Ирина Флорин гостува на EVA през есента на 2000 г. в преходен момент от живота си. Беше зачеркнала десетгодишна връзка с бащата на детето си и бе започнала нова, която смяташе за истинската голяма любов. Не знаеше, че следващата година ще обере наградите на всички музикални класации за албум и за певица на годината.
Сега Ирина е в подобен момент. Последната, тригодишна любов с Дмитрий е затворена страница и за нея най-важните хора на света са майка й и синът й - " моето малко семейство". Тя е готова с пилотния сингъл към новия си албум, който ще стартира през май. Професионалистите, чули новите й песни, твърдят, че отново се цели в наградите на музикалната гилдия.
Никой от приятелите не можа да чуе гласа на Ирина на рождения й ден, 5 февруари - предния ден оперираха гласните й струни. Струва ми се, че за една певица тази операция е много плашеща. Но Ирина не се оплаква. Тя е все така лъчезарна, усмихната, приятелски настроена. И както винаги - красива, по един много естествен начин. Готова да се бори, да пада, да става, да обича, да пее.
Жена, която мощно зарежда пространството около себе си с добра енергия. Много истински човек и в същото време - истинска попикона. Не сме свикнали да виждаме певици, които съчетават двете неща.
Ирина, с какво ще ни изненадаш в новия си албум?
Пилотният сингъл носи духа на 80-те. Това е моето завръщане към романтизма с малко ирония към света наоколо. Новият албум включва 13 нови песни и един кавър на Дони и Момчил - "Уморени криле", които навремето беше хит. За пръв път в някои от песните си използвам жив щрайхов оркестър. Малко публични личности могат да се похвалят с толкова голям интерес от страна на медиите. Давам си ясна сметка, че нашата професия не може без тях. И макар че от време на време биха могли да те залеят с нещо не дотам приятно, съм приела положението, че когато си публична личност, може да бъдеш и здраво ощипан. Имам куража да го приема. В края на краищата, ако името ти е казано правилно, всичко останало е реклама. Това го учих в движение.
Коя дума липсва в твоя личен речник?
Не мога и Не искам. Тези думи ми звучат неадекватно. Няма ги в моя речник. Докато любимата ми дума е Мога.
Говори се, че имаш невероятен нюх да събираш около себе си професионалисти и това е главната причина за успеха ти.
Да, чувала съм. Само дето не са казали, че те пеят вместо мен. Не давам ухо на слуховете. Просто гледам да си свърша добре работата. Вярно е обаче, че подбирам хората, с които работя. Да, дори и заради това съм добра. Не преча на никого да си подбира екипите. Много пъти съм казвала: ето, работете с хората, с които работя аз. И станете и вие добри.
Как се грижиш за своя стайлинг?
От няколко години ползвам услугите на хора, които разбират от стайлинг - на първо място стилист, след това коафьор, гримьор, фотограф и т.н. Те ми дават линия, която изграждам, докато поредният ми албум се актуализира и до следващия музикален продукт. Почти всеки път работя с различен екип. Защото новите хора винаги ме виждат по различен начин. И изваждат от мен неща, които не съм подозирала, че нося.
Как разбираш, че си попаднала на хора, които разбират от стайлинг?
Имам вътрешен усет, но не е само това. Събрала съм страхотна библиотека от модни списания, които в България почти не се намират, следя и фешън изданията в Интернет. Когато започна да готоря с даден човек и разбера, че той познава тази актуална информация, че е много вътре в нея, че е креативен, за мен той е професионалист. Другото нещо е първото ми впечатление от външния му вид. По него веднага разбирам дали може да измисли нещо ново за мен.
Как успяваш да поддържаш такъв голям гардероб?
