена си на една чешма в едно село. Наливала вода в някакви кофи и той да се направи на кавалер й помогнал да ги вдигне. А тя като вдигнала очи да го погледне, той онемял. “Кафяви, изключителни очи. Рекох си тя ще е и така стана.” Оженили се почти веднага.

Тя е проектант, далеч-далеч от неговата артистична среда. Но Любо признава, че й дължи изключително много. Дали съпругата му е ревнива? Не, поне засега, макар че непрекъснато се явяват поводи за ревност около него. Още докато следвал във ВИТИЗ, всяка сутрин се целувал за добро утро с всички срещнати момичета от института, просто там така е прието.

Като казах, че е Водолей, да не забравя да съобщя, че всички от семейството му са родени през февруари - майка му, баща му, брат му и той. Според поверието трябва да ядат яйца с два жълтъка, защото ако някой от тях го стигне нещо лошо, ще повлече и останалите. Та на когото в Червен бряг кокошките му снесат нестандартно яйце, все у Нейкови го носел.

Любо не пие. Да, не пие нищичко алкохолно. Казва, че винаги, когато опитвал, му ставало зле. И добавя, че сигурно му липсва някакъв ензим за разграждане на алкохола. Въпреки това обаче е почитател на големите шумни купони. “Обичам да наблюдавам как се променят хората, когато пийнат. Не за да им се подигравам, а да мога да ги изиграя, ако ми се наложи.”

Един от малкото пороци на актьора е пушенето. Макар че така както ги е подгонил Слави, май не само Любо, а и други заклети тютюнджии от екипа на шоуто скоро ще се превърнат в абсолютни праведници.

Само със страстта си към високите скорости Любо не може да се справи - харесва му да кара своя Нисан Фронтера (няма да казвам с колко, за да не дърпам катаджиите за радара).

Ох! Финално пошляпване с метличката и сме готови - от настинката на Нейков няма и следа. Той не се решава на последващия масаж с мед, който му предлагат. Изслушва с любопитство обясненията как е много полезен и как по този начин организмът изхвърля токсините, но друг път. Такъв си е Любо - притеснителен - с мед да го намажеш!