Ползвам услугите на няколко водещи модни магазини в София. Т.е. винаги имам свободата да се облека за съответното място с тоалет от нова колекция. Но то е благодарение на това, че съм снимала много фотосесии с дрехи от тези магазини, те са доволни и сами са ми предлагали тези услуги. За мен е супер удоволствие, когато имам малко свободно време, да разгледам едно хубаво модно списание. За да видя тенденциите и да усетя духа на времето. За много от клиповете си и за някои участия си измислям дрехи, които не мога да намеря нито по нашите магазини, нито навън. Тогава си намирам плат и добра шивачка и тя ми ги шие. Обичам да влизам в магазини, в които има кадифени панделки, дантелки и други такива малки джунджурийки. Макар че понякога те са в пълен разрез с външния ми вид, да речем - стил милитъри, кубинки. Обаче вътре в мен е останало едно момиченце, което адски харесва романтичните дреболийки. И понякога ги показвам на сцената. Съчетавам ги с модерен саунд и ето ти един модерен продукт, който се харесва на всички.
Виждам, че дрехите ти са подредени на щендер. Чувстваш ли живота като сцена, на която играеш поредната роля?
Според мен е много важно една публична личност да знае къде как да отиде облечена. Понеже съм поп звезда, примерно на вечерно парти не е задължително да бъда в рокля с гол гръб. Мога да облека някаква шантава голяма пола и късо дънково яке и пак ще седя добре, ако кожата ми блести и косата ми е красива. За мен облеклото е голямо забавление. То става най-голямо, когато трябва да правя клипове или промоции, да ходя по партита, на интервю и т.н. Настроението ми е различно в зависимост от местата, на които трябва да отида, и това по някакъв начин ми дава разнообразие и в живота.
Като че ли нямаш толкова силен афинитет към козметиката, както към модата?
Правя го като нещо, което ми е необходимо, защото трябва да изглеждам добре. Според мен и най-добрият крем не може да направи това, което ще направи един десетчасов сън. Ходя рядко на козметик, при това само за определени процедури, лицето почти не давам да ми пипат. Вкъщи използвам някои много скъпи вносни и някои ужасно прости български кремове. Българските нямат консерванти, т.е. винаги са пресни, и съм много доволна от тях, защото ефектът върху лицето ми е изключително добър.
Втората ключова дума в шоубизнеса - имиджът. Какъв имидж се стремиш да градиш?
В България има една смешна фраза: ще си промениш ли имиджа? Бих казала, че думата имидж в тази фраза се използва леко безразсъдно. Да, за всеки нов албум аз променям много неща, но не и имиджа, който съм си създала в публичното пространство като изпълнител. А и не искам да го правя. Аз съм романтична, леко агресивна, самостоятелна, напориста, амбициозна, всеотдайна. Имиджът е социално поведение. Стремя се да градя имидж на млада, свободна, амбициозна в добрия смисъл на думата жена, която се справя сама с живота и не се плаши от трудностите, не държи на скандала на всяка цена и е с приятелско отношение към всички.
Как се справяш с най-трудната задача в твоя бранш -спонсорите?
Работя с двама души, които са моят мениджърско-творчески екип, и те контактуват с фирмите рекламодатели. Понякога се появявам на третия или четвъртия разговор. Почти никога не са ни връщали. От друга страна, повечето рекламодатели сами ми се обаждат. Познавам много хора, постоянно създавам бизнес контакти. Така че за мен този проблем е решен в голяма степен.
Каква е цената, която плащаш, за да си публична личност?
Толкова висока, че няма цена. Оглеждат ме от главата до петите. Затова много внимавам как изглеждам. Знам, че ако самата аз не уважавам това, което предлагам на хората като публична личност, и те няма да го уважават. Поддържането на една поп звезда е сериозно и е свързано с много компромиси. Не пия алкохол и газирани напитки, не пуша, лягам си сравнително рано - това го знаят приятелите и ми се смеят. Понякога на купони си позволявам да си легна по малките часове, но това са инцидентни случаи в моя живот. Ходя на фитнес три пъти в седмицата, по едно време ходех на масаж всеки ден. Внимавам с храната - риби, бели меса, зеленчуци, плодове, много минерална вода, това е моето меню. Единствената ми слабост са лютите чушки и си позволявам да се поглезя с тях.
Има ли моменти, в който си позволяваш пауза?
Имам. Например преди Нова година изкарах тежък грип, продължих да записвам, после изкарах фарингит, последваха новогодишни участия и след празника спрях да говоря. От стрес, от пътувания, от работа, от напрежение. В такива моменти се изолирам и се опитвам да си почивам вкъщи или някъде в планината - на Витоша, Боровец, Банско. Приела съм, че когато се разболея, това е един много фин сигнал, подаден от тялото ми, че трябва леко да намаля темпото.
Каква е Ирина Флорин вкъщи?
Майка на сина си и дъщеря на майка си. Факт е обаче, че отношенията ни са подчинени изцяло на публичната ми професия.
Когато примерно се връщаш изморена и натоварена с негативни емоции, какво правиш пред вратата на дома си?
Просто със звънването на звънеца се старая да оставя проблемите си пред нея и се усмихвам. Опитвам се, когато не се чувствам добре или съм натъжена или ядосана, да потисна тези емоции, за да не разстроя близките си.
Ти си невероятно съчетание на артистичност, романтика и прагматизъм. От кого ги наследи?
Естествено от родителите си. Баща ми е бил моряк, след това беше учител, накрая - бояджия. За съжаление рано почина. Беше строг, честен, трудолюбив, здраво стъпил на краката си човек. От него е прагматизмът ми. Майка ми е нежна и артистична, винаги се е вълнувала от изкуството. Като малка е свирела на цигулка, пишеше сценарии за театрални постановки, които поставяха в читалището, издаде една стихосбирка. За дълъг период от живота ми двете с майка ми бяхме в контраст. Тя наблюдаваше тихо и спокойно това, което правя, но в същото време - сигурна съм, тайно се е надявала, че в мен има нещо от нея. Признавам, че открих духовната близост между нас относително скоро. Сега тя ми помага да бъда по-мъдра.
Говориш откровено за личния си живот. Досега не успя да попаднеш на точния мъж. Защо според теб се получава така?
Може би защото по-късно започнах да обръщам внимание на мъжете. От дете бях обсебена от мечтата да стана певица. Правех си вкъщи специални дрехи, гримирах се, нагласях си прическата, пусках грамофона и заставах пред огледалото с импровизиран микрофон в ръка. Чувствах се по-сигурна, по-уверена, когато съм пред огледалото и пея, отколкото с момчетата.
Знам, че като студентка в Консерваторията в София си имала една сериозна любов.
Влюбих се в известен композитор. Млад беше, ама женен. Връзката ни продължи около две-три години. Не бих казала, че бяхме сериозни гаджета, но имахме силен духовен контакт. Покрай него влязох в сериозна музикантска среда и това ме караше да работя много. До ден-днешен съм запазила добро чувство към този човек и много го уважавам. Имах и други връзки по време на следването, но бяха мимолетни. Ако един мъж не ме привличаше сексуално, се опитвах да поставя отношенията ни на приятелски начала и винаги се е получавало. След като завърших, имах още няколко любовни връзки, много важни за мен. Бях щастлива с тези мъже, но не бяха тези, с които мога да сключа брак и да гледам дете. Когато реших, че е дошъл моментът да стана майка, започнах прецизно да наблюдавам и да избирам мъж, подходящ според мен за баща. Тогава срещна Георги Тончев - мъжът, с когото живя 10 години и който е баща на детето ти. Тези десет години са едни от най-хубавите в живота ми. Не само защото се появи детето, а и защото професионално стъпих на сцената и започнах сериозно да работя. През 1994 г. излезе първият ми диск "Стъклен свят", един от първите в България. 1996 г. издадох албума "Цвят лилав", от него извадих двата много успешни сингъла, най-продаваните сингъли досега у нас - "Цвят лилав" и "Пътуване". Георги успя да възпита у мен самостоятелност и борбеност независимо от обстоятелствата: живеехме на семейни начала, но без брак, а преди 10 години това беше извън нормите. Затова съм му признателна. Той ми доказа, че мога да не разчитам на никого и да не се прекланям пред трудностите. Вярно е обаче, че и много ми помагаше.
Говореше се, че той финансира проектите ти и плаща на журналисти да те лансират.
Това са пълни глупости. Никога не е вадил пари от джоба си. Истината е, че намираше контакти с много големи фирми и спонсори, които даваха средства за проектите ми. Георги е много голям партньор и приятел. Но се разделихме, защото в отношенията ни се появи криза. Може би беше сгрешил, като ме остави да стана толкова самостоятелна.
Напусна Георги и заради следващия мъж, който се появи в живота ти - Дмитрий. Твърдеше, че това е голямата ти любов.
Сега бих казала, че като се разделих с бащата на сина ми, постъпих доста авантюристично. Не искам да го разбираш като разкаяние и жест към Георги. Не бих се върнала при него. Защото уважавам достойнството му, а и защото и аз имам вече други грижи. Но може би ако тогава бях с този ум в главата, не бих си тръгнала. Бих направила компромис.
Трябваха ти три години, за да разбереш, че и Дмитрий не е това, което очакваш.
Да, разминахме се. През тези три години любовта беше туширала всичко друго, бях й подчинила цялото си сърце. Разкъсвах се между нея и детето ми. В един момент обаче усетих, че липсвам на сина си и това започна да ме тормози. Избрах да бъда с него. За първи път от 3-4 години тази зима прекарах Коледа с майка си и сина си - моето малко семейство. Беше вълшебна вечер. Синът ми беше изключително щастлив. Не бих го лишила никога повече от себе си. Освен това Дмитрий е прекалено откъснат от социума. Живее далече от София сам в една къща, а моята работа е свързана с града. Това бяха основните неща, заради които се разделихме. Вече не се чуваме и виждаме. За мен тази врата е затворена.
Какво разбра за себе си от връзката ти с Дмитрий?
Първо, че не съм егоист. Второ, че мога да живея просто и, трето, че най-важното за мен са синът ми и майка ми. Колкото и да е странно, раздялата ми донесе щастие. Отново бях сред приятелите си, на които през тези няколко години бях обърнала гръб. Сигурна съм, че един мъж, който те обича, ще обича всички около теб и ще ги приема безрезервно. Ако не го прави, това е първият сигнал, на който вече бих обърнала внимание при една нова връзка. Беше тежък преход в живота ми, тази връзка ме накара да променя отношението си към живота. Успях да се вгледам в себе си и да си дам сметка, че "опаковката" не е от значение. Вече не ме привлича празната суета. Съзнателно бягам от фалша и знам, че да обичаш, означава само да даваш.
Толкова мъдра изглеждаш, че чак респектираш.
Не, не съм влязла в ролята на "мъдра във всичко". Преди няколко месеца например скандализирах мои приятели, като си тръгнах от "Червило" с едно непознато момче. Обичам да се запознавам с нови хора и въпреки че съм обременено предпазлива, понякога си позволявам да бъда безразсъдна. И не съжалявам. Онази вечер след "Червило" беше много романтична. Какво да се прави! Дори когато си станал по-мъдър, не можеш да контролираш всичко. Можеш обаче да се погледнеш отстрани и да си кажеш: Пак правя глупости!
Как приемаш двата провала в личния живот?
От провалите човек би трябвало да извлече ценна поука. Не съм се отчаяла. Не може да си успешен навсякъде. Изключително сложно е да работиш успешно и да имаш успешен личен живот. Не се оправдавам, разбира се. Въпреки всичко дълбоко в мен седи неутолимо желание за една страхотна връзка. И съм сигурна, че ще я имам. Защото знам какво мога да дам. Имам енергията да давам любов много по-голяма, отколкото преди, защото за първи път не очаквам да получа любов в замяна.
Нека приключим с въпроса, актуален за всяка сама жена над 35 години. Не се ли страхуваш от самотата?
Преди се страхувах от нея. Сега вече не се страхувам от нищо. Разбира се, като всяка сама, не, самостоятелна жена, понякога изпитвам несигурност, защото съм глава на семейство. Но знам, че човек се чувства несигурен, когато му липсва вътрешен баланс. Мисля, че съм работила много по този въпрос върху себе си. Всичко, което ми се е случило досега, съм го поставяла под страхотно наблюдение и критична преценка. И смятам, че не съм си загубила времето. Не съжалявам за нищо, което ми се е случило. Аз избрах да живея сама. Ставам, падам, ставам и продължавам напред. Но не ми тежи, защото обичам работата си и съм щастлива от нея. Стъпила съм здраво на земята и трудно нещо може да ме разклати. Всъщност какво е моята работа? Да пея хубави песни. Това е.